него и боязливи към Сюлин. — Казаха ми, че само три са дошли тук в деня, в който той замина. — Перин тръгна към Файле, вече малко по-бързо. Тя отново се върна откъм страната на Лоиал. Лоиал беше покрил лицето си с длани и стенеше — доста тихо за един огиер. Берелайн се запромъква след Перин, ококорила бездруго големите си очи — картинка на жена, търсеща закрила. Светлина, колко решително миришеше само!
Перин рязко се извърна към нея и я бутна с вкочанените си пръсти в гърдите толкова здраво, че тя изписка.
— Стой там! — Изведнъж осъзна къде си е пъхнал пръстите и ги дръпна като опарен. Успя обаче да запази гласа си твърд. — Там стой! — Отстъпи от нея и я изгледа толкова твърдо, че и каменна стена можеше да разбие. Можеше да разбере защо ревността на Файле беше като облак, изпълнил ноздрите му, но защо, защо, защо тя сега миришеше по-болезнено, отколкото преди?
— Малко мъже могат да ме накарат да им се покоря — засмя се Берелайн. — Но мисля, че ти си един от тях. — Лицето и тонът й — но по-важното, миризмата й — станаха сериозни. — Отидох да потърся в покоите на лорд Дракона, защото се уплаших. Всички знаеха, че Айез Седай са дошли да го съпроводят до Тар Валон, и не можех да разбера защо са се отказали. Аз лично приех не по-малко от десет посещения от различни Сестри, които ме съветваха какво трябва да правя, след като той отиде в Тар Валон с тях. Изглеждаха съвсем сигурни, че ще го направи. — Тя се поколеба и макар да не гледаше към Файле, Перин остана с впечатлението, че обмисля дали да каже нещо пред нея. Пред Добрайн също така, но повече пред Файле. Миризмата на ловец се върна. — Останах с впечатлението, че трябва да се върна в Майен и че ако не го направя, като нищо мога да бъда върната там под стража.
Сюлин измърмори нещо под носа си, но ушите на Перин го доловиха ясно.
— Руарк е глупак. Ако тази наистина му беше дъщеря, нямаше да му остане време за нищо друго освен да я пердаши.
— Десет? — възкликна Добрайн. — Мен ме посети само една. Стори ми се, че се разочарова, когато й дадох да разбере, че съм се заклел във вярност на лорд Дракона. Но десет или една, ключът е Колавер. Тя знае не по-зле от всеки друг, че лорд Дракона е решен да даде Слънчевия трон на Елейн Траканд. — Лицето му се сгърчи. — Елейн Дамодред, така трябваше да е. Тарингейл е трябвало да настоява Мургейз да се омъжи в Дома Дамодред, вместо сам да се ожени в Траканд. Все едно, Елейн Траканд или Елейн Дамодред, тя има не по-слаби претенции за трона от всеки друг, много по-силни от тези на Колавер, и аз съм убеден, че Колавер е уредила убийствата на Марингил и Мейлан, за да разчисти пътя си към трона. Нямаше да се осмели, ако смяташе, че лорд Дракона може някога да се върне.
— Затова значи. — Берелайн свъси чело. — Имам доказателство, че е накарала един слуга да пусне отрова във виното на Марингил — била е небрежна, а аз доведох със себе си двама хващачи на крадци — но не знаех защо. — Тя кимна, приемайки възхитения поглед на Добрайн. — Ще увисне на бесилото за това. Стига да се намери начин да върнем лорд Дракона. Ако не, боя се, че всички трябва да помислим как да останем живи.
Ръката на Перин стисна ножницата, увита с глиганска кожа.
— Аз ще го върна — изръмжа той. Данил и останалите мъже на Две реки не можеха да са на повече от половината път до Кайриен, затруднени в пътя си от тежестта на фургоните. Но разполагаше с вълците. — Дори да се наложи да тръгна сам, ще го върна.
— Не сам — каза Лоиал, мрачно като скърцане на воденичен камък. — Няма да си сам, щом аз съм тук, Перин. — Ушите му изведнъж щръкнаха от смут: той винаги изглеждаше смутен, когато някой разбереше колко е храбър. — В края на краищата, книгата ми няма да завърши много добре, ако Ранд се окаже затворен в Кулата. А едва ли ще мога да опиша спасяването му, ако не съм там.
— Няма да тръгнете сами, огиере — каза Добрайн. — До утре мога да събера петстотин мъже, на които да разчитам. Не знам какво можем да направим срещу шест Айез Седай, но аз спазвам клетвите си. — Той погледна към Сюлин и пръстите му замачкаха шала, който все още държеше. — Но доколко можем да се доверим на диваците?
