— Това — отвърна Руарк вместо Мангин и докосна лявата си ръка под лакътя. Имаше предвид Дракона, виещ се по ръката му. — Работа с игли и мастила, разбира се. — Татуировка.
— Значи се е правел на вожд на клан? — Ранд се улови, че търси оправдание. „Такива ще беся.“ Мангин бе един от първите, които го бяха последвали.
— Не — отвърна Мангин. — Просто пиеше и се перчеше с нещо, което нямаше право да носи. Виждам очите ти, Ранд ал-Тор. — Той изведнъж се ухили. — Загадка. Прав бях да го убия, но сега имам тох към теб.
— Не си имал право да го убиеш. Знаеш какво е наказанието за убийство.
— Въже около врата, както правят влагоземците. — Мангин кимна замислено. — Кажи ми къде и кога. Ще бъда там. Дано намериш вода и заслон днес, Ранд ал-Тор.
— Дано намериш вода и заслон, Мангин — отвърна му тъжно Ранд.
— Той наистина ще отиде на собственото си бесило по своя воля — каза Берелайн, след като Мангин излезе. — О, недей да ме гледаш така, Руарк. Няма да оспорвам нито решението му, нито айилската ви чест.
— Шест дни — изръмжа Ранд. — Знаехте защо е дошъл тук, и двамата. Преди шест дни — и сте го оставили на мен. Убийството си е убийство, Берелайн.
— Не съм свикнала при мен да идват мъже и да ми съобщават, че току-що са извършили убийство — каза Берелайн и вирна брадичка. — Проклет джи-е-тох! И проклетата ви чест.
— Нямаш причина да се ядосваш на нея, Ранд ал-Тор — обади се Руарк. — Тох на Мангин е към теб, не към нея. Нито към мен.
— Неговият тох е към човека, когото е убил — отвърна хладно Ранд. Руарк го изгледа изумен. — Следващия път, когато някой извърши убийство, не чакайте мен. Закона следвайте! — Така може би нямаше да трябва да осъжда отново човек, когото е познавал и харесвал. Но и да се наложеше, пак щеше да го направи. Знаеше го и затова беше тъжен. В какво се беше превърнал?
„Колелото на един човешки живот — промърмори Луз Терин. — Без милост. Без жал.“
Глава 18
Вкус на самота
Школата се разполагаше в един дворец на миля от Слънчевия палат, някога собственост на лорд Бартанес. Високите порти към главния вътрешен двор стояха разтворени и когато Ранд влезе, бе посрещнат с церемония.
Идриен Тарсин, която оглавяваше школата, стоеше на широките каменни стъпала на отсрещната страна на двора — едра жена в обикновена сива рокля. Не беше сама. Десетки други хора бяха изпълнили каменните стъпала, мъже и жени, предимно престарели хора, въпреки че тук-там се виждаха и млади лица. „Млади“ означаваше поне с десет-петнадесет години по-големи от Ранд.
В известен смисъл всички те бяха учители, въпреки че това не беше точно училище. Наистина, тук идваха ученици, но целта на Ранд преди всичко беше да се събере на едно място повече човешко знание. Неведнъж беше чувал колко много знание е било изгубено по време на Стогодишната война и Тролокските войни. Колко ли още щеше да изчезне в предстоящото Разрушение на света? И той държеше поне да създаде едно хранилище, в което знанието да се опази. Друга такава школа вече се създаваше и в Тийр, макар и едва в началото, и той търсеше подходящо място за такава и в Кемлин.
„Нищо никога не става така, както очакваш — промърмори Луз Терин. — Не очаквай нищо и няма да се изненадаш. Не чакай нищо. На нищо не се надявай. На нищо.“
Ранд потисна гласа и слезе от седлото.
— Добре дошъл в школата на Кайриен, милорд Дракон. — Гласът на Идриен беше смайващо мелодичен и младежки, в пълен контраст с грубоватото й лице. Чувал го беше обаче да звучи много по-твърдо пред ученици и учители — Идриен държеше здраво юздите на школата.
— Колко съгледвачи имаш в Слънчевия палат? — попита я той. Тя го погледна сепната, но не отговори на въпроса му, а каза:
— Подготвили сме малък показ. — Какво пък, той не беше и очаквал отговор. Тя измери с поглед двамата айилци като жена, видяла големи псета, за които не знае дали не са зли, но се задоволи само да изсумти. — Ще благоволи ли милорд Дракони да ме последва?
