Ронеле към вратата. — Струва ми се, че Емара ще повърне, и по-добре да го направи навън. А и нощните гърнета май са счупени. — Миризмата подсказваше, че е права.
Нинив стисна гневно робата. Сега вече можеше да усети сайдин, като топло сияние на ръба на погледа й, но съзнателно го пренебрегна. Справяла се беше и без Силата години наред. Мижеше да се справи и сега. Прегърна Емара през рамото и я поведе към вратата.
Навън беше истинска лудница. Една дъска на близката ограда изпука, после друга. Някакво буре изведнъж само се затъркаля по улицата. От една къща се надигна пушек и хора се развикаха за вода.
— Значи успя да намериш сайдар тази нощ, Нинив — чу гласа на Аная. — Добре.
Нинив едва сега се усети, че наистина държи сайдар. И че въпреки него е безполезна.
Сиянието на Силата обкръжаваше Аная, но не само нея — безподобната светлина обгръщаше още две напълно облечени Айез Седай, една Посветена в роба и три новачки, двете от които по долни ризи. Една от тези по ризите беше Никола. Нинив успя да види и други сияещи групички, движещи се по улицата. Някои от тях, изглежда, бяха Айез Седай, но не всички.
— Отвори се за свързване — продължи Аная. — И ти, Елейн, и… какво им е на Емара и Ронеле? — Като разбра, че просто са зашеметени, тя промърмори нещо под нос, а после им каза да намерят кръг и да се свържат с него веднага щом главите им се оправят. Бързо подбра още четири от Посветените от кръга около Елейн. — Самаил — ако е той, а не някой от останалите — трябва да разбере, че далеч не сме безпомощни. Хайде, бързо. Прегърнете Извора, но се задръжте на границата на прегръдката. Вие сте се разтворили и се покорявате.
— Това не е някой от Отстъпниците, а… — почна Нинив, но Аная я прекъсна рязко:
— Недей да спориш, дете, просто се разтвори. Очаквахме атака, макар и не точно такава, и сме се подготвили за нея. Бързо, дете. Нямаме време за празни приказки.
Нинив затвори уста и се опита да се намести на тази граница, където прегръщаш сайдар на мига на пълното отдаване. Не беше лесно. На два пъти усети как Силата протича не просто през нея, а през нея към Аная, и и двата пъти я изтърва. Устните на Аная се присвиха и тя изгледа Нинив, сякаш си мислеше, че го прави нарочно. Третия път беше все едно че са те сграбчили и повели за врата. Сайдар потече от нея към Аная и когато се опита да се дръпне — да, тя беше, не потокът — потокът й се задържа и се вля в по- голям.
Обзе я чувство на благоговение. Усети, че се взира в лицата на другите, учудена дали и те изпитват същото. Беше станала част от нещо по-голямо и по-значимо. Обзе я спокойствие, което трябваше да идва от Айез Седай. Чувстваше се близка, не — едно с тези жени, сякаш всички се бяха слели в една плът. Една длъгнеста Сива, Ашманаил, й се усмихна топло, сякаш разбрала чувствата й.
Нинив затаи дъх, когато разбра, че вече не изпитва гняв. Гневът беше изчезнал, заменен с удивление. И въпреки това по някакъв начин сега, когато контролът се бе прехвърлил към Синята сестра, потокът на сайдар продължаваше. Очите й попаднаха на Никола, но не намериха никаква сестринска усмивка — само онзи преценяващ поглед. Нинив инстинктивно се опита да се измъкне от връзката, но не можа. Докато Аная не нарушеше кръга, не можеше да излезе, и толкова.
Елейн се присъедини много по-леко, но най-напред пъхна сребърната гривна в джоба на робата си. Студена пот изби по лицето на Нинив. Какво ли можеше да стане, ако Елейн се бе включила, вече свързана с Могедиен с помощта на ай-дам?
Изведнъж Никола заговори някак унесено, като в сън.
— Лъвският меч. Копието посветено. Онази, що вижда отвъд. Трима на лодката, и онзи, който е мъртъв, все още е жив. Великата битка е свършила, но светът с битката не е свършил. Земята разцепена от завръщането, а стражите претеглят слугите. И бъдещето тръпне на ръба на острието.
Аная я изгледа.
— Какво каза, чедо?
— Казах ли нещо, Айез Седай? — примигна Никола. — Чувствам се… особено.
— Е, ако ще ви става лошо — отвърна енергично Аная, — да свършваме. Свързването кара някои жени да се държат странно първия път. Нямаме време да се грижим за стомаха ти. — Тя тръгна по улицата. — Всички до мен. И викнете, ако видите нещо, с което трябва да се оправяме.
