разкриваше отчасти гърдите й. Доста по-различна дреха от онези, които носеше на село. — Е, влизай с мен — подкани го тя рязко. — Ще те заведа при Амирлин.
— Мат Каутон — подвикна Авиенда, малко задъхано. Оглеждаше се над главите на навалицата да го зърне. — Мат Каутон. — Само толкова, но за айилка изглеждаше доста притеснена.
Айез Седай около нея продължаваха със спокойни гласове, назидателни и безмилостни:
— Виж, за теб ще е най-добре да…
— Трябва добре да помислиш дали…
— Много по-добре ще е…
— Едва ли би се сетила, че…
Мат се ухили. Тя можеше за миг да измъкне ножа си, но в тази гмеж според него едва ли щеше да й свърши работа. Скоро нямаше да хукне да спипа Елейн, това поне беше сигурно. Зачуден дали няма да я намери облечена в бяла рокличка на излизане, той подхвърли копието си на Ванин и каза:
— Хайде, води, Нинив. Да видим тази ваша Амирлин.
Тя го изгледа намръщено и тръгна към вратата. Подръпваше плитката си и мърмореше като че ли на себе си:
— Това ще да е работа на Ранд, нали? Знам си аз. Все той ще е замесен. Да изкарва ума на хората. А ти само внимавай как стъпваш, лорд-генерал Каутон, или, кълна се, ще съжалиш, че не съм те спипала пак, че крадеш къпини. Хората ще ми плаши той! Дори един мъж би трябвало да има малко ум в главата! И престани да ми се хилиш така, Мат Каутон! Че хич не знам какво ще те…
По масите вътре имаше други Айез Седай — заприлича му малко на гостилница въпреки всичките грижливо пишещи или раздаващи заповеди Айез Седай, — но те почти не поглеждаха към него и Нинив, докато двамата пресичаха помещението. Що за игра му играеха? Някаква Посветена мина покрай него, мърморейки си под нос, но нито една Айез Седай не каза и дума. Той беше бил в Кулата съвсем за кратко, но много добре знаеше, че Айез Седай не допускат такива неща.
Стигнаха дъното на помещението и Нинив бутна една врата, която сигурно помнеше и по-добри времена. Всичко тук като че ли беше виждало по-добри времена. Мат я последва… и се закова на място. Ето ти я Елейн, по-хубава от всякога с тази нейна златиста коса — и пак се правеше на велика дама — в зелена коприна и с вечната си снизходителна усмивчица, с високо вдигнати вежди. А ето я и Егвийн, седнала зад някаква маса, с питаща усмивка на лицето. И с шарф с ресни със седем цвята над бледожълтата рокля! Той бързо се озърна назад и дръпна вратата да я притвори преди някоя от Айез Седай оттатък да е видяла.
— Сигурно си мислите, че е много смешно — изръмжа той и с две крачки стигна до масата, — но ако го разберат, кожите ще ви съдерат. Хич няма да ви простят, проклетници такива, ако… — Той сграбчи шарфа от врата на Егвийн, дръпна го… и сребърната лисича глава на гърдите му се вледени.
Той бутна Егвийн настрани и ги изгледа ядосано. Егвийн изглеждаше само озадачена, но Нинив отново беше зяпнала, а големите сини очи на Елейн сякаш всеки миг щяха да изскочат. Някоя от тях се беше опитала да използва Силата върху него. Едно от малкото хубави неща от пътуването му през онзи тер- ангреал беше медальонът с лисичата глава. Предполагаше, че и той е тер-ангреал, но въпреки това беше много благодарен за него. Докато се опираше до кожата му. Единствената сила не можеше да го засегне. Не и сайдар, във всеки случай — за това бе получил достатъчно доказателства. Но опиташе ли някоя, главата се вледеняваше.
Той хвърли шарфа и шапката си на масата и седна, а после се надигна, измъкна няколко възглавнички от седалката и ги хвърли на пода. Вдигна крак на ръба на масата и изгледа глупавите жени.
— Тези възглавнички ще ви потрябват, ако тази ваша така наречена Амирлин разбере за малката ви шегичка.
— Мат… — почна Егвийн решително, но той я отряза.
— Не! Ако искахте да говорим, трябваше да говорите, а не да ме тряскате с проклетата си Сила. Сега ще слушате.
— Но как можа да… — възкликна Елейн. — Потоците просто… изчезнаха.