Той тръгна след нея намръщен. Показ на какво?
Преддверието на школата — просторна зала — беше запълнено с… измишльотини. Едва ли би могъл да ги нарече изобретения.
Устройство от гладки дъски, чепкала и големи глинени делви, пълни с късчета лен, произвеждаше според изобретателя му най-тънката хартия на света. Голямо тромаво съоръжение от лостове и плоски дървени платна представляваше преса за печат, много по-добра от съществуващите, според създателя й. Към това Дедрик прояви значителен интерес, но Джалани явно смяташе, че той трябва да се оглежда да не би някой да се опита да нападне Кар-а-карн; така че го настъпи здраво и Дедрик закуцука след Ранд. Имаше и някакъв плуг с колела, предназначени да орат по шест бразди наведнъж — това поне Ранд разпозна и реши, че би могло да работи — и друго нещо, което би трябвало да коси вместо косачите, както и някакъв нов вид стан, с който се работело много по-лесно, според създателя му. Имаше и боядисани дървени модели на акведукти, които да прекарват вода до места, където кладенците пресъхват, на нови отводнители и канали за Кайриен, дори една маса, отрупана с малки фигурки на хора и коли, на кранове и валяци, която трябваше да покаже как могат да се строят и настилат пътища толкова добре, колкото се е правело в минали времена.
Ранд не можеше да прецени доколко всяко от тези изобретения ще проработи, но за някои му се струваше, че заслужават вложените усилия. Плугът например можеше да помогне на Кайриен да започне сам да се изхранва. Трябваше да поръча на Идриен да го изработят. Не, щеше да каже на Берелайн да й поръча. „Винаги спазвай публично равнищата на власт — учеше го Моарейн — освен ако не искаш да унизиш някого.“
Сред учителите, които познаваше, беше и Кин Товийр, дебелият майстор на стъклени лещи, който сега предлагаше план за съоръжение за наблюдаване на звездите, представете си. Какво пък, Кин все го влечеше да наблюдава далечни неща.
Идриен държеше преди всичко на неща с практично приложение. По време на обсадата на Кайриен тя самата беше създала един огромен арбалет, сложна плетеница от лостове и скрипци, който мяташе късо копие на цяла миля и толкова силно, че можеше да прониже човек. Ако всичко беше оставено на нея, нямаше да се губи време за нищо, което не е практично и солидно.
— Направи го — каза Ранд на Кин. Изобретението му за гледане на звездите можеше и да не е толкова практично като плуга, но Товийр му харесваше. Идриен въздъхна и поклати глава. Товийр засия. — И ти давам награда от сто златни крони. Струва ми се интересно. — Думите му предизвикаха бръмчене и челюстите на Идриен и Товийр увиснаха почти еднакво.
Имаше и неща, в сравнение с които измишльотините на Товийр, а дори и на бъдещия строител на пътища изглеждаха твърде здравомислещи. Кръглоликият чудак, който правеше нещо с кравешка тор, при което накрая от една месингова тръба излизаше синкав пламък, сам не можеше да обясни за какво е всичко това. Длъгнестата жена, която показваше една коруба от тънка хартия, привързана с конци и висяща във въздуха, поддържана от горещината, издигаща се от малкия огън в един мангал, изломоти нещо за летене. Сигурен беше, че каза точно това. Освен корубата тя показа и скицирани птици, дървени при това, но езикът й беше толкова вързан от факта, че се среща на живо с Преродения Дракон, че не успя да каже нищо повече, а Идриен определено не можеше да обясни за какво точно става дума.
А после дойде ред и на един плешив мъж със странно съоръжение от медни тръби и цилиндри, пръчки и колелета, всичко това върху тежка дървена маса. По някаква причина половината му лице и ръцете му бяха овързани с бинтове. Още щом Ранд се появи в преддверието, човекът бе започнал припряно да тъкми огън под цилиндрите. Когато Ранд и Идриен се приближиха, той завъртя някакъв лост и се ухили гордо.
Измишльотината започна да се тресе и от две-три места засъска пара. Съсъкът се усили до писък и нещото започна силно да трепери. И застена злокобно. Тресеше се така здраво, че масата се заклати. Плешивецът дръпна някаква ръчка на най-големия цилиндър, от него изхвръкна валмо пара и нещото се укроти. Мъжът облиза опарените си пръсти и се ухили немощно.
