— Егвийн!
Нинив се огледа, но не видя нищо.
— Видях я — настоя Елейн. — Сигурна съм.
— Е, сигурно може да докосне Тел-айеран-риод в обикновен сън като всеки друг — каза Нинив. — Давай да се оправяме с това, за което сме дошли. — Вече се притесняваше. Двете отново сплетоха ръце. Нуждата.
Отместване.
Не беше обикновен склад. По лавиците имаше кутии с всевъзможни размери и форми, някои от съвсем обикновено дърво, други лакирани или резбовани, и разни неща, увити в плат, и статуетки и фигурки, и странни неща от метал или стъкло, кристал, камък или порцелан. На Нинив не й трябваше повече, за да се сети, че това трябва да са предмети, свързани с Единствената сила, най-вероятно тер-ангреали, а може би и ангреали и ша-ангреали. Такава разнообразна сбирка, подредена толкова грижливо, не можеше да бъде нищо друго в Кулата.
— Няма смисъл да продължаваме — каза Елейн обезсърчено. — Не знам как бихме могли да измъкнем нещо оттук.
Нинив си дръпна плитката. Ако наистина тук имаше нещо, което да им е от полза — а трябваше да има, освен ако Мъдрите не лъжеха — тогава трябваше да има начин да се доберат до него в будния свят. Ангреалите и тер-ангреалите не се охраняваха строго — най-много да ги пази някоя новачка. Вратата тук беше от яки дъски и с масивна черна желязна ключалка. Несъмнено беше заключена, но тя си я представи отключена и натисна дръжката.
Вратата се отвори към квадратно помещение. Зад една тежка разнебитена маса се виждаше друга врата, обкована с желязо и с малко прозорче с решетка.
Нинив се обърна към Елейн и забеляза, че първата врата се е затворила.
— Щом не можем да намерим това, от което имаме нужда тук, навярно ще го намерим някъде другаде. Искам да кажа, може би нещо друго ще свърши същата работа. Сега поне нещо ни се намекна. Според мен това вътре са тер-ангреали и никои досега не е разбрал как се използват. Това може да е единствената причина да се пазят така. Би могло да е опасно дори да се прелее близо до тях.
Елейн я изгледа кисело.
— Но ако се опитаме пак, няма ли просто да ни доведе отново тук? Освен ако… Освен ако Мъдрите не са ти казали как да изключваш едно място от търсенето.
Не бяха й казвали — не горяха от желание да й казват каквото и да е, — но в едно място, в което можеш да отвориш ключалка само като си помислиш, всичко беше възможно.
— Точно това ще направим. Замисляме се здраво, че това, което търсим, не е в Тар Валон. — Изгледа навъсено рафтовете и добави: — И бас държа, че е някой тер-ангреал, който никой още не знае как се използва. — Само че как това щеше да убеди Съвета, че трябва да подкрепят Ранд, и представа си нямаше.
— Имаме нужда от тер-ангреал, който не е в Тар Валон — каза Елейн, сякаш убеждавайки себе си. — Добре. Давай.
Тя протегна ръцете си и Нинив ги хвана. Нинив не разбра как се получи така, че тъкмо тя настоя да продължат. Тя искаше да напуснат Салидар, а не да намерят повод за оставане. Но ако това можеше да гарантира, че салидарските Айез Седай ще подкрепят Ранд…
Нуждата. Тер-ангреал. Не в Тар Валон. Нуждата.
Отместване.
Нинив кихна. Този склад изобщо не приличаше на оня в Кулата. Сандъци, кафези, бурета, отрупани безразборно в малката стая, и всичко — потънало под дебел слой прах.
— Ще ни отнеме седмици да преровим всичко това.
— Можем да опитаме отново. Може поне да ни покаже сред кои неща да търсим. — Елейн го каза с точно толкова съмнение, колкото изпитваше и Нинив.
Все пак не беше по-лошо предложение от всяко друго. Нинив затвори очи. Пък и бяха стигнали твърде далече, за да спират. Отместване.
