улицата. Е, тя нямаше да допусне тези двете да намерят купата и да й я измъкнат изпод носа.
Отново се озоваха на улицата и още нещо й напомни, че в Рахад има и по-лоши неща от разочарованието. Точно пред нея някакъв слаб мъж с кръв по гърдите и с нож в ръка изскочи от един вход и тутакси се извъртя срещу друг, който го гонеше: вторият беше по-висок и по-тежък и едната страна на лицето му беше окървавена. Двамата застанаха един срещу друг, стиснали ножовете. Около тях бързо се струпа тълпа зяпачи, сякаш изникнала направо от грубата каменна настилка. Никой не тичаше насам, но и никой не подминаваше зрелището.
Елейн и Биргит се отдръпнаха на тротоара, но не си тръгнаха. В Рахад да зарежеш такова зрелище можеше да привлече нечие внимание — последното, което им се искаше. Да се слееш с множеството означаваше да гледаш, но Елейн успя да съсредоточи погледа си отвъд двамата мъже и виждаше само неясни, вихрени движения, докато суматохата най-сетне не секна. Тя примигна и се насили да погледне. Мъжът с кръвта по гърдите пристъпваше наперено и се хилеше, вдигнал оръжието, от което капеше кръв. По-едрият беше паднал по лице насред улицата и задавено хриптеше.
Елейн се раздвижи инстинктивно — нищожната й способност в Церителството бе все пак по-добро от нищо, и в Ямата на ориста да вървят всички, които щяха да се досетят, че е Айез Седай — но преди да е направила и две крачки, друга жена вече бе коленичила до падналия мъж. Малко по-възрастна може би от Нинив, тя беше облечена в синя рокля с червен колан, може би в малко по-прилично състояние от повечето из Рахад. Отначало Елейн я взе за любимата на умиращия. Никой не понечи да си тръгне; всички наблюдаваха мълчаливо, докато жената обръщаше падналия по гръб.
Елейн се сепна, когато жената, вместо да изтрие нежно кръвта от устните му, измъкна от кесията си шепа билки и бързо ги натика в устата на мъжа. Преди дланта й да се дръпне от челото му, сиянието на сайдар я обкръжи и тя започна да заприда потоците на Церителството по-ловко, отколкото щеше да го направи Елейн. Мъжът изпъшка силно, изплю билките, потръпна… и се изпъна неподвижно, оцъклил очи към слънцето.
— Твърде късно, изглежда. — Жената се изправи и изгледа другия мъж в очите. — Ще трябва да кажеш на жената на Масик, че си убил мъжа й, Барис.
— Да, Асра — отвърна послушно Барис.
Асра обърна гръб и си тръгна. Рехавата тълпа се отдръпна да й отвори път. Докато минаваше на няколко крачки от Елейн и Биргит, Елейн забеляза у нея две неща. Едното беше силата й — това Елейн го опипа преднамерено. Очакваше да се окаже доста голяма, но Асра вероятно никога нямаше да бъде допусната до изпитанието за Посветена. Церителството трябваше да е най-силният й Талант — навярно единственият, тъй като, изглежда, беше дивачка — и доста добре наточен от честа употреба. Навярно дори си вярваше, че тези треви са й нужни. Второто нещо, което Елейн забеляза, беше лицето на жената. Не беше потъмняло от слънцето, както тя бе предположила отначало. Асра почти със сигурност беше доманка. Какво, в името на Светлината, търсеше една доманска дивачка в Рахад?
Елейн щеше да я последва, ако Биргит не я беше задърпала в обратната посока.
— Познах оня поглед в очите ти, Елейн. — Очите на Биргит огледаха улицата в двете посоки, сякаш очакваше някой от минувачите да я подслуша. — Не знам защо ти се иска да преследваш тази жена, но тя, изглежда, се радва на почит. Заговориш ли я, току-виж ни извадят повече ножове, с отколкото можем да се оправим.
Това си беше чистата истина, както и фактът, че не беше дошла в Ебу Дар, за да издирва домански дивачки.
Тя докосна Биргит по ръката и кимна към двамата мъже, които тъкмо бяха излезли на ъгъла пред тях. В синьото палто със сатенени ивици Нейлсийн от главя до пети приличаше на тайренски лорд; ватираната дреха стигаше чак до врата му и потното му лице беше лъснало също като намазаната му с благовоние брада. Поглеждаше свирепо всеки, който се осмелеше дори да хвърли поглед към него, до такава степен, че досега със сигурност щеше да се е забъркал в някой бой, само дето галеше дръжката на меча си все едно че сам търсеше повод. Мат, от друга страна, изобщо не гримасничеше. Крачеше наперено и ако я нямаше киселата му усмивка, човек можеше да си помисли, че му е много забавно. С това негово разтворено и провиснало палто и широката шапка, нахлупена над челото му, и шала, увит около врата му, имаше вид на човек, цяла нощ прекарал по кръчмите, което като нищо можеше да е така. За своя изненада, тя осъзна, че не се е сещала за него от няколко дни. Вярно, много искаше да се добере до прословутия му тер-ангреал, но в момента купата беше неизмеримо по-важна.
