На вратата се почука и Сюлин закрачи към нея — мяташе червено-белите си поли и поглеждаше свирепо към Перин, Файле и Лоиал, сякаш се чудеше защо някой от тях не стане да отвори. Изсумтя съвсем открито, когато видя Добрайн — изглежда, го правеше много често, откакто Ранд изчезна — но след това вдиша дълбоко, за да се стегне, и видимо се насили да изрази раболепна кротост с дълбок поклон, при което почти опря лице в пода. И внезапно се разтрепера. Миризмата на гнева й се стопи и дори тревогата й се погълна от някаква миризма, като хиляди тънки като косъмчета, остри като иглички трески. Перин бе помирисвал срам и преди, но този път бе готов да се закълне, че горката жена може да умре от него. Помирисвал бе горчивата сладост, излъчвана от жените, когато се разплачат от чувства.
Добрайн, разбира се, дори не я погледна. Хлътналите му очи изгледаха Перин сериозно, дори мрачно. От Добрайн не лъхаше на пиене дори съвсем смътно и нямаше вид на човек, който е танцувал. Единствения път, когато Перин го беше виждал преди, му се беше сторило, че мирише на предпазливост; не на страх, но все едно, че се промъква през гъст лес, пълен с отровни змии. Тази миризма днес беше десет пъти по- силна.
— Милостта да ви закриля, лорд Айбара — каза Добрайн и сведе глава. — Мога ли да поговоря с вас насаме?
Перин остави книгата на пода до стола си и му махна към другия срещу него.
— Светлината да ви освети, лорд Добрайн. — Щом той държеше да е официален, и Перин можеше да бъде официален. Но си имаше граници. — Каквото и да имате да ми кажете, жена ми може да го чуе. Нямам никакви тайни от нея. А Лоиал е мой приятел.
Усети погледа на Файле. Внезапният мирис на нея почти го облада. Странно защо, свърза го с начина, по който тя се любеше с него; когато беше най-нежна, когато целувките й бяха най-горещи, същият аромат почти го обладаваше. Помисли си дали да не каже на Добрайн да си върви — както и на Лоиал и Сюлин; щом Файле миришеше така, сигурно щеше да може да се оправи някак — но кайриенецът вече сядаше.
— Мъж, който може да се довери на жена си, лорд Айбара, е благословен с милост безмерна. — Все пак Добрайн го изгледа за миг преди да продължи. — Днес Кайриен претърпя две нещастия. Тази сутрин лорд Марингил бе намерен мъртъв в леглото си, от отрова, както изглежда. А скоро след това върховният лорд Мейлан явно е станал жертва на ножа на някакъв бандит по улиците. Твърде необичайни неща по време на Празника на светлините.
— Защо ми казвате това? — каза бавно Перин.
Добрайн разпери ръце.
— Вие сте приятелят на лорд Дракона, а него го няма. — Той се поколеба, а когато продължи, думите сякаш се изтръгваха от устата му с мъка. — Снощи Колавер е вечеряла с много свои гости от по-малките Домове. Даганред, Чулидандред, Анналин, Осиеллин, други. Дребни сами по себе си, но много. Темата е била съюзът им с Дома Сайган и поддръжката за Колавер за Слънчевия трон. Тя почти не се е постарала да прикрие срещата. — Отново замълча и претегли Перин с очи. Каквото и да видя, изглежда, си помисли, че изисква повече обяснения. — Това е повече от странно, тъй като и двамата, Марингил и Мейлан, искаха трона и и двамата щяха да се погрижат тя да се удуши във възглавниците си, ако бяха разбрали.
Най-сетне Перин разбра, макар и не разбираше защо трябва Добрайн да вдига такава паника. Дощя му се Файле да каже нещо — тя беше много по-добра в тези работи от него. Но тя се бе навела над играта и се правеше, че не го гледа.
— Ако смятате, че Колавер е извършила престъпление, лорд Добрайн, би трябвало да се обърнете към… към Руарк. — Щеше да каже Берелайн, но и без това нишката на ревност в миризмата към Файле леко се усили.
— Този айилски дивак? — изсумтя Добрайн. — По-добре към Берелайн, макар че и то не е чак толкова. Признавам, че тази майенска фръцла знае как да въведе ред в един град, но тя си въобразява, че всеки ден е Празника на светлините. Колавер ще я нареже на късчета и ще я сготви с пиперки. Вие сте приятелят на Преродения Дракон. Колавер… — Този път той спря, защото най-сетне схвана, че Берелайн е влязла в стаята, без да чука — носеше нещо дълго, тясно и увито в одеяло.
Перин беше чул щракането на бравата и щом я видя с полуоголената й гръд, яростта почти отми всичко останало в главата му. Беше влязла тук, за да продължи с флиртуванията си пред жена му?! Гневът го вдигна на крака и ръцете му плеснаха гръмотевично.
