глава.
— До шатрата ми има една купчина пясък — каза Мъдрата съвсем спокойно. — Ще я претърсиш песъчинка по песъчинка, докато не намериш една червена песъчинка. Но ако не е онази, която търся, ще трябва да започнеш отначало. Хайде. — Коинде се поклони и се изниза заднишком навън. Мелайне погледна Егвийн и се усмихна мило. — Изглеждаш изненадана. Ако тя не направи каквото й се полага, ще я накарам да реши да го направи. Щом твърди, че още ми служи, все още е моя отговорност.
— Това няма да подейства. — Баир поклати глава. — Аз съм пердашила Джурик и Бейра, докато ръката ме заболи, но колкото пъти им казвам да махат бялото, пак ми се връщат в робите ся преди слънцето да е залязло.
— Това е отвратително — промърмори Амис. — Откакто се прехвърлихме във влажните земи, цяла четвърт от тези, на които срокът им е изтекъл, са отказали да се върнат в септите си. Така ще извратят джи-е-тох, че ще го лишат от смисъл.
Това беше дело на Ранд. Той беше разкрил пред всички това, което бяха знаели само вождовете на кланове и Мъдрите — че някога всички айилци отказвали да носят оръжие или да вършат насилие. Сега някои от тях вярваха, че единственото, което им се полага, е да бъдат гай-шайн. Други отказваха да приемат Ранд за Кар-а-карн по същата причина и по няколко души всеки ден продължаваха да се отцепват, за да се присъединят към Шайдо в планините на север. Някои просто захвърляха оръжията си и изчезваха, обладани от „замъгляването“: така го наричаха айилците. Най-странното във всичко това според Егвийн беше, че никой от тях не обвиняваше Ранд, освен Шайдо. Пророчеството на Руйдийн гласеше, че Кар-а-карн ще ги върне и ще ги унищожи. Към какво точно щеше да ги върне, никой, изглежда, не беше много наясно, но това, че щял да ги унищожи, изглежда, го приемаха също толкова спокойно, колкото Коинде бе приела току-що възложената й задача, за която знаеше, че е безнадеждно неизпълнима.
Точно сега на Егвийн щеше да й е все едно дори всички айилци в Кайриен да наденеха белите роби. Но виж, да позволи на тези Мъдри дори да заподозрат какво е намислила… Беше готова да прерови сто купчини пясък, доброволно при това, но не мислеше, че ще има този късмет. Наказанието й щеше да е много по-тежко. Веднъж Амис й беше заявила, че ако не прави точно това, което й се казва — Светът на сънищата си беше достатъчно опасен и без тази закана, — тя лично просто ще престане да я учи. Точно от това наказание най-много се боеше. По-добре хиляда купчини пясък.
— Недей да гледаш толкова потресено — изсмя се Баир. — Амис не е ядосана на влагоземците и определено не на теб — нали ти дойде като дъщеря на шатрите ни. Ядосана е от една от сестрите ти Айез Седай. Оная, дето се казва Карлиня, подхвърли, че може би те държим въпреки волята ти.
— Подхвърлила? — Белите вежди на Амис подскочиха почти до челото й. — Та тя направо го каза!
— И се научи веднага да си държи езика — разсмя се Баир. — Обзалагам се, че се научи. Когато ги оставихме, още скимтеше и се мъчеше да махне червените пуфти от роклята си. Една червена пуфта — сподели тя доверително на Егвийн — много прилича на червена усойница в тъпите очи на влагоземците, но не е отровна. Но се гърчи, когато я раздразнят.
— Щяха да се махнат, ако си бяха помислили, че са се махнали — изсумтя Амис. — Тази жена нищо не научава. Онези Айез Седай, на които сме служили в Приказния век, не може да га били толкова глупави. — Но се беше поуспокоила.
Мелайне се кискаше съвсем открито и Егвийн се усети, че и тя се кикоти. Част от айилския хумор беше непонятен, но не в това. Беше срещала Карлиня само три пъти, но представата как тази ледено надменна жена подскача и се мъчи да изтръска змиите от роклята си… единственото, което можеше да направи, бе да се сдържи да не се разсмее с цяло гърло.
— Чувството ти за хумор поне е в ред — каза Мелайне. — Болките в главата не се ли върнаха?
— Главата ми си е много добре — излъга Егвийн и Баир кимна.
— Хубаво. Разтревожихме се, когато взеха да се задържат. Стига да не влизаш в съня още малко, съвсем ще изчезнат. Недей да се боиш, ако ти стане лошо от тях. Тялото използва болката, за да ни предупреди, че ни трябва отдих.
