Глава 15
Купчина пясък
Очите на Егвийн се отвориха и се взряха в нищото. Все едно че изобщо не беше спала. Слепоочията й пулсираха. От деня, в който Ланфеар едва не уби нея и Авиенда, деня, в който Отстъпницата и Моарейн се бяха убили една друга, главата винаги я болеше след посещение в Тел-айеран-риод, макар и не чак толкова, че да я притесни сериозно. Тъй или иначе, преди години Нинив я беше научила на някои билки и тя бе успяла да си намери някои подходящи тук, в Кайриен. Корен от съновниче щеше да я направи сънена — или поне толкова изтощена, колкото си беше сега, и можеше да я задържи на легло с часове — но щеше да прочисти и най-малката следа от главоболие.
Тя стана и отиде до умивалника — гравирана кристална купа, предназначена сигурно за поднасяне на пунш на някой благородник. Погледът й срещна собствените й очи в огледалцето с позлатената рамка на тъмната стена на шатрата и бузите й се изчервиха.
— Е, и какво мислиш, че ще стане сега? — прошепна тя. Не можеше да допусне, че е възможно, но отражението й се изчерви още повече.
Беше просто един сън, не като Тел-айеран-риод, където онова, което се случеше с теб, оставаше истинско, когато се събудиш. Но си спомняше всичко, все едно че беше станало наистина. Стори й се, че бузите й направо изгарят. Само сън, и при това сън на Гавин. Не, той нямаше право да сънува за нея така.
— Всичко беше негова работа — каза тя сърдито на отражението си. — Не моя! Никакъв избор нямах!
Тя надникна навън. Сивите стени на Кайриен се издигаха на две мили на запад, отвъд изпепелената земя, където Предвратието бе обкръжавало града. Ако се съдеше по резките контури, слънцето току-що се издигаше над хоризонта, но айилците вече щъкаха между шатрите.
Тя се върна при постелята си и легна пак. Твърде уморена беше, за да си приготви корен от съновниче, но пък тъпата болка винаги заглъхваше и след час-два, щом се събудеше, щеше да е отшумяла.
Не беше изненадващо, че Гавин запълни сънищата й. Понякога те повтаряха неговия, макар и не точно; в собствената й версия някои от по-смущаващите неща просто не се случваха, или поне бяха позамазани. В нейния вариант Гавин много по-дълго й декламираше стихове и я държеше за ръчица, докато наблюдаваха изгреви и залези. Нито пък заекваше толкова, когато й казваше, че я обича. И изглеждаше точно толкова красив, колкото си беше наистина. Другите неща си бяха само нейни. Нежни целувки, които траеха вечно.
Появи се и Перин и застана пред нея, с вълк, клечащ в краката му, и една ястребица и една соколица, кацнали на раменете му — поглеждаха се свирепо над главата му. Той сякаш не ги забелязваше и се опитваше да захвърли секирата си, а накрая побягна, а секирата полетя във въздуха след него. И отново Перин — побягна от един Калайджии, все по-бързо и по-бързо, колкото и да му викаше тя да се върне. И Мат, който изричаше странни слова, които тя почти разбираше — на Древния език, — и два гарвана, кацнали на раменете му — ноктите им се впиваха през палтото му до кръв. Той като че ли не им обръщаше повече внимание, отколкото Перин на ястребицата и соколицата, при все че по лицето му преминаваше вълна на непокорство, заменяна от мрачно примирение. В друг сън някаква жена, чието лице беше загърнато в сянка, го подмамваше към някаква голяма опасност — Егвийн не знаеше каква точно, знаеше само, че заплахата е чудовищна. Няколко сънища засягаха Ранд, не всичките лоши, но до един странни. Елейн с протегната ръка го натискаше по главата да коленичи. Елейн, Мин и Авиенда седяха в безмълвен кръг около него и всяка поред протягаше ръка да го погали. После Ранд вървеше към някаква горяща планина и нещо хрущеше под ботушите му. Тя се размърда и изхленчи — хрущящите неща бяха печатите от затвора на Тъмния, които се трошаха с всяка негова стъпка. Знаеше го. Не беше нужно да ги види, за да го знае.
