кайриенците и тайренците трябваше да видят това и да знаят, че след като той няма да си играе на фаворити с айилците, със сигурност няма да го прави и с тях. „Използваш всекиго и всичко“ — помисли си той и му прилоша; надяваше се, че поне мисълта си е негова. Освен това не му се щеше да гледа чието и да било обесване, още по-малко на Мангин.
Мейлин определено изглеждаше умислен, а по лицето на Араком избиха капки пот, макар че това можеше да е и от горещината. Колавер, чието лице пребледня, сякаш го виждаше за първи път в живота си. Берелайн се спогледа съжалително с Баир и Сорилея, които й кимнаха; възможно ли бе да са й казали, че ще отговори точно така? Не му се струваше възможно. Реакцията на останалите се менеше от изненада до задоволство.
— Ще тръгна за Кемлин незабавно — каза Ранд. Тих звук се надигна сред кайриенците и тайренците: много приличаше на въздишка на облекчение.
Не беше изненада, че всички го придружиха до стаята, заделена за Пътуването му. С изключение на Берелайн, Девите и Червените щитове задържаха влагоземците навън — не обичаха да допускат кайриенци близо до него. Последваха сърдити погледи, но никой не каза нищо, не и на него. Дори Берелайн, последвала го плътно с Мъдрите и Авиенда, с която тихо си говореше и двете се смееха. От това космите на врата му настръхнаха. Берелайн и Авиенда да си говорят? И да се смеят?!
Пред вратата спря и се обърна. Берелайн се поклони и каза:
— Ще надзиравам Кайриен без страх и без покровителство, докато се върнете, милорд Дракон. — Той си помисли, че тя всъщност е дошла тази заран само за да изрече това и да бъде чута от другите благородници, а не за Мангин. Странно защо думите й предизвикаха снизходителната усмивка на Сорилея. Трябваше да разбере какво става тук; нямаше да позволи на Мъдрите да се месят в делата на Берелайн. Останалите Мъдри бяха придърпали Авиенда настрана и доста твърдо й обясняваха нещо. — Когато видите Перин Айбара — добави Берелайн, — моля ви предайте му моите най-топли благопожелания. Както и на Мат Каутон.
— Очакваме с нетърпение лорд Дракона да се върне при нас — излъга Колавер.
Мейлан я изгледа ядосан, че е успяла да заговори първа, и подхвана цветиста реч, без всъщност да каже нещо повече от нея, а Марингил естествено го надмина, поне по цветистост. Фионда и Анайела надминаха и двамата, добавяйки толкова несдържани комплименти, че той изгледа Авиенда с тревога, но Мъдрите още се занимаваха с нея. Добрейн се задоволи само с „До скоро връщане на лорд Дракона“, докато Маракон, Гвеям и Араком измърмориха нещо неясно, поглеждайки го предпазливо.
Той с голямо облекчение влезе в стаята. Изненадата дойде от страна на Мелайне, която го последва, изпреварвайки Авиенда. Той вдигна въпросително вежди.
— Трябва да обсъдя с Баел някои неща на Мъдрите — каза му тя невъзмутимо, след което рязко изгледа Авиенда, чието лице бе станало толкова невинно, че Ранд се досети, че крие нещо. В много отношения Авиенда изглеждаше съвсем естествено, но невинна — никога; чак такава невинност — никога.
— Както искаш — отвърна той. Подозираше, че Мъдрите просто са чакали възможност да я изпратят в Кемлин. Кой по-добре щеше да се погрижи Ранд да не повлияе на Баел да тръгне по лош път от жената на Баел? Също като Руарк, и той си имаше две жени, което според Мат беше или сън някакъв, или кошмар.
Авиенда го следеше внимателно, докато отваряше Портала към Великата зала в Кемлин. Винаги го правеше, въпреки че не можеше да види потоците му. Веднъж сама беше направила Портал, но в рядък миг на паника, и не можеше да си спомни как бе станало. И това явно й напомняше какво се беше случило тогава, защото тя винаги се изчервяваше. Обзет от нетърпение да се отърве по-скоро от сайдин, той пръв прекрачи и се озова в празната тронна зала. Аланна сякаш с трясък нахлу в главата му, присъствието й стана така осезаемо, сякаш стоеше тук, пред него. Стори му се, че тя плаче. Защото се бе отдалечил така от нея? Какво пък, нека да плаче. Трябваше все някак да се освободи от нея.
Това, че премина пръв, естествено никак не допадна на Девите и на Червените щитове. Юриен само изръмжа и поклати глава. Пребледнялата Сюлин обаче се изправи на пръсти и буквално опря нос в носа му.