Това почти накара Егвийн да се разсмее отново — та нали айилците не обръщаха внимание дори на зейнали рани и на счупени кости.
— Колко още се налага да стоя настрана? — попита тя. — Искам да науча всичко, а имам и много въпроси.
— Въпросите са хубаво нещо — каза Амис. — Питай.
— Възможно ли е да бъдеш притеглен в нечий чужд сън въпреки волята си?
— Разбира се, че не — отвърна Амис. — Не и ако докосването ти не е съвсем несръчно.
Но Баир веднага се намеси:
— Освен ако е налице някое много силно чувство. Ако се опиташ да наблюдаваш съня на някой, който те обича или мрази много, можеш да бъдеш привлечена. Или ако ти самата го обичаш или мразиш. Точно затова да не си посмяла да се опитваш да надничаш в сънищата на Севанна или дори да говориш с Мъдрите на Шайдо в техните сънища. — Егвийн продължаваше да се изненадва от това, че тези жени, както и останалите Мъдри, продължаваха да ходят на гости и да беседват с Мъдрите на Шайдо. За Мъдрите се смяташе, че стоят над всякакви вражди и битки, но тя беше склонна да допусне, че противопоставянето ни Кар-а-карн и клетвата да го убият поставя Шайдо много отвъд тези неща. — Да се измъкнеш от съня на някой, който те мрази или те обича — завърши Баир, — е все едно да се опиташ да се изкатериш от дълбока яма с гладки стени.
— Така си е. — Амис, която, изглежда, изведнъж си бе възвърнала чувството за хумор, погледна към Мелайне. — Точно затова никоя сънебродница никога не допуска грешката да се опитва да наднича в сънищата на съпруга си. — Лицето на Мелайне помръкна. — Във всеки случай не го прави втори път — добави Амис.
Баир се ухили, от което лицето й се набръчка още повече, и съвсем преднамерено избегна да погледне към Мелайне.
— Може да се окаже голям удар, особено ако ти е сърдит. Ако, да речем, джи-е-тох го поведе надалече от теб, а ти, като някое неразумно дете, проявиш глупостта да му кажеш, че ако те обича, няма да тръгне.
— Това ни отвлече доста от нейния въпрос — каза поруменялата Мелайне и Баир се разсмя.
— Ами ако не си се опитала да надникнеш? — попита Егвийн невинно.
Мелайне я погледна благодарно и тя изпита леко угризение. Но не чак толкова, че да не разпита за цялата тази история по-късно. Всичко, което можеше да накара не друга, а Мелайне да се изчерви толкова, трябваше да е доста забавно.
— Чувала съм за нещо подобно — каза Баир, — когато все още бях млада и тепърва започвах да се уча. Мора, Мъдрата на твърдината Колрада, ме обучаваше и тя ми каза, че ако чувството е много силно, ако любовта или омразата е наистина много голяма, можеш да бъдеш въвлечена дори само ако си позволиш да обърнеш внимание на съня на другия.
— Никога не съм чувала за такова нещо — каза Мелайне. Амис само я погледна невярващо.
— Нито пък аз от някоя друга освен от Мора — каза Баир. — Но тя беше изключителна жена. Казваха, че е близо на триста години, когато умря от ухапване на змия, но още изглеждаше млада като вас двете. Аз тогава бях младо момиче, но много добре я помня. Много неща знаеше тя, и много силно преливаше. Други Мъдри идваха от всички кланове, за да се учат от нея. Аз лично мисля, че толкова силна любов или омраза са нещо много рядко, но според нея това й се било случило на два пъти, веднъж с първия й съпруг и веднъж с един кандидат за трети съпруг.
— На триста години? — възкликна Егвийн. Със сигурност дори Айез Седай не можеха да живеят толкова дълго.
— Казах, че така разправяха — отвърна с усмивка Баир. — Някои жени се състаряват по-бавно от другите, като Амис тук, а когато става дума за жена като Мора, раждат се приказки. Някой път ще ви разправя историята как Мора преместила цяла планина. Ужким де.
— Може би друг ден? — рече Мелайне някак прекалено учтиво. Явно продължаваше да страда заради онова, което се беше случило в съня на Баел, и заради факта, че и другите го знаеха. — Чувала съм всички приказки за Мора още от дете и мисля, че ги знам наизуст. Ако Егвийн благоволи да се облече, трябва да се погрижим да се нахрани. — Блясъкът в зелените й очи подсказа, че смята да се погрижи за всяка хапка:
