като видя цял низ от Мъдри, които също бяха пропъдени, но само малко. В края на краищата все пак беше приятелка на Авиенда и ако тя си имаше някакви неприятности, Егвийн искаше да помогне.
— Защо си тук? — подвикна зад гърба й Сорилея.
— Дойдох да видя Ранд — отвърна Егвийн и чак се възгордя от това колко спокойно го каза.
Сорилея я изгледа така, сякаш беше измънкала нещо неразбрано, след което придърпа шала на тесните си рамене и каза:
— Не е тук. Отиде в школата си. Берелайн Пейерон намекна, че няма да е разумно да му се досажда, и аз съм съгласна с нея.
Егвийн едва успя да запази лицето си невъзмутимо. Това, че Мъдрите ще се съобразят с Берелайн, беше последното нещо, което бе очаквала. Смятаха я за разумна жена, заслужаваща уважение, което за Егвийн беше пълна безсмислица, и при това не защото Ранд й беше дал власт. Властта на една влагоземка не ги интересуваше кой знае колко. Майенката се фръцкаше в скандални облекла и флиртуваше безобразно — стига да не правеше и нещо повече от флиртове, нещо, за което Егвийн беше мрачно убедена. Изобщо не беше подходящият тип жена, на която Амис да се усмихва като на любимата си щерка. Нито Сорилея.
Несдържани мисли за Гавин се зареяха в главата й. Ама онова беше само сън, при това негов сън. Нищо общо нямаше с това, което правеше Берелайн.
— Когато бузите на една млада жена се изчервят без видима причина — каза Сорилея, — обикновено е намесен някой мъж. Кой мъж ти е привлякъл интереса? Можем ли да очакваме, че ще положиш скоро брачния венец в нозете му?
— Айез Седай рядко се омъжват — отвърна й хладно Егвийн.
Сорилея изсумтя. Девите и Мъдрите можеше да са решили, че тя не е Айез Седай, докато се учи при Амис и останалите, но Сорилея бе отишла още по-далече. Тя, изглежда, вече смяташе, че Егвийн е станала айилка. А и едва ли съществуваше нещо на този свят, в което Сорилея да не смяташе, че има право да си пъхне пръста.
— О, ти ще се омъжиш, момиченце. От тебе няма да стане Фар Дарейз Май, та да си въобразяваш, че мъжете не са нищо повече от забавление. Тези бедра са създадени да раждат бебенца и ти ще ги имаш.
— Би ли ми казала къде мога да намеря Ранд? — попита Егвийн по-плахо, отколкото й се искаше. Сорилея можеше и да не е сънебродница и със сигурност не притежаваше дарбата на Пророкуването, но можеше да бъде толкова категорична, че всичко, което казваше, изглеждаше неизбежно. Бебетата на Гавин. Светлина, как можеше да има тя бебета от Гавин?
— Ей натам — каза Сорилея. — Да не е Сандуин, оня левент от Верните в кръвта, дето го видях да се мотае край шатрата на Амис вчера? Белегът през лицето му много го краси…
Сорилея продължи да изрежда имена, докато водеше Егвийн из палата, като все я поглеждаше лукаво. Освен това най-старателно изреждаше качествата на всеки мъж, и тъй като това включваше описание как изглежда без дрехи — айилските мъже и жени използваха общи потилни, — Егвийн на няколко пъти се изчерви.
Най-сетне стигнаха до покоите, в които Ранд щеше да прекара нощта, и Егвийн влезе в гостната. За щастие Мъдрата, изглежда, си имаше друга работа и се махна.
Егвийн чу тихи стъпки в спалнята. Щом Ранд можеше да си прескача когато му хрумне от Кемлин до Кайриен, сигурно можеше да скочи и направо в спалнята си. А може би някой — или нещо — го чакаше! Тя обгърна сайдар и запреде няколко гаднички неща, готова да ги използва. Някаква гай-шайн излезе с ръце, отрупани с чаршафи, и се сепна, щом я видя.
Ниела стряскащо напомняше на Авиенда, докато не се сетиш, че трябва да добавиш още шест-седем години към това лице, може би не толкова мургаво и малко по-пълничко. Сестрата на Авиенда не беше Дева на копието; тъкачка беше и сега бе изслужила доста над половината от своята година и един ден.
— Очакваш ли Ранд да се върне скоро? — попита Егвийн.
— Кар-а-карн си идва, когато той реши — отвърна Ниела със сведени очи. Това наистина изглеждаше непривично; на това лице досущ като на Авиенда, макар и по-пълно, кротостта никак не подхождаше. — Ние трябва да сме готови, когато се върне.
