явно подозренията й за здравето на Егвийн не се бяха уталожили. — И да отговорим на другите й въпроси.
Егвийн в паника зарови в ума си да измисли други. Обикновено имаше порой от въпроси, но снощните събития я бяха оставили само с този. Ако останеше само с него, сигурно щяха да започнат да се чудят дали не го е задала, защото се е опитала да се промъкне и да надникне в нечий сън. Друг въпрос. Не за собствените й странни сънища. Навярно и те носеха някакво значение, стига да можете да се докопа до него. Аная твърдеше, че Егвийн е Съновница, способна да предсказва хода на бъдещи събития, а тези три жени го допускаха, но твърдяха, че трябвало сама да се научи. Освен това не беше сигурна дали й се иска да обсъжда сънищата си с други. Тези жени бездруго вече знаеха много повече, отколкото й се искаше, за онова, което ставаше в главата й.
— Аа… кажете ми за сънебродниците, които не са Мъдри. Имам предвид, виждали ли сте някога други жени в Тел-айеран-риод?
— Понякога — отвърна Амис, — но не често. Без наставничка, която да я учи, една жена може и да не разбере, че прави нещо повече от това да сънува живи сънища.
— И, разбира се — добави Баир, — след като не знае, сънят като нищо може да я убие, преди да го е разбрала…
Измъкнала се вече от опасната тема, Егвийн се успокои. Получила беше по-ясен отговор, отколкото се беше надявала. Вече знаеше, че обича Гавин — „Нима? — прошепна вътрешният й глас. — А готова ли беше да го признаеш?“ — и че неговите сънища със сигурност означават, че и той я обича. Макар че, разбира се, щом мъжете можеха будни да говорят неща, които не мислят сериозно, защо да не можеха и да ги сънуват? Но да потвърдят Мъдрите, че той я обича толкова силно, че да може да преодолее всичко, което тя…
Не. Това трябваше да го отложи за по-късно. Представа си нямаше дори къде се намира той по широкия свят. Важното сега беше, че знаеше в какво се крие опасността. Следващия път щеше да може да разпознава сънищата на Гавин и да ги избягва. „Стига наистина да го желаеш“ — прошепна вътрешният глас. Надяваше се, че Мъдрите ще вземат цвета, напиращ на бузите й, за признак на здраве. Искаше й се да разбере какво означават собствените й сънища. Стига да означаваха нещо.
Заседателките все още бяха в Малката кула с Тарна, но конят на Червената вече чакаше оседлан на улицата пред бившата странноприемница. Чакаха и дузина Стражници — почетният ескорт за първите няколко мили от пътя на Тарна обратно към Тар Валон, чакаше и цял Салидар. Тълпата очакваше нещо много по-съществено от заминаването на пратеничката на Кулата.
— Човек би си помисли, че тя е някоя… някоя… — Нинив се прозя.
— О, кръв и пепел! — промърмори Елейн. И на нея й се спеше, та две не виждаше.
— Защо не й устроят цяла процесия? — изръмжа Нинив. — Не разбирам защо й предлагат цялата тази шумотевица. — И отново шумно се прозя.
— Защото е Айез Седай, главо заспала — каза Сюан зад тях. — Две глави заспали — добави тя, поглеждайки Елейн. — Както сте я подкарали, ще ви влезе някоя цаца в устата. — Елейн я изгледа с най- студения си поглед, но както обикновено, той се плъзна по Сюан като дъжд по гледжосана керемида. — Тарна е Айез Седай, момиченцата ми — продължи Сюан. — Една Айез Седай си е Айез Седай и нищо не може да го промени. — Нинив я изгледа особено, но тя не го забеляза.
Елейн се зарадва, че Нинив си сдържа езика — явният отговор щеше много да уязви Сюан.
— Какви са жертвите от снощи?
— Седем мъртви в селото. Близо сто из войнишките лагери. Всичките тези мечове, секири и тям подобни и никой, който да може да прелее да ги укроти. Сега там има няколко Сестри. Церят.
— А лорд Гарет? — попита Елейн тревожно. Гарет Брин сега се държеше студено с нея, но някога винаги се усмихваше топло и джобовете му винаги бяха пълни с бонбонки.
Сюан изсумтя толкова силно, че няколко души се обърнаха да я погледнат.
— С такъв като него — измърмори тя — и лъвориба ще си счупи зъбите.