Хората се трупаха по улиците, викаха и искаха да разберат какво става, разни неща се движеха. Врати се тръшкаха и прозорци се разтваряха, без никой да ги е докоснал. От къщите се носеше пукот и трясък. Грънци, сечива, камъни, всичко по-хлабаво можеше всеки момент да се разхвърчи. Една дебела готвачка по нощница събори летящо във въздуха ведро с истеричен смях, но когато някакъв мършав човечец по бели гащи се опита да отблъсне една връхлитаща срещу него цепеница, ръката му изпука и се счупи. Въжета се виеха из краката на хората, дори дрехите се нахвърляха върху хората. Ризата на един космат мъж се беше увила около врата му и той махаше толкова упорито с ръце, че пречеше на ония, които се опитваха да я свалят, преди да го е удушила. Една жена, успяла да си намъкне роклята, се беше вкопчила в сламата на покрива и пищеше с цяло гърло, докато роклята напираше да я повлече нанякъде, може би към небето.
Справянето с тези неща се оказа не по-сложно, отколкото откриването им. Потоците на Силата, насочвани от Аная чрез връзката — както и онези на другите кръгове — без труд можеха да спрат стадо освирепели бикове, камо ли едно котле, на което е хрумнало да полети. А спреше ли се едно нещо веднъж, със Силата или с ръка, рядко се размърдваше отново. Просто бяха много. Нямаше време за Церителство, освен когато нечий живот бе в опасност — отоците, кървенето и счупените кости трябваше да изчакат, докато поредната дъсчена ограда се сриваше на земята, за щастие, без да счупи нечия глава; докато поредното буре спираше дивото си търкаляне преди да е счупило крак.
Нинив бе обзета от безсилие. Толкова много неща бяха подивели; все малки, но мъж с разбит от тиган череп или жена, удушена от собствената си риза, бяха също толкова мъртви, както и ако ги беше ударила Силата. Безсилието не беше само нейно; стори й се, че идва от всяка жена в кръга. Но единственото, което можеше да направи, беше да крачи заедно с другите и да гледа как Аная заприда съчетанието от техните потоци в битката с хилядите дребни опасности.
Най-сетне Аная спря. Разпадането на връзката изненада Нинив. За миг тя се присви на място и се взря в улицата с неразбиращ поглед. Стонове и плач бяха заместили писъците и виковете. Ако се съдеше по луната, изминал беше по-малко от час, но на Нинив й се стори като десет.
— Изобщо не беше това, което очаквах от един Отстъпник — измърмори Аная. Тя също изглеждаше уморена, но веднага се залови за следващото, което трябваше да се направи. — Едва стоиш на краката си, Никола. В леглото. Веднага. И искам да поговоря с теб сутринта, преди закуска. Англа, ти остани — ти можеш отново да се свържеш и да дадеш малко сила за Изцеряване. Ланита, в леглото.
— Не беше Отстъпник — каза Нинив. Светлина, колко беше уморена. — Беше мехур на злото.
— Видяхме такъв в Тийр — каза Елейн. — В Камъка. Ако Самаил ни нападне, няма да ни замеря с покъщнина.
Аная дори не мигна.
— На теб, изглежда, ти е останала доста енергия, Елейн. Можеш също да помогнеш с Церителството. А ти, Нинив… Пак го изтърва, нали? Е, ти имаш такъв вид, че май трябва да те отнесат в леглото, но ще трябва да се оправиш сама. Калиндин, ти идваш с мен.
— Аная Седай — промълви предпазливо Нинив. — Двете с Елейн снощи намерихме нещо. Ако можем да поговорим с вас насаме…
— Утре, чедо. Хайде в леглото. Веднага, преди да си грохнала. — Аная дори не изчака да види дали ще й се подчинят, а тръгна към един паднал наблизо мъж. Ашманаил дръпна Елейн в друга посока, а Баратайн повлече Англа в трета. Преди да се скрие в тълпата, Елейн погледна през рамо към Нинив и леко поклати глава.
Какво пък, това може би не беше най-подходящият момент да постави въпроса за купата и Ебу Дар. Но в реакцията на Аная имаше нещо странно — сякаш бе разочарована да научи, че това не е нападение на Отстъпника. Защо? Твърде уморена беше, за да мисли ясно. Въпреки че Аная беше контролирала потоците, все пак сайдар бе протичал през Нинив в продължение на цял час, достатъчно, за да изтощи дори човек, спал безметежно цяла нощ.
„Ще си легна — помисли си унесено Нинив. — Аная Седай ми каза да си легна.“ Защо Аная изглеждаше разочарована? Някаква мисъл загъделичка ума й, но тя беше твърде задрямала, за да я засече.