Почти в същия миг Нинив изръмжа заплашително:
— Мат Каутон, ти правиш най-голямата…
— Казах да слушате! — Той посочи с пръст Елейн. — Теб те връщам в Кемлин, стига да мога да задържа Авиенда да не те убие. Ако не искаш да ти срежат хубавата шийка, стой плътно до мен и прави каквото аз кажа, без никакви въпроси! — Пръстът му се отмести към Егвийн. — Ранд каза, че ще те върне при Мъдрите, каквото и да ти се ще, и ако това, което видях преди малко, е показателно за глупостите, които вършите, съветът ми е да се съобразиш с него веднага! Изглежда, че знаеш как се Пътува — тук Егвийн се сепна, — тъй че ще можеш да отвориш едно прагче за Бандата. И не искам никакви спорове, Егвийн! Както и от теб, Нинив! Би трябвало да те оставя тук, но ако искаш да дойдеш, идвай. Само че те предупреждавам. Ако ми дръпнеш тази плитка още веднъж, кълна се, че ще ти насиня задника!
Гледаха го, сякаш му бяха изникнали рога като на тролок, но поне си държаха устите затворени. Може би беше успял да налее малко разум в главите им. Не че щяха да му благодарят за това, че им е спасил кожите. О, не; те — никога. Както обикновено, щяха да кажат, че са щели да се оправят и сами, само че за малко по-дълго. Щом една жена може да ти каже, че й се бъркаш, когато си я измъкнал от тъмницата, какво ли не би могла да ти каже?
Той вдиша дълбоко.
— Така. Сега, като влезе нещастната тъпа глупачка, която са си избрали за Амирлин, разговора ще водя аз. Едва ли ще е много умна, иначе нямаше да я натикат на тази работа. Амирлинския трон в едно проклето село посред никъде. Ще си държите езиците зад зъбите и ще клякате колкото можете, а аз пак ще ви измъкна сланината от въгленчетата. — Те го гледаха втренчено и мълчаха. Добре. — За армията ви знам всичко, но и аз си имам армия. Ако е толкова луда, че да си въобразява, че може да измъкне Кулата от ръцете на Елайда… е, едва ли ще държи да претърпи чак толкова загуби, само за да задържи вас трите. Ти, Егвийн, отваряш този Праг и ви отвеждам в Кемлин утре, най-късно вдругиден, а тези побъркани жени могат, ако искат, да нападнат Кулата и да се оставят Елайда да ги избие. Може да ви се посъберат и дружки. Не вярвам всички да са толкова луди. Ранд е готов да им предложи убежище. Едно реверансче, една клетвичка за вярност набързо и той ще попречи на Елайда да им набие главите на копия в Тар Валон. От това по- добро не биха могли и да поискат. Е? Нещо да кажете? — Те дори не примигнаха, доколкото забеляза. — Едно простичко „Благодаря ти, Мат“ ще свърши работа. — Нито дума. Не мигат.
На врата се чу плахо почукване, после влезе някаква новачка, хубаво зеленооко момиче, което приклекна в дълбок реверанс, с широко ококорени в благоговение очи.
— Пратиха ме да видя дали имате нужда от нещо, майко. За… за генерала, искам да кажа. Вино или… или…
— Не, Табита. — Егвийн дръпна шарфа изпод шапката му и го наметна на раменете си. — Искам да поговоря малко с генерал Каутон насаме. Предай на Шериам, че скоро ще я повикам за съвет.
— Затвори си устата преди да си глътнал някоя муха, Мат — посъветва го Нинив с огромно задоволство.
Глава 39
Възможности
Егвийн намести грижливо шарфа си и изгледа Мат. Очакваше да се свие като натикан в дупката язовец, но той просто изглеждаше като ударен с чук и много изпотен. Толкова много въпроси имаше, които й се искаше да зададе — как всъщност Ранд беше научил за Салидар? Как бе възможно да знае, че е открила тайната на Пътуването? Какво изобщо си въобразяваше, че прави Ранд? — но не мислеше да ги задава сега. От Мат и неговата Банда на Червената ръка главата й кръжеше. Ранд сигурно я беше дарил с дар от небесата.
— Столът ми — каза тя тихо. Надяваше се да е забелязал, че не се поти, както и Елейн и Нинив — Нинив във всеки случай не много. Сюан им беше разкрила номера, който нямаше нищо общо със Силата — само въпрос на съсредоточаване по определен начин. Нинив много се беше ядосала — и нищо чудно, — че Сюан не ги беше научила на това преди, но Сюан спокойно поясни, че това било само за Айез Седай, не и за Посветени. Вярно, че едно хладно, наместо изпотено лице, изглежда, доста помагаше в разговорите. Поне с някои. С Мат обаче трябваше да направи чудеса. Стига да престанеше да я зяпа така. — Мат? Столът ми!