— Ниела, имаш ли някаква представа защо Авиенда трябва да се затваря насаме с Амис, Баир и Мелайне? — Със сигурност нямаше нищо общо със сънебродството: в него способностите на Авиенда бяха толкова, колкото и на Сорилея.
— Тя тук ли е? Не, не знам да има причина. — Но синьозелените очи на Ниела за миг се присвиха.
— Знаеш нещо — настоя Егвийн. Защо всъщност да не се възползва малко от покорството на гай- шайн? — Кажи ми какво е, Ниела.
— Знам само, че Авиенда ще ми съдере кожата от бой, ако Кар-а-карн ме завари, че стоя така с мръсното бельо — отвърна мрачно Ниела. Егвийн не знаеше дали и в това е намесен техният джи-е-тох, но Авиенда се държеше със сестра си два пъти по-сурово, отколкото с който и да е друг гай-шайн.
Ниела тръгна към вратата, но Егвийн я хвана за ръкава.
— Когато срокът ти изтече, ще хвърлиш ли бялото?
Въпросът не беше учтив и кротостта на часа се замени гордост.
— Иначе би било подигравка с джи-е-тох — отвърна Ниела. После по устните й полази лека усмивка. — Освен това съпругът ми ще дойде да ме потърси и няма да остане доволен. — Маската на кротост се върна и очите й се сведоха. — Сега мога ли да изляза? Не бих искала да се срещна с Авиенда, ако мога да го избегна, а тя ще дойде в тези покои.
Егвийн я остави да си върви. Бездруго нямаше право да я разпитва — да обсъждаш живота на гай-шайн преди или след бялото беше срамно.
Останала сама, Егвийн се замисли. Какво ли имаше да обсъжда Авиенда с Амис и другите две? Ранд, почти сигурно. Мъдрите винаги се тревожеха за него. Влагоземските Пророчества за Дракона изобщо не ги интересуваха, но знаеха Пророчеството на Руйдийн наизуст. Когато той унищожеше Айил, както твърдеше това пророчество, „отломка от отломката“ щеше да бъде спасена и те смятаха да се погрижат тази „отломка“ да е колкото може по-значителна.
Тъкмо затова бяха накарали Авиенда да стои неотлъчно до него. Твърде близо, за да е прилично. Ако влезеше сега в спалнята, беше сигурна, че ще намери на пода постелка, приготвена за Авиенда. Все пак айилците гледаха на тези неща другояче. Мъдрите искаха Авиенда да го обучи на айилските порядки и обичан, да му напомня, че в жилите му тече айилска кръв, макар и да не е отрасъл сред тях. Въпреки това не беше прилично да се кара една жена да спи в една стая с един мъж.
Егвийн се замисли за какво точно да заговори Ранд, но така и не можа да се спре на нещо и когато той се появи на вратата, изтърси:
— Ранд, трябва да ми помогнеш с Мъдрите; теб ще те послушат. Трябва да подновя обучението си. — Защо лицето му бе така тъжно? Навярно защото не беше чувал нищо от Елейн от дълго време. — Знам, че би искал да чуеш вести от Елейн. Съмнявам се, че Шериам предава на Мъдрите много вести от нея за теб. — Никакви, доколкото знаеше. — Аз съм единствената, на която Елейн би се доверила да прати такова съобщение. Мога да ти ги донасям, стига да убедиш Амис, че съм вече достатъчно силна, за да… да се върна към обучението си.
Съжали, че се изтърва, но той вече знаеше достатъчно за сънебродството, макар и не за Тел-айеран- риод. Почти всичко за сънебродството, с изключение на името, се пазеше в строга тайна от Мъдрите. Тя нямаше право да издава тайни.
— Би ли ми казала къде е Елейн?
— Не мога да ти кажа, Ранд. Нямам право. Не зависи от мен. — И това също беше вярно. Не можеше да му каже дори къде се намира Салидар — отвъд Алтара, някъде по течението на Елдар.
Той се наведе към нея.
— Знам, че е с Айез Седай. Ти ми каза, че онези Айез Седай ще ме подкрепят, или поне че биха могли. Боят ли се от мен? Ще се закълна, че ще стоя настрана от тях, ако се боят. Егвийн, искам да предам на Елейн Лъвския трон и Слънчевия трон. Тя има права и над двата; Кайриен ще я приеме също тъй бързо, както и Андор. Тя ми е нужна, Егвийн.
Егвийн отвори уста… и осъзна, че се кани да му каже всичко, което знаеше за Салидар. Пое си дъх и се овладя. Едно беше да знае, че Ранд е най-силният тавирен след Артур Ястребовото крило, а съвсем друго —
