Андор. Чухте ли прокламацията ми? — Не беше нужно да уточнява коя; в този контекст можеше да става дума само за една.
— Наградата, предложена за вест за Елейн — отвърна Елориен и лицето й стана още по-каменно. — Която трябва да стане кралица, след като Мургейз е мъртва.
Диелин кимна.
— На мен това ми се струва добре.
— Но не и на мен! — отряза Елориен. — Мургейз предаде приятелите си и отблъсна старите си съюзници. Време е да видим края на Дома Траканд и на Лъвския трон. — Изглежда, беше забравила за Ранд. И не само тя.
— Диелин — каза Луан. Тя поклати глава, сякаш вече беше чувала това, но той продължи. — Тя има най-големите права за претендентка. Аз казвам да бъде Диелин.
— Елейн е щерката-наследница — заяви златокосата. — Аз казвам да е Елейн.
— Има ли значение какво казва всеки от нас? — настоя Абел. — Ако той е убил Мургейз, ще… — Абел млъкна и погледна към Ранд, не точно предизвикателно, но подканяйки го да направи най-лошото. И очаквайки го.
— Вие наистина ли вярвате в това? — Ранд погледна тъжно към Лъвския трон на пиедестала. — Защо, в името на Светлината, ще убивам Мургейз, само за да поставя на трона Елейн?
— Малцина вече знаят на какво да вярват — отвърна вдървено Елориен. На бузите й избиха червени петна. — Хората разправят много неща, повечето от които глупави.
— Например? — Въпросът беше към нея, но отговори Диелин. Гледаше го право в очите.
— Че вие ще се сразите в Последната битка и ще убиете Тъмния. Че сте Лъжедракон или марионетка на Айез Седай, или и двете заедно. Че сте незаконен син на Мургейз или тайренски върховен лорд, или айилец. — Тя отново се намръщи, но не спря. — Че сте синът на една Айез Седай от Тъмния. Че сте самият Тъмен, или обратното — въплъщението на самия Създател. Че ще унищожите света, че ще го спасите, ще го покорите и ще доведете нов Век. Колкото уста, толкова приказки. Повечето твърдят, че вие сте убили Мургейз. Мнозина добавят и Елейн. Казват, че прокламацията ви е маска, която трябва да прикрие престъпленията ви.
Ранд въздъхна. Някои от тези твърдения бяха по-лоши от всичко, което беше чувал.
— Няма да ви натрапвам на кое да вярвате. — Защо продължаваше да го гледа така намръщено? Луан, Абел и Елориен също му мятаха погледи, каквито можеше да очаква от Аримила и нейната пасмина, когато смятаха, че не ги забелязва. „Гледат. Гледат. — Това бе Луз Терин, с дрезгав, шептящ кикот. — Виждат те. Мен кой вижда?“ — И все пак, бихте ли ми помогнали отново да обединя Андор? Не искам Андор да се превърне в друг Кайриен, или още по-лошо — в Тарабон или Арад Доман.
— Знам нещо за Каретонския цикъл — каза Абел. — Вярвам, че сте Преродения Дракон, но там нищо не се споменава за вашето управление. Казва се само, че ще се сразите с Тъмния в Тармон Гай-дон.
Ръката на Ранд стисна бокала така здраво, че тъмната повърхност на виното потрепера. Колко по-лесно щеше да бъде, ако тези четиримата бяха като повечето върховни лордове на Тийр или като кайриенците… но никой от тях не желаеше и косъм повече власт за себе си от онова, което вече имаше.
— Колко пъти трябва да ви казвам, че не желая да управлявам Андор? Когато Елейн седне на Лъвския трон, ще напусна Андор. И никога няма да се върна, ако зависи от мен.
— Ако тронът се полага на някого — заяви със свити устни Елориен, — то той се полага на Диелин. Ако наистина целите това, което казвате, погрижете се тя да бъде коронясана и си заминете. Тогава Андор ще бъде обединен и не се съмнявам, че андорските войници ще ви последват в Последната битка, ако за това става дума.
— Все още отказвам — отвърна й Диелин и после се обърна към Ранд. — Ще почакам и ще обмисля, милорд Дракон. Когато видя Елейн жива и коронясана, и че вие напускате Андор, ще изпратя своите васали да ви последват, независимо дали някой друг в Андор ще направи същото. Но ако мине много време и вие продължите да царувате тук, или вашите айилски диваци направят тук това, което чух, че са направили в Кайриен и Тийр, или пуснете тук да безчинстват тези… мъже, които събирате с вашата амнистия, тогава ще застана срещу вас независимо дали някой друг в Андор ще постъпи като мен.
— Аз също ще тръгна редом с теб — заяви твърдо Луан.
— И аз — каза Елориен.
Ранд отметна глава и се разсмя. „Светлина! А аз си мислех, че честната съпротива ще е по-добра от промъкването зад гърба ми и блюдолизниченето!“
Те го изгледаха неспокойно — несъмнено си мислеха, че го е обхванала лудостта. Може и да беше. Вече не беше сигурен.
— Обмислете каквото трябва — каза им той и стана, за да сложи край на аудиенцията. — Целя това, което казах. Но обмислете и следното. Тармон Гай-дон наближава. Не знам колко време ни остава за мислене.
Те също станаха и се поклониха леко, като на равен, при това по-подчертано, отколкото при влизането си — но когато се обърнаха да излязат, Ранд хвана Диелин за ръкава.
— Имам един въпрос към вас. — Другите спряха. — Частен въпрос. — Тя кимна и спътниците й се отдръпнаха настрани. Следяха ги внимателно, но бяха достатъчно далече, за да чуят нещо. — Вие ме гледахте… странно — каза той. „Както и всеки благородник, когото съм срещал в Кемлин.“ Всеки андорски благородник поне. — Защо?
Диелин се взря в него, после попита:
— Как се казва майка ви?
Ранд примигна.
— Майка ми? — Майка му беше Кари ал-Тор. Така мислеше той за нея. Тя го беше отгледала. Но той реши да разкрие болезнената истина, която бе научил в Руйдийн. — Майка ми се е казвала Шайел. Била е Дева на копието. Баща ми е бил Джандуин, вожд на клана Таардад Айил. — Диелин невярващо повдигна вежди. — Бих се заклел с всяка клетва, която пожелаете. Какво общо има това с моя въпрос? Те и двамата отдавна са мъртви.
На лицето й се изписа облекчение.
— Случайно подобие, изглежда, нищо повече. Не искам да кажа, че не знаете кои са родителите ви, но в говора ви се долавя западноандорски акцент.
— Подобие ли? Отраснал съм в Две реки, но родителите ми са били тези, които ви казах. На кого толкова приличам, че да ви накара да ме гледате така?
Тя се поколеба и въздъхна.
— Предполагам, че е без значение. Някой ден трябва да ми разкажете как родителите ви са били айилци, след като сте отраснали в Андор. Преди двадесет години, вече малко повече, Тигрейн, щерката- наследница на Андор, изчезна. Остави мъж, Тарингейл, и син, Галад. Знам, че е чиста случайност, но просто виждам във вашето лице Тигрейн. Направо се смаях.
Ранд също се смая. Нещо повече — прониза го хлад. Части от разказа на Мъдрите се завъртяха из главата му… „златокоса млада влагоземка, в коприни… син, когото обичала; мъж, когото не обичала… Шайел беше името, което тя прие. Друго така и не каза… Ти имаш нещо от нея в чертите си.“
— Как точно е изчезнала Тигрейн? Проявявам интерес към историята на Андор.
— Ще ви бъда благодарна да не наричате това история, милорд Дракон. Бях момиче, когато се случи, всъщност вече девойка, и често идвах в двореца. Една сутрин просто се оказа, че Тигрейн я няма в двореца, и повече не се появи. Някои твърдяха, че бил замесен Тарингейл, но той почти се беше побъркал от мъка. Тарингейл Дамодред искаше повече от всичко на света да види своята дъщеря кралица на Андор и своя син — крал на Кайриен. Той беше кайриенец и този брак трябваше да прекрати войните с Кайриен — и той го постигна, но изчезването на Тигрейн накара всички да мислят, че Андор иска да наруши мирния договор, което ги доведе до заговорите, обичайни за кайриенците, което пък доведе до „Гордостта на Ламан“. И вие знаете до какво доведе тя — добави тя сухо. — Баща ми твърдеше, че всъщност е виновна Гитара Седай.
— Гитара? — Чудо беше, че гласът му не секна. Чувал беше това име много пъти. Гитара Морозо, Айез Седай, притежаваща дарбата на Прорицателството, бе провъзгласила, че Драконът се е Преродил на склоновете на Драконовата планина, което бе отпратило Моарейн и Сюан в дългото им търсене. Тъкмо
