изведнъж, без да предупредят, а той изведнъж разбира. — Тя вдигна очи към него и заговори по-високо: — Не ми се ще да те видя да паднеш и да си счупиш носа.
Перин поклати глава. И тази жена да се прави толкова време на покорна слугиня! Странни хора бяха това айилците.
Продължи да язди в жегата, воден от вълците, и когато изкачи едно ниско възвишение, никак не се изненада, когато видя на може би около две мили конници в дълга колона по двама — мъжете на Две реки с техния си пряпорец с Червената вълча глава. Това, което го изненада, беше, че сред тях наистина имаше и жени — десет, преброи ги той — както и много мъже, за които беше сигурен, че не са от Две реки. Това, от което челюстите му се сковаха, беше второто знаме. Червеният орел на Манедерен. Безброй пъти им беше казвал да го махнат, но те не искаха и да чуят. Все пак неясното известие на вълците за знамената го беше подготвило.
Те, разбира се, също забелязаха него и свитата му. Добри очи имаше в четата. Дръпнаха юздите и спряха, някои свалиха лъковете от гърбовете си, дългите лъкове на Две реки, които можеха да убият човек от триста разкрача, ако не и повече.
— Никой да не минава пред мен — каза Перин. — Няма да стрелят, щом ме познаят.
— Изглежда, жълтите очи виждат надалеч — рече мрачно Сюлин. Мнозина от останалите го изгледаха странно.
— Просто стойте зад мен — въздъхна Перин.
Когато се приближи, надигнатите лъкове се снишиха. Водеха Стъпко, забеляза той с радост, и Лястовица — с по-малко радост. Файле никога нямаше да му прости, ако позволеше черната й кобилка да пострада. Добре щеше да е да се върне на гърба на дорчото си, но може би нямаше да е зле да задържи и Дръжливко — един лорд можеше да си позволи да има два коня. Дори лорд, на когото сигурно не оставаха повече от четири дни живот.
Данил подкара бавно коня си пред колоната на Две реки, а с него и Ейрам. Жените го последваха. Перин видя лишените от възраст черти на Айез Седай още преди да познае Верин и Аланна — и двете яздеха с жените. Никоя от другите не познаваше, но беше сигурен какви са, макар и да не беше сигурен как са се озовали тук. Девет. Девет Айез Седай можеше да се окажат повече от полезни, след три-четири дни, и все пак доколко можеше да им се довери? Бяха девет, а Ранд беше казал, че само шест могат да го следват. Зачуди се коя ли от тях е Мерана, водачката им.
Една Айез Седай с квадратно лице, — приличаше на селянка — проговори преди Данил да е успял да отвори уста. Яздеше яка кафява кобила.
— Значи ти си Перин Айбара. Лорд Перин, би трябвало да кажа. Много сме слушали за теб.
— Изненада е да те срещнем тук — добави хладно една високомерна, макар и хубаволика жена — с такива странни спътници. Яздеше черен кон със свирепи очи; Перин бе готов да се обзаложи, че животното е обучавано за боен кон. — Бяхме сигурни, че си далече пред нас.
Без да им обръща внимание, Перин се обърна към Данил.
— Не че съм недоволен, но как се озовахте тук?
Данил хвърли поглед към Айез Седай и поглади свирепо мустаци.
— Тръгнахме, както ти каза, лорд Перин, и колкото можехме по-бързо. Ще рече, оставихме фургони и всичко, щото изглеждаше, че има някаква причина да тръгнеш толкоз бързо. После Кируна Седай и Бера Седай и другите ни настигнаха и казаха, че Аланна можела да намери Ранд — лорд Дракона де — и понеже ти отиде с него, рекох, че ще си с него, и като не можехме да разберем дали си тръгнал от Кайриен и… — Той си пое дълбоко дъх. — Все едно, изглежда, са били прави, нали така, лорд Перин.
Перин се намръщи, зачуден как Аланна би могла да намери Ранд. Но сигурно можеше, иначе Данил и останалите нямаше да са тук. Двете с Верин стояха по-назад заедно с една стройна жена с очи като лешници, която сякаш въздишаше непрекъснато.
— Аз съм Бера Харкин — каза жената с квадратното лице, — а това е Кируна Начиман. — Тя посочи високомерната си спътница. Явно останалите все още можеха да минат и без представяне. — Ще ни кажете ли защо вие сте тук, след като младият ал-Тор — лорд Дракона — е на няколко дни на север?
