се насили да им каже, че вече е Айез Седай, камо ли че е станала Амирлин, защото се боеше, че те могат да си помислят, че е поредната й лъжа. Да се появи с шарфа пред тях не беше особено трудно. А освен това налице беше и нейният тох към Мелайне. Тя повдигна въпроса, като си мислеше през цялото време колко мили трябва да измине на седлото следващия ден, но Мелайне беше обзета от такава радост, че ще има дъщери — говореше с истински възторг за виденията на Мин, — че не само заяви тутакси, че Егвийн нямала никакъв тох към нея, но каза също, че щяла да нарече една от дъщерите си Егвийн. Това й беше донесло малко радост след цяла нощ, пълна с разочарование и раздразнение.
— Те казаха — продължи тя, — че никога не били чували някой да се е опитвал да намери нещо с помощта на нуждата втори път. Баир поясни, че било като да изядеш една и съща… ябълка два пъти. — Всъщност Баир беше казала мотай — мотай беше един вид личинка, която се намираше в Пустошта. Много сладка и хрупкава… докато Егвийн не бе разбрала какво точно е изяла.
— Искаш да кажеш, че не можем просто да се озовем пак в онзи склад? — Елейн въздъхна. — Все се надявах, че правим нещо не както трябва. О, добре. Все едно, ще я намерим. — Тя се поколеба и роклята й отново се промени, въпреки че тя като че ли не го забеляза. Пак си беше андорска, само че червена, с Белите лъвове на Андор, катерещи се по ръкавите. Рокля на кралица, макар и без Короната на розата, кацнала върху червено-златистите й къдрици. Но все пак рокля на кралица, с много стегнат корсет, показващ може би повече от пазвата, отколкото би си позволила една кралица. — Егвийн, а казаха ли ти нещо за Ранд?
— Той е в Кайриен, мотае се из Слънчевия палат, както изглежда. — Егвийн едва се сдържа да не трепне. Нито Баир, нито Мелайне бяха много словоохотливи, но Мелайне измърмори мрачно нещо за Айез Седай, докато Баир направо каза, че трябвало да ги напердашат всички поред; каквото и да твърдяла Сорилея, един най-обикновен пердах щял да бъде достатъчен. Егвийн много се боеше, че Мерана някак е успяла да сбърка стъпката, и то много. Добре поне, че той държеше пратеничките на Елайда настрана; не допускаше, че той знае как да се справи с тях, както си въобразяваше. — Перин е с него. И жената на Перин! Той се е оженил за Файле! — Това предизвика възклицания; Нинив каза, че Файле била прекалено добра за него, но го каза с широка усмивка; Елейн заяви, че се надявала да са щастливи, но странно защо го произнесе със съмнение. — Лоиал също е там. И Мин. Липсваме само Мат и ние трите.
Елейн прехапа устна.
— Егвийн, би ли предала едно… съобщение до Мъдрите за Мин? Кажи й, че… — Тя се поколеба. — Кажи й, че се надявам да хареса Авиенда също като мен. Знам, че звучи странно — изсмя се тя. — Това е нещо лично между нас двете. — Нинив изгледа Елейн също толкова озадачено, колкото Егвийн бе сигурна, че го е направила сама.
— Ще предам, разбира се. Но не мисля да говоря отново с тях скоро. — Нямаше особен смисъл, след като бяха толкова необщителни във връзка с Ранд. И толкова враждебни към Айез Седай.
— О, благодаря — бързо възкликна Елейн. — Но наистина не е чак толкова важно. Е, щом не можем да използваме нуждата, тогава трябва да използваме краката си, а моите така ме болят… Ако нямаш нищо против, ще се върна в тялото си да се наспя като хората.
— Давай — каза Нинив. — Аз ще поостана още малко. — След като Елейн изчезна, тя се обърна към Егвийн. Роклята й също се беше променила и Егвийн си помисли, че много добре разбира защо. Беше меко синя, с дълбоко деколте. В косата й имаше цветчета, както и панделки на плитката, както щеше да ги има на сватбата й у дома. Егвийн от сърце се умили. — Да си чула нещо за Лан? — попита тихо Нинив.
— Не, Нинив, не съм. Съжалявам. Искаше ми се да ти кажа нещо по-добро. Сигурна съм, че е жив, Нинив. И знам, че те обича толкова, колкото и ти него.
— Разбира се, че е жив — твърдо каза Нинив. — Друго няма да позволя. И твърдо съм решена да го направя мой. Той е мой и няма да позволя да загине.
Когато Егвийн се събуди, Сюан седеше до постелята й.
— Приключи ли? — попита Егвийн.
Сиянието обкръжи Сюан, докато запридаше малка преграда срещу подслушване около двете.
— От шестте Сестри, които ще застъпят в полунощ, само три имат Стражници и те ще пазят отвън. Ще им се донесе ментов чай с една малка добавка, която не вярвам да отличат.
Егвийн за миг затвори очи.
— Правилно ли постъпвам?
— Питаш мен? Направих това, което ми беше заповядано, майко. Ако зависеше от мен, по-скоро бих скочила в ято изгладнели сребруши, отколкото да помогна на този мъж да избяга.
— Те ще го опитомят, Сюан. — Егвийн вече го беше обсъждала с нея, но имаше нужда да го направи отново заради себе си, за да се увери, че не допуска грешка. — Дори Шериам вече не слуша Карлиня, а Лелейн и Романда настояват. Или това, или някоя със сигурност ще направи това, за което намеква Делана. Убийство няма да позволя! Щом не можем да осъдим един човек и да го екзекутираме, нямаме никакво право да уредим да умре. Няма да позволя да бъде убит и няма да позволя да бъде опитомен. Ако Мерана наистина е накарала Ранд да ни обърне гръб, това наистина ще хвърли дебела главня в огъня. Просто ми се искаше да съм сигурна, че ще отиде при Ранд и ще се присъедини към него, а няма да избяга Светлината знае само накъде и да вземе да направи Светлината знае какво. Така поне може би ще има някакъв начин да се контролира какво прави. — Чу как Сюан помръдна в тъмното.
— Винаги съм си мислила, че шарфът тежи не по-малко от трима яки мъже — каза кротко Сюан. — Малко са леките решения за Амирлин и още по-малко, когато иска да е сигурна. Направи каквото трябва и си плати цената, ако сбъркаш. Понякога я плащаш дори и да си права.
Егвийн тихо се засмя.
— Това като че ли не съм го чувала досега. — Но веднага стана сериозна. — Погрижи се като побегне да не пострада някой, Сюан.
— Както заповядате, майко.
— Това е ужасно — измърмори Нисао. — Когато се разбере, присъдата ще е достатъчна, за да те прати в изгнание, Миреле и мен заедно с теб. Преди четиристотин години може и да е били обичайно, но сега никой няма да го приеме така. Някои ще го нарекат престъпление.
Миреле се зарадва, че луната вече беше залязла. Така гримасата й остана скрита. С Церителството можеше да се оправи и сама, но Нисао бе изучавала от дълго време лекуването на болестите на ума, неща, които Силата не можеше да засегне. Миреле не беше сигурна дали това може да се смята за болест, но бе готова да опита всичко, което можеше да подейства. Нисао можеше да говори каквото си иска — Миреле знаеше, че тя по-скоро ръката щеше да си отреже, отколкото да изпусне тази възможност да потвърди познанията си.
Усещаше го там някъде в нощта, как се приближава. Двете се намираха далече от лагера и ги обкръжаваха само редки дървета. Усетила го беше от мига, в който връзката се бе прехвърлила на нея — престъплението, което така притесняваше Нисао. Връзката на Стражник, прехвърлена от една Айез Седай на друга без негово съгласие. Нисао беше права в едно — щяха да пазят тази тайна толкова дълго, колкото можеха. Миреле можеше да усети раните му, някои почти изцерени, други почти пресни. Някои лошо забрали. Не можеше да се е отклонил, за да търси битка. Трябваше да е тръгнал към нея тъй сигурно, както някоя канара, търкулнала се от билото, трябва да стигне до подножието на склона. Но нямаше и да отстъпи и на крачка от никоя битка. Преживяла беше цялото му пътуване, отдалече и кърваво — с неговата кръв. През Кайриен и Андор, през Муранди и сега Алтара, през земи, опустошавани от метежници и разбойници, от пакостници и Заклети в Дракона, път, насочен към нея като връх на стрела, бързаща към целта си, разчиствайки пътя си през всеки мъж в броня, застанал на пътя му. Дори и той не можеше да го направи, без да пострада. Тя трупаше раните му в ума си и се чудеше как все още е жив.
Първо дойде екът на конски копита, в здрав, умерен ход, и едва след това тя успя да различи в нощта високия черен жребец. Ездачът сякаш беше самата нощ — носеше плаща си. Конят се спря на цели петдесет крачки от нея.
— Не биваше да пращаш Нюел и Крой да ме дирят — извика й с груб глас невидимият ездач. — За малко щях да ги убия преди да съм разбрал кои са. Авар, ти по-добре излез иззад онова дърво. — Вдясно нощта като че ли се раздвижи — Авар също беше облякъл плаща си и сигурно не бе очаквал, че ще го видят.