Подхранени от страха, сънищата взеха да стават по-лоши. Двете непознати жени, които беше виждала в Тел-айеран-риод, я спипаха и я завлякоха пред една маса, зад която се бяха струпали закачулени жени, а когато си свалиха качулките, всяка от тях се оказа Лиандрин, Черната сестра, която я беше пленила в Тийр. Една сеанчанка с кораво лице й връчи гривна и нашийник, свързани със сребриста каишка, ай-дам. Това я разплака: сеанчанците й бяха надявали ай-дам на шията. Да умре беше готова, но не и да позволи това да се случи отново. Ранд крачеше из улиците на Кайриен, смееше се и шибаше по сгради и хора в мълнии и огън, и други мъже тичаха с него, мятайки Силата. По едно време Мъдрите я хванаха в Тел-айеран-риод и я продадоха като животно в земите отвъд Айилската пустош — това правеха те с кайриенците, ако ги хванеха в Пустошта. И някакви смътни фигури я удряха с дебели тояги. Удряха. И удряха…
Тя се изправи рязко и се взря в лицето на Коинде.
— Простете, Айез Седай. Исках само да ви събудя за закуска.
— Не беше нужно да пробиваш дупка в ребрата ми — измърмори Егвийн и веднага съжали.
Гняв блесна в тъмносините очи на Коинде и мигом беше заличен, скрит под гай-шайнската маска на раболепно покорство, Заклети в хрисимо подчинение и да не докосват оръжие в продължение на една година и един ден, гай-шайн приемаха всичко, което можеше да ги сполети, било то груба дума, удар или дори нож, забит в сърцето им вероятно. Макар че за айилците убийството на гай-шайн бе равносилно на детеубийство. Извинение не съществуваше — извършителя го убиваше на място собственият му брат или сестра. И все пак Егвийн беше сигурна, че това е само маска. Гай-шайн я носеха с упорство, но все пак си бяха айилци, а по-малко хрисими хора от айилците Егвийн не можеше да си представи. Дори и тези като Коинде, които отказваха да махнат бялата роба след като срокът изтечеше. Гордостта й беше упорита и дръзка като на мъж, отказващ да отстъпи пред десетима противници.
Това беше една от причините Егвийн да внимава в приказките си и особено с Коинде. Гай-шайн нямаше как да окажат съпротива, без да нарушат всичко, в което вярваха. От друга страна, Коинде беше била Дева на копието и щеше отново да стане, стига някой да успееше да я убеди да свали тази роба. И тогава сигурно щеше да забрави за всякаква там Сила, да овърже Егвийн на фльонга и да я наръга с някое копие.
— Не искам закуска — каза Егвийн. — Просто излез и ме остави да поспя.
— Не искала закуска? — каза Амис от прага и нанизите и гривните й от слонова кост, сребро и злато издрънчаха, докато се провираше вътре. Пръстени не носеше — никоя айилка не носеше, — но колкото до останалото, можеше да стигне за три жени, и пак доста да остане. — Мислех, че поне апетитът ти се е възстановил.
Баир и Мелайне влязоха след нея, и двете също така отрупани с накити. Трите жени бяха от различни кланове, но докато повечето от другите Мъдри, прехвърлили Драконовата стена, си стояха при септите, техните шатри бяха заедно, близо до нейната. Трите насядаха по ярките възглавнички на пода и наместиха тъмните шалове, които айилските жени, изглежда, никога не сваляха от раменете си. Поне тези, които не бяха Фар Дарейз Май. Амис беше с побеляла коса като Баир, но докато бабешкото лице на Баир беше сбръчкано, Амис изглеждаше непривично млада, може би заради контраста между косата и лицето й. Тя твърдеше, че косата й била почти толкова светла още когато била дете.
Обикновено почваха Баир или Амис, но днес първа заговори Мелайне.
— Ако не ядеш, няма да можеш да се оправиш. Решихме да ти позволим да дойдеш на следващата ни среща с другите Айез Седай — те всеки път ни питат кога ще дойдеш…
— И всеки път влагоземките се излагат като последни глупачки — вметна кисело Амис. Иначе не беше свадлива жена, но изглежда салидарските Айез Седай я правеха такава. Обикновено Мъдрите избягваха Айез Седай, особено Мъдрите, които можеха да преливат, като Амис и Мелайне.
— Но може да се наложи да го премислим — продължи спокойно Мелайне. Преди скорошния си брак тя беше бодлива като трън, но сега нищо не можеше да прекърши спокойствието й. — Ти не бива да се завръщаш в съня, докато тялото ти не си възвърне напълно силите.
— Очите ти са зачервени — рече Баир загрижено. В много отношения обаче тя бе най-коравата от трите. — Лошо ли спа?
— Че как няма да спи лошо? — попита свадливо Амис. — Снощи три пъти се опитах да надникна в някой от сънищата й и не намерих нищо. Никой не може да се наспи добре, ако не сънува.
Устата на Егвийн пресъхна. Да тръгнат да я проверяват в единствената нощ, в която беше излязла извън тялото си само за няколко часа!
Мелайне се навъси. Не на Егвийн, а на Коинде, която още си стоеше вътре, коленичила и свела