— Доколкото можем да се доверим на дървоубийците — каза Сорилея от прага и влезе с широка крачка в стаята. С нея влязоха миришещият мрачно Руарк и Амис, с нейното прекалено младо лице за неправдоподобно бялата й коса, и Нандера, от която просто вонеше на убийствен гняв и която носеше вързоп от сиво-кафяво-зеленикава тъкан.
— Вие вече знаете? — отрони невярващо Перин.
Нандера хвърли вързопа на Сюлин.
— Отдавна ти беше време да разбереш, че си срещнала вече своя тох. Почти месец и половина! Дори гай-шайн твърдят, че гордостта ти е прекалена. — Двете жени се скриха в спалнята.
От Файле лъхна миризма на раздразнение.
— Ръчния говор на Девите — измърмори тя, твърде тихо за ушите на останалите, но не и за неговите. Той я погледна благодарно, но тя като че ли пак се беше съсредоточила върху играта. Защо не искаше да вземе участие? Даваше добри съвети и той щеше да й е безкрайно благодарен за всичко, което благоволеше да предложи. Тя постави едно камъче и се намръщи към Лоиал, конто следеше напрегнат Перин и другите.
Мъчейки се да не въздъхне, Перин каза:
— Не ме интересува кой на кого се доверява и кой на кого — не. Руарк, готов ли си да пратиш айилците срещу Айез Седай? Те са шест. Сто хиляди айилци биха ги позадържали сериозно. — Броят, който излезе от устата му, го накара да примигне — дори десет хиляди мъже бяха сериозна сила, — но това беше числото, което Руарк му беше споменавал, а от това, което Перин сам бе видял от айилския лагер по хълмовете, можеше да му се вярва. За негова изненада обаче Руарк замириса на колебание.
— Чак толкова не е възможно — отрони бавно вождът. — Тази заран дойдоха вестоносците. Шайдо са тръгнали с оръжие на юг от Камата на Родоубиеца и нахлуват в сърцето на Кайриен. Сигурно имам достатъчно, за да ги спра — изглежда, не са тръгнали всички — но ако отвлека от тази земя толкова много копия, всичко, което постигнахме, ще трябва да го правим отново. Най-малкото Шайдо ще са оплячкосали този град преди да сме се върнали. Кой знае докъде биха стигнали, дори в други земи, и колко хора ще отвлекат със себе си, твърдейки, че са гай-шайн. — При последното от него лъхна силен мирис на презрение, но Перин не го разбра. Какво значение имаше колко земя ще трябва да бъде възвръщана — или колко души щяха да загинат, — макар че тази мисъл му дойде неохотно, болезнено — заложено срещу Ранд, Преродения Дракон, отведен като пленник в Тар Валон?
Сорилея през цялото време гледаше Перин много съсредоточено. Очите на Мъдрите често караха Перин да се чувства както с Айез Седай — сякаш го претегляха и измерваха. Сорилея го караше да се чувства все едно че са го разглобили като счупен плуг, премерват и оглеждат всеки негов чарк, за да видят дали си заслужава да го поправят, или трябва да го заменят.
— Кажи му всичко, Руарк — каза тя рязко.
Амис сложи ръка на рамото на Руарк.
— Той има правото да го знае, заслон на сърцето ми. Той е полубрат на Ранд ал-Тор. — Гласът й беше много кротък, миризмата — много твърда.
Руарк изгледа Мъдрите решително, а Добрайн — с презрение. После изправи рамене, вдигна глава и каза:
— Мога да взема само Деви и сисвай-айман. — Ако се съдеше по тона и миризмата му, по-скоро бе готов ръката да си отреже, отколкото да изрече тези думи. — Твърде много от останалите не биха танцували копията с Айез Седай. — Устните на Добрейн се извиха презрително.
— Колко кайриенци ще се бият с Айез Седай? — попита тихо Перин. — Шест Айез Седай, а ние нямаме нищо освен стомана. — Колко ли хора можеше да събере Руарк? Все едно — вълци винаги щеше да има. Но колко ли вълци щяха да загинат?
— Аз ще се бия, лорд Айбара — каза Добрайн вдървено. — Аз и моите петстотин мъже, та дори да не са шест, а шестдесет Айез Седай.
Крякането на Сорилея прозвуча като търкане на суха кожа.
— Не се бой от Айез Седай, дървоубиецо. — Изведнъж, смайващо, тънко пламъче затанцува във въздуха пред нея. Тя можеше да прелива!
Когато се хванаха да обмислят плана, тя остави пламъчето да угасне, но то остана в мислите на Перин.
