Трябваше да го представят много внимателно, за да могат да повлияят на Съвета. А те, изглежда, наистина имаха нужда да им се повлияе. Романда всъщност не бе казала нищо.
Колкото до идеята на Нинив да хукнат за Кемлин, тя беше повече от глупава, но тя лично с нетърпение чакаше да тръгнат за Ебу Дар, за да свършат нещо наистина полезно. Само дано Нинив не объркаше всичко.
Настигна Нинив точно когато тя се добра до Шериам. Морврин също беше тук, както и Карлиня, и трите с шаловете си — тази заран всички Айез Седай носеха шаловете си.
— Трябва да поговорим — каза Нинив на Шериам. — Само с вас трите.
Елейн въздъхна. Не най-доброто начало, но не и най-лошото.
Шериам изгледа двете за миг, после хвърли поглед на Морврин и Карлиня и каза:
— Добре. Елате вътре.
Романда ги изгледа сърдито и изсумтя.
Простолюдието, разбира се, не го забелязваше, но Елейн беше засичала някои подмятания сред Айез Седай за Шериам и нейните приближени. Романда беше една от онези, които мислеха, че влиянието им е прекалено; още по-лошото според нея бе, че в този тесен кръг имаше две Сини и нито една Жълта.
— Очаквам ни повече, ни по-малко да чуем, че Ранд ал-Тор е тръгнал насам — каза сухо Морврин, щом влязоха. Другите две Айез Седай се спогледаха. Елейн едва потисна възмущението си — те наистина си мислеха, че двете с Нинив крият някакви тайни за Ранд. И те с техните тайни!
— Не е това — отвърна Нинив, — но е нещо също толкова важно, макар и по друг начин. — И заразказва за тяхното пътуване до Ебу Дар и за намирането на купата тер-ангреал. Не в същия ред и без да се споменава за Кулата, но най-същественото беше налице.
— Сигурни ли сте, че тази купа е тер-ангреал? — попита Шериам, след като Нинив свърши. — И че може да въздейства на времето?
— Да, Айез Седай — отвърна простичко Елейн. За начало — колкото по-простичко, толкова по-добре. Морврин изсумтя — тя не вярваше на нищо.
— В такъв случай сте се справили добре. Ще пратим писмо на Мерилил. — Мерилил Киндевин беше Сивата сестра, пратена да убеди кралицата в Ебу Дар да подкрепи Салидар. — Ще трябва да ни опишете подробностите.
— Тя никога няма да я намери! — избухна Нинив преди Елейн да успее да си отвори устата. — Само Елейн и аз можем.
Очите на Айез Седай се вледениха.
— Вероятно за нея ще бъде невъзможно — намеси се припряно Елейн. — Ние видяхме къде е купата, но ще е трудно дори за нас. Но ние поне знаем какво сме видели. Описанието в едно писмо просто няма да свърши работа.
— Ебу Дар не е място за Посветени — заяви студено Карлиня.
Тонът на Морврин беше малко по-мек, макар и назидателен.
— Всички трябва да правим това, което можем най-добре, дете. Мислиш ли, че Едесина или Афара, или Гуисин искаха да заминат за Тарабон? Какво могат да направят те, за да въведат ред в тази неспокойна земя? Но сме длъжни да се опитаме, затова отидоха. Кируна и Бера най-вероятно са в Гръбнака на света точно в този момент, на път да издирят Ранд ал-Тор в Айилската пустош, защото допускахме — само допускахме, — когато ги изпратихме, че може да е там. Това не прави пътуването им по-безполезно сега, когато той е извън Пустошта. Всички ние правим това, което можем и което трябва да правим. Вие двете сте Посветени и това, което можете и трябва да правите, е да стоите тук и да се учите. Но и да бяхте пълноправни Сестри, аз все пак бих ви задържала тук. Никой не е правил такива открития като вашите. Дори само по брой надминават всичко, което е открито за сто години.
Но Нинив все пак си беше Нинив — пренебрегна всичко, което не желаеше да чува, и изгледа Карлиня.
— Справяли сме се много добре и сами, благодаря. Съмнявам се, че в Ебу Дар може да е толкова лошо, колкото в Танчико.
Нима Нинив никога нямаше да се научи, че малко кокетство понякога печели онова, което честността губи със сигурност?