Стоеше в края на тясната пътека, пред очукан дървен сандък, по-висок от кръста й. По-малко вероятно хранилище за нещо полезно, особено за тер-ангреал, Нинив не можеше да си представи. Но Елейн стоеше плътно до нея и се взираше в същия сандък.
Нинив хвана капака и го вдигна. Пантите изобщо не изскърцаха. Вътре лежаха два ръждясали меча и също толкова ръждива броня с проядена в средата дупка, плюс купчина увити в стари дрипи вързопи, нещо, което приличаше на остатъци от нечии стари дрехи, и два-три кухненски съда.
Елейн опипа един малък чайник със счупено гърло.
— Седмици чак не, но остатъка от нощта — сигурно.
— Още веднъж? — предложи Нинив. — Няма да навреди. — Елейн сви рамене. Затвориха очи. Нуждата.
Ръката на Нинив бе хванала нещо твърдо и закръглено, покрито с прогнило парче плат. Тя отвори очи. Ръката на Елейн бе до нейната.
Нещото се оказа широк плосък диск, увит в изгнили парцали. След като развиха дрипата, предметът се оказа плитка купа от дебел кристал, повече от две стъпки в диаметър и с гравюра вътре — приличаше на завихрени на спирали облаци.
— Нинив — бавно промълви Елейн, — струва ми се, че е… — И преля.
Нинив се сепна и за малко да изтърве купата, когато тя изведнъж стана воднистосиня, а врязаните облаци леко помръднаха. Миг след това кристалът отново стана прозрачен и облаците се укротиха.
— Да — възкликна Елейн. — Това е тер-ангреал! И съм готова да се обзаложа, че има нещо общо с климата. Но не съм достатъчно силна, за да го изпробвам сама.
— Да не си посмяла! Не разбираш ли, че можеш да се усмириш, ако работиш с тер-ангреал, след като не знаеш какво прави той!
— Но това наистина е нещото, което дойдохме да потърсим, Нинив. И мислиш ли, че съществува някой, който да разбира от тер-ангреали повече от мен?
Нинив изсумтя. Само това, че Елейн беше права, още не означаваше, че е излишно да я предупреди човек.
— Не казвам, че не е чудесно, ако това нещо може да направи нещо с времето — чудесно е, — но не разбирам как може да е това, което ни трябва. Това по никой начин не би могло да повлияе на Съвета за Ранд.
Купата в ръцете й се стопи. Сандъкът също се оказа затворен.
— Нинив, когато прелях в купата, усетих… Нинив, това не е единственият тер-ангреал в тази стая. Мисля, че тук има и ангреали, а може би дори и ша-ангреали.
— Тук? — отвърна невярващо Нинив и огледа препълнената стаичка. Но щом имаше един, защо да не са два? Или десет, или сто? — Светлина, не преливай повече!
— Знам какво правя, Нинив. Повярвай ми. Следващото, което трябва да направим, е да разберем къде точно се намира тази стая.
Това се оказа не лека задача. Въпреки че пантите бяха здрави, макар и силно ръждясали, вратата не се оказа пречка, не и в Тел-айеран-риод. Проблемите възникнаха след това. Сумрачният тесен коридор отвън беше само с едно прозорче в дъното и през него не можеше да се види нищо, освен олющената бяла мазилка на стената от другата страна на улицата. Улицата също не им подсказа нищо. По малките дюкянчета нямаше никакви табели и единственото нещо, което отличаваше хановете, бяха боядисаните им в синьо врати. Червеното, изглежда, означаваше кръчма.
Нинив закрачи, търсейки някакъв отличителен белег, някакъв ориентир, по който да определят местонахождението си. Нещо, което да им подскаже кой е градът. Всички улици си приличаха. Най-сетне тя намери някакъв мост, от груб камък, за разлика от другите, които беше видяла, и без никакви статуи. По средата на арката му можеше да се види само каналът, съединяващ се с други в двете посоки, още мостове и други сгради с лющеща се бяла мазилка.
Изведнъж тя разбра, че е останала сама.
— Елейн. — Тишина, нарушавана единствено от ехото на собствения й глас. — Елейн! Елейн!