Нямаше време за много размишления. Ако тези девет бяха решили да се присъединят към Айез Седай отпред, почти нищо не можеше да направи, за да ги спре. Но виж, девет Айез Седай на негова страна…
— Той е в плен. Една Айез Седай на име Койрен и поне още пет други го отвеждат към Тар Валон. Така поне смятат. Аз смятам да ги спра. — Това предизвика голямо слисване, при което очите на Данил се разшириха, а всички Айез Седай заговориха наведнъж. Ейрам като че ли беше единственият, който не се слиса, но пък и той сякаш не се интересуваше от нищо освен от Перин и меча си. Миризмите от Айез Седай бяха само гняв и страх въпреки привидно спокойните им лица.
— Трябва да ги спрем, Бера — каза една жена с коса, оплетена на тарабонски плитчици, а една бледа кайриенка, яхнала висока дореста кобила, извика:
— Не можем да позволим на Елайда да го получи, Бера!
— Шест ли? — възкликна невярващо жената с лешниковите очи. — Шест не могат да го пленят. Сигурна съм.
— Казах ви аз, че е ранен — почти проплака Аланна. Перин много добре познаваше миризмата, която се излъчваше от нея; миришеше на болка. — Казах ви. — Верин не отвори уста, но миришеше свирепо… и изплашено.
Кируна огледа свитата на Перин с мрачно презрение.
— С това ли смяташ да спреш Айез Седай, младежо? Верин не ми каза, че си глупак.
— Водя още малко по Тарвалонския път — отвърна той сухо.
— Тогава можеш да ни заведеш при тях — каза му Кируна, сякаш му правеше някаква отстъпка. — Така ще е добре, Бера, нали? — Бера кимна.
Перин не разбра защо държането на Кируна така го подразни, но не беше време да гадае за подобни дреболии.
— Имам също така триста триста лъконосци от Две реки, които смятам да взема със себе си по пътя. — Как можеше Аланна да знае дали Ранд е ранен? — Вие, Айез Седай, сте добре дошли да тръгнете с нас.
На тях това явно не им хареса. Дръпнаха се встрани да го обсъдят — дори неговите уши не дочуха нищо; сигурно бяха използвали някак Силата — и по едно време Перин си помисли, че ще предпочетат да продължат сами.
Накрая все пак дойдоха, но Бера и Кируна яздеха от двете му страни през цялото време до пътя, като се редуваха да му обясняват колко опасно и деликатно било положението и че не трябвало да предприема нищо, което можело да навреди на младия ал-Тор. Бера поне се сещаше от време на време да нарича Ранд Преродения Дракон. Едно от нещата, които му дадоха да разбере съвсем ясно, беше, че Перин не бива да си позволява и една крачка, без първо да ги пита, и Перин започна да се чуди дали не беше направил грешка, че ги покани да дойдат.
И да се впечатлиха Айез Седай от проточилите се по пътя айилци, майенци и кайриенци, не го показаха. Но появата им подгря още малко врящия казан. Майенците и кайриенците изглеждаха доста окуражени от присъствието на девет Айез Седай и шестнадесет Стражници. Девите и сисвай-айман, от друга страна, гледаха Айез Седай с опасение, сякаш всеки момент очакваха някакъв номер. Лицата на Мъдрите останаха гладки и невъзмутими като тези на Айез Седай, но Перин надушваше вълни на чиста ярост, лъхащи откъм тях. С изключение на една Кафява на име Масури, отначало Айез Седай изцяло пренебрегваха Мъдрите, но след като Масури получи силен отпор през следващите няколко дни — тя беше настоятелна, но Мъдрите отбягваха Айез Седай толкова гладко, че според Перин го правеха по инстинкт — та след това Бера, Кируна и всички останали непрекъснато поглеждаха към Мъдрите и си говореха зад някаква невидима преграда, която пречеше на Перин да чуе какво си казват.
Щеше да ги подслуша, стига да можеше — те криеха много повече неща, освен приказките си за Мъдрите. Първо, Аланна отказа да му обясни как разбира къде е Ранд — „Има знание, от което може да пламне всеки мозък, освен на Айез Седай“, му бе отвърнала тя, хладно и загадъчно, но от нея вонеше на тревога и болка — и така и не искаше да признае, че е казала, че е ранен по някакъв начин. Верин почти дума не обелваше пред него, само наблюдаваше всичко с птичите си очи и тайнствена усмивка, но излъчваше вълни на безсилие и гняв. По миризмата той можеше да прецени, че водачка им е или Бера, или