— Вън! Вън, жено! Вън, веднага! Или ще те изхвърля!
Берелайн толкова се стресна, че изтърва това, което носеше, и отстъпи назад ококорена, въпреки че не излезе. На последната си дума Перин усети, че всички го гледат. Лицето на Добрайн изглеждаше безстрастно, но миризмата му беше на чисто удивление. Ушите на Лоиал бяха щръкнали и трептяха, а долната му челюст беше паднала на гърдите. А Файле, с тази нейна хладна усмивка… Перин нищо не разбра. Очакваше вълните на ревността, след като Берелайн се бе появила точно тук, насред стаята, но защо толкова силно му замириса на наранено?
И изведнъж видя какво бе изтървала Берелайн. Одеялото се беше разгънало и той се взря в меча на Ранд и в колана му с токата на Дракона. Защо ли Ранд ги бе оставил? Перин обичаше да обмисля нещата грижливо — когато си припрян, можеш да нараниш хората, без да щеш. Но мечът на пода му подейства като удар на мълния. Да бързаш бе глупаво, мърляшка работа, когато ковеш, но космите на Перин настръхнаха и от гърдите му изригна дълбок рев.
— Те са го хванали! — изведнъж проплака Сюлин. Гласът й бе толкова пронизителен, че Перин потръпна. — Айез Седай са отвлекли моя първобрат! — Бузите й лъснаха от сълзи.
— Успокой се, добра жено — каза твърдо Берелайн. — Иди в другата стая и се успокой. — И се обърна към Перин и Добрайн. — Не можем да позволим да плъзне мълв…
— Не ме познаваш ти — прекъсна я диво Сюлин, — в тази рокля и с дългата коса. Още веднъж проговори за мен все едно че ме няма, и ще получиш онова, което Руарк ти е дал в Тийрския камък, а ти е трябвало още.
Перин се спогледа объркано с Добрайн и Лоиал, дори с Файле, преди тя да извърне очи. Берелайн, от своя страна, взе ту да пребледнява, ту да се изчервява. Миризмата й беше на чисто унижение, на нещо сгърчено и смачкано.
Сюлин рязко отвори вратата преди някой да е успял да помръдне — Добрайн поне се опита, — и една жълтокоса млада Дева, минаваща по коридора, я видя и й се ухили насмешливо.
— Не ми се хили, Люайн — сопна й се Сюлин. Ръцете й като че ли се раздвижиха, скрити за тях от тялото й, и широката усмивка на Люайн изчезна. — Кажи на Нандера да дойде при мен веднага. И на Руарк. И ми донеси кадин-сор, и ножици да си отрежа косата прилично. Бегом! Ти Фар Дарейз Май ли си, или Шай’ен М’таал? — Жълтокосата Дева хукна по коридора, а Сюлин се върна в стаята, кимна доволно и затръшна вратата. Файле беше зяпнала.
— Милостта ни закриля — изръмжа Добрайн. — Тя нищо не каза на айилката. Обаче сигурно е полудяла. Можем да решим какво да им кажем, след като я завържем и й запушим устата. — И се надигна, сякаш готов да го направи, и дори извади един тъмнозелен шал от джоба на камизолата си, но Перин го хвана за лакътя.
— Тя е айилка, Добрайн — каза Берелайн. — Дева на копието. Само ливреята не разбирам. — Изненадващо, но тази, която си спечели предупредителния поглед на Сюлин, бе тъкмо Берелайн.
Перин бавно издиша. И той бе искал да защити тази белокоса старица от Добрайн? Кайриенецът го гледаше въпросително, — явно все още не се беше отказал от връзването. Перин пристъпи между двамата и вдигна меча на Ранд.
— Искам да се уверя. — Изведнъж забеляза, че стъпките му са го приближили твърде много до Берелайн. Тя изгледа Сюлин с безпокойство и пристъпи към него, сякаш търсеше закрила, но миризмата й беше изпълнена с решимост, не с тревога; миришеше като ловец. — Не обичам да взимам бързи решения — каза той и пристъпи встрани, за да застане до стола на Файле. Без да бърза; просто като мъж, заставащ до жена си. — Този меч все още не доказва нищо. — Файле обаче стана и мина от другата страна на Лоиал. Берелайн се плъзна към Перин — и все така продължаваше да мята боязливи погледи към Сюлин, без капка боязън в миризмата обаче, а ръката й се вдигна, сякаш искаше да го хване под мишница. Той се попремести към Файле, стараейки се да изглежда небрежно. — Ранд каза, че три Айез Седай не могат да му навредят, ако внимава. — Файле заобиколи и застана от другата страна на масата. — Доколкото разбирам, той никога не е допускал повече от три от тях край себе си. — Берелайн продължи да мята умолителни погледи към