— Ние разбираме вашата загриженост, Айез Седай — каза тя, — но колкото и нескромно да звучи, истината е, че аз съм по-добре подготвена да намирам тер-ангреали от всяка друга в Салидар. И двете с Нинив знаем по-добре къде да търсим този, отколкото можем да опишем и в най-дългото писмо. Ако благоволите да ни изпратите при Мерилил Седай, съм сигурна, че под нейното напътствие бихме могли да го намерим много скоро. Няколко дни до Ебу Дар с кораб и няколко дни обратно, плюс няколко дни под надзора на Мерилил Седай в Ебу Дар. Междувременно бихте могли да пратите съобщение до някоя от очите и ушите на Сюан в Кемлин, за да е получено, когато Медара Седай пристигне с пратеничеството.
— Защо в името на Светлината трябва да правим пък това? — изръмжа Морврин.
— Мислех, че Нинив ви каза, Айез Седай. Не съм сигурна, но си мисля, че купата има нужда и от мъжко преливане, за да заработи.
Това предизвика леко вълнение, разбира се. Карлиня ахна, Морврин си замърмори нещо, а Шериам направо зяпна. Нинив също зяпна, но само за миг — Елейн беше сигурна, че го прикри преди другите да забележат. Твърде слисани бяха, за да забелязват много. Работата беше, че това си беше чисто и просто лъжа. Ключът беше в простото. Смяташе се, че най-великите постижения в Приказния век са били извършвани от мъже и жени, преливащи заедно, вероятно свързани. Много вероятно беше наистина да има тер-ангреали, които имат нужда от мъж, за да подействат. Във всеки случай, щом тя не би могла да го задейства сама, никоя в Салидар нямаше да може. Освен Нинив може би. Ако това изискваше участието на Ранд, не можеха да пропуснат възможността да направят нещо за времето, а докато тя „откриеше“, че един кръг от жени може да се оправи с купата, Айез Седай в Салидар щяха така здраво да са се обвързали с Ранд, че нямаше да могат да се измъкнат.
— Може би — каза най-сетне Шериам. — Но това не променя факта, че двете сте Посветени. Ще изпратим писмо на Мерилил. За вас двете се говори, че…
— Говори се! — сопна се Нинив. — Това е единственото, което правите и вие, и Съветът! Говорите! Двете с Елейн можем да намерим този тер-ангреал, но вие предпочитате да кудкудякате като квачки. — Толкова силно беше опънала плитката си, че Елейн почти очакваше всеки момент да я откъсне. — Седите си тук и се надявате Том, Джюйлин и останалите да се върнат и да ви кажат, че Белите плащове няма да дойдат. И не решавате проблема с Елайда и се пипкате с Ранд. Знаете ли поне доколко все още сте на негова страна?… И знаете ли защо си седите така и само си говорите? Аз знам! Вас ви е страх. Страх ви е, че Кулата е разделена, страх ви е от Ранд, от Отстъпниците, от Черната Аджа ви е страх. Снощи Аная се изтърва, че сте имали готов план в случай, че някой от Отстъпниците ви нападне. Всички тези свързвания на кръгове, над самия мехур на злото — повярвахте ли го най-после? — но при пълна бъркотия и повечето от тях бяха повече с новачки, отколкото с Айез Седай. Защото само малко Айез Седай са знаели предварително. Мислите си, че Черната Аджа е тук, в Салидар. Страх ви е, че планът ви може да стигне до Самаил или някой от останалите. Не си вярвате една на друга. Не никого не вярвате! Затова ли не искате да ни пратите в Ебу Дар? Да не би да си мислите, че ние сме Черна Аджа, или че ще избягаме при Ранд, или… или… — Тя се задъха и спря.
Първият подтик на Елейн бе да заглади някак нещата, макар че не беше възможно дори да си помисли как би могло да стане това. Все едно да загладиш планински хребет. Айез Седай бяха тези, които я накараха да забрави тревогата си, че Нинив е успяла да разруши всичко. Тези безизразни лица, тези техни очи, способни да виждат и през камъка, не трябваше да разкриват нищо. За нея обаче разкриха нещо. В тях липсваше обичайният сдържан гняв, който следваше да се стовари върху всяка нещастница, дръзнала така глупаво да се пени на Айез Седай. Сега те бяха като маски и единственото, което криеха, беше истината, една истина, която самите Айез Седай не искаха да признаят пред себе си. Те се страхуваха.
— Свърши ли най-сетне? — попита Карлиня с глас, който можеше да смрази и слънцето. — Хайде сега сами да си изберете наказанието.
Глава 16
Прорицания на Колелото