— Ти, изглежда, си в чудесно настроение тази сутрин — каза Нинив. — Разбра ли най-после какво е посланието на Кулата? Гарет Брин да не ти е предложил да се омъжиш за него? Да не би някой да е умрял и да не ти е оставил наследство?…
— Ако си научила нещо — побърза да се намеси Елейн преди двете да се скарат, — кажи ни го.
— Жена, която твърди, че е Айез Седай, макар да не е — промърмори Сюан, — се е набутала вече до шията във врящ котел, но ако на всичко отгоре е твърдяла и че е от определена Аджа, тази Аджа първа ще я привика. Миреле не ти ли е разказвала за жената, която беше хванала да се представя за Зелена в Чачин? Бивша новачка, провалила се на изпита си за Посветена. Попитай я някой път. Поне час-два ще й трябват, за да ти опише всичко. Бедното момиче сигурно е съжалило, че не са го усмирили.
— Ти ми кажи какво знаеш — каза тихо Елейн, — или другия път като останем сами, ще те науча да седиш с прибрани ръчички и можеш да тичаш после да хленчиш в полите на Шериам, ако щеш. — Очите на Сюан се присвиха и Елейн изведнъж изохка и се стисна за бедрото.
Сюан си дръпна ръката, с която я бе ощипала, без дори да се опитва да се крие.
— Не понасям заплахите, момиче. Знаете не по-зле от мен какво е казала Елайда — видяхте го преди всеки друг тук.
— Върнете се, всичко е простено? — запита невярващо Нинив.
— Повече или по-малко. Плюс цял трюм рибешки карантии за това как Кулата трябвало да бъде цяла, сега повече от всякога, и лъкатушенето като на змиорка, че никоя не бивало да се страхува освен „онези, които са се замесили в бунт“. Светлината само знае какво значи това. Аз — не.
— И защо го пазят в тайна? — настоя Елейн. — Не е възможно да смятат, че някоя може да избяга при Елайда. Трябва само да изгонят Логаин. — Сюан не каза нищо, само намръщено изгледа чакащите Стражници.
— Продължавам да не разбирам защо искат още време — измърмори Нинив. — Знаят много добре какво трябва да направят. — Сюан запази мълчание, но веждите на Нинив бавно се повдигнаха. — Ти не си знаела отговора им.
— Вече го знам — каза Сюан и тихо измърмори нещо за „страхливи глупачки“. Елейн мълчаливо се съгласи.
Вратата на някогашната странноприемница се отвори. Половин дузина Заседателки излязоха, загърнати в шаловете си, по една от всяка Аджа, и после Тарна, следвана от останалите. Ако тълпата очакваше някаква специална церемония, остана горчиво разочарована: Тарна се качи на седлото си, очите й бавно пробягаха по Заседателките, после погледна към тълпата с неразгадаемо лице и смуши коня. Стражниците поеха с нея. Загрижено бръмчене, като от раздразнен кошер, се надигна сред зрителите.
Мърморенето продължи, докато Тарна не се скри от поглед. Тогава заговори Романда. По традиция най-възрастната Заседателка провъзгласяваше публично решенията на Съвета. Романда не се движеше като старица, разбира се, и лицето й беше също толкова лишено от възраст като на всяка друга, но дори кичури сива коса издаваха много напреднала възраст при Айез Седай, а нейният кок беше светлосив, без и следа от нещо по-тъмно. Елейн се зачуди колко ли е стара, но да попиташ една Айез Седай за възрастта й беше възможно най-грубата проява на невъзпитание.
Романда запреде потоци на Въздух, за да я чуят в цялото село — гласът й стигна до Елейн, все едно че й говореше лице в лице.
— Мнозина от вас се тревожихте през последните няколко дни, но ненужно. И да не беше пристигнала Тарна Седай при нас, ние сами щяхме да изпратим свои пратенички в Бялата кула. В края на краищата трудно може да се каже, че се крием тук. — Тя направи кратка пауза, за да даде време на тълпата да се разсмее, но хората продължиха да се взират мълчаливо в нея. — Нашата цел не се е променила. Ние търсим истината и справедливостта, за да постъпим така, както е правилно…
— Правилно за кого? — измърмори Нинив.
— …и няма нито да отстъпим, нито да се провалим. Вървете сега да си вършите задачите, уверени, че оставате под нашата закрила, сега и когато се върнем на подобаващите ни се места в Бялата кула. Светлината дано освети всички вас. Светлината дано освети всички нас.
Тълпата бавно се раздвижи. Нинив започна да си пробива път към триетажната каменна постройка. Елейн я последва. Снощи Нинив се бе опитала да подхвърли това, което бяха научили, без дори да помисли;