— Не ми беше хрумвало досега — измърмори Биргит, — но си мисля, че Мат е по-опасният от двамата. Като някой н’шар в Мамерис. Чудно какво търсят от тази страна на Елдар.
Елейн я зяпна. Какво, къде?
— Сигурно са изпили всичкото вино от другата страна. Наистина, Биргит, бих искала да не се отвличаш от това, за което сме дошли. — Този път нямаше да попита.
След като Мат и Нейлсийн минаха покрай тях, без да им обърнат никакво внимание, Елейн ги изхвърли от ума си и започна да оглежда улицата. Щеше да е чудесно да можеше да намери купата още днес. Не на последно място защото като дойдеха следващия път, щеше да е двойка с Авиенда. Айилката беше започнала да й харесва — въпреки изключително странните й представи за Ранд и за тях, — но тя наистина направо подтикваше жените да им извадят нож. Авиенда дори изглеждаше разочарована, че мъжете свеждаха очи, когато ги изгледаше, вместо да извадят нож като жените!
— Ето тази — каза Елейн и посочи. Нинив не можеше да е права за петте етажа. Нали? Елейн наистина се надяваше, че Егвийн е измислила решение.
Егвийн търпеливо чакаше Логаин да се напие с вода. Шатрата му не беше така просторна, както жилището му в Салидар, но все пак беше по-голяма от повечето в стана. Трябваше да има достатъчно място за шест Сестри, седнали на столчета и поддържащи щита около него. Предложението на Егвийн щитът просто да бъде завързан бе посрещнато с изумление и за малко щяха да я сгълчат; никоя нямаше да го подкрепи, особено сега, така скоро след като бе издигнала четири жени в Айез Седай, без изпитанията и без Клетвената палка, а може би и никога. Сюан й беше казала, че няма да го направят. Обичаят гласеше да са точно шест, макар че ако мощта му се беше смалила като на Сюан и Леане, всеки три Сестри в лагера със сигурност щяха да го удържат, и обичаят също така гласеше щитът да се поддържа, а не да се привързва. Единствената запалена лампа хвърляше жалка светлина. Двамата с Логаин седяха върху одеяла, постлани вместо черги.
— Чакайте да схвана — каза Логаин, след като остави на земята глинената чаша. — Искате да разберете какво аз мисля за амнистията на ал-Тор, така ли? — Някои от Сестрите помръднаха на столчетата си, навярно защото бе пропуснал да я нарече „майко“, но по-вероятно защото темата ги отвращаваше.
— Искам да разбера отношението ти, да. Не може да нямаш такова. В Кемлин, с него, ти най-вероятно ще получиш почетно място. А тук може да бъдеш опитомен всеки момент. Успял си да се предпазиш от лудостта шест години. Каква според теб е възможността за един мъж, отишъл при него, да постигне същото?
— Те наистина ли смятат отново да ме опитомят? — Гласът му беше спокоен, тонът — наранен и гневен. — Аз ви се предадох съвсем сам. Направих всичко, което поискахте. Предложих ви да изрека всяка клетва, която кажете.
— Съветът ще реши скоро. Някои биха предпочели да умреш по подходящ начин. Но не вярвам, че трябва да се боиш от това. Служил си ми твърде добре, за да позволя да пострадаш. И каквото и да се случи тепърва, все още ще служиш и ще видиш Червената Аджа наказани, както желаеш.
Логаин се озъби и понечи да скочи и Егвийн прегърна сайдар и го уви безопасно с потоци на Въздух за по-малко от секунда. Сестрите, които го засланяха, бяха вложили цялата си сила в това — друг обичай; трябва да използваш цялата си мощ, за да засланяш с щит един мъж — но няколко от тях можеха да раздвоят вътъците си, някоя можеше да насочи част от тях към него, ако си помислеха, че може да й навреди. А тя не искаше да рискува да позволи той да пострада.
Потоците го задържаха на колене, но той сякаш не им обърна внимание.
— Искаш да знаеш какво мисля за амнистията на ал-Тор? Бих искал да съм с него сега! Светлината да ви изгори всичките дано! Направих всичко, което поискахте! Всичките да ви изгори дано!
— Успокой се, Логаин. — Егвийн се изненада колко спокойно го изговори. Сърцето й тупаше силно,