— Великият и могъщ Кар-а-карн даде честта си да му я носят Фар Дарейз Май — изсъска тя. — Ако могъщият Кар-а-карн загине от вражеска засада, докато Девите го защитават, няма да остане чест за Фар Дарейз Май. Щом всепобеждаващият Кар-а-карн е тъй безгрижен, навярно Инайла ще се окаже права. Навярно всемогъщият Кар-а-карн наистина е едно самонадеяно момченце, което трябва да бъде държано за ръка, за да не се спъне.
Ранд стисна зъби — дори Инайла и Сомара не си позволяваха да го хокат така публично. Мелайне вече тичаше по коридора: явно не можеше и минутка повече да чака да възстанови влиянието на Мъдрите над Баел, но Юриен и Авиенда явно я бяха чули.
— Вчера мина много добре — отвърна той твърдо на Сюлин. — Отсега нататък, смятам, че двама души охрана ще бъдат напълно достатъчни. — Очите й се изцъклиха. След като бе отнел, трябваше и да върне, иначе тя щеше да избухне като фойерверк на Илюминатор. — Когато излизам извън палата е друго, разбира се. Стражата, която ми предлагате, навън ще бъде уместна, но тук, в двореца, двама стигат. — Обърна й гръб и тръгна към покоите си.
Лия и стройният жълтокос Касин го последваха. И Авиенда, разбира се. Лия и Касин останаха в коридора, но Авиенда го последва.
— Не трябваше ли да си с Мелайне? — попита той. — Работите на Мъдрите и прочие?
— Не — отвърна тя кратко. — Мелайне няма да е доволна, ако се намеся точно сега.
Той захвърли Драконовия скиптър върху една масичка, разкопча колана на меча си и постави и него отгоре.
— Амис и другите казаха ли ти къде е Елейн?
Авиенда го изгледа с неразгадаемо лице, после каза:
— Не знаят. Попитах. — Очаквал го беше. Не беше го правила от месеци, но допреди да дойде с него в Кемлин, всяка втора дума, излязла от устата й, беше напомняне, че принадлежал на Елейн. От нейна гледна точка, беше така и каквото и да се беше случило между двамата отвъд онзи Праг, тя му беше изяснила недвусмислено, че то не променя нещата и че никога няма да се случи пак. — Но ми говориха за теб.
— Странно защо не ме изненадва — отвърна той сухо и за негова изненада бузите й се изчервиха. Авиенда не беше от жените, които се изчервяват току-така, а за днес това ставаше за втори път.
— Споделяли са сънища, някои от които засягат теб. — Изрече го странно приглушено и го прикова с твърдия си, изпълнен с решимост поглед. — Мелайне и Баир са те сънували на едно лодка — продължи тя, а думата прозвуча от устата й все така непохватно, след толкова месеци, преживени из влажните земи — с три жени, чиито лица не могли да видят, и с везни, които се накланяли ту на едната страна, ту на другата. Мелайне и Амис сънували някакъв мъж, застанал до теб с кинжал, опрян в гърлото ти, а ти не си го виждал. Баир и Амис са те сънували как разсичаш на две влажните земи с меч. — За миг очите й, пълни с презрение, се плъзнаха по прибраното в ножницата оръжие върху Драконовия скиптър. С презрение и малко гузно. Тъкмо тя му го беше дала — някогашна собственост на крал Ламан, грижливо увит в одеяло, за да не го докосне. — Не могат да изтълкуват тези сънища, но смятаха, че ти ще се досетиш.
Първото му се стори толкова непонятно, колкото е било и за Мъдрите, но второто изглеждаше очевидно. Мъж, когото не може да види, трябваше да е някой Сив; Сивите бяха отдали душите си на Сянката и можеха да се прокраднат до теб дори ако гледаш право в тях — и единственото им предназначение беше да убиват. Само че защо Мъдрите не бяха разбрали нещо така очевидно? Колкото до последното, боеше се, че и то е съвсем очевидно. Той вече цепеше страните на две. Тарабон и Арад Доман се бяха превърнали в руини, бунтовете в Тийр и Кайриен скоро можеха да се превърнат в нещо по-сериозно от подмолни приказки, а Иллиан със сигурност щеше да изпита тежестта на меча му.
— В два от тях не виждам никаква загадка, Авиенда. — Но когато ги обясни, тя го изгледа със съмнение. И как не. Щом Мъдрите не можеха да изтълкуват един сън, никой друг, разбира се, нямаше да може. Той изръмжа недоволно и се отпусна в стола срещу нея. — Какво друго са сънували?
— Има още един, който мога да ти кажа, макар че може би не те засяга. — Което значеше, че има и такива, които нямаше да му каже, което пък на свой ред го накара да се зачуди защо Мъдрите са й ги разправяли, след като тя не е сънебродница. — И трите са го сънували, което го прави особено важен. Дъжд — тази дума също излезе тромаво от устата й, — идващ от една купа. Около тази купа има примки и капани. Ако подходящи ръце я вдигнат, ще намерят съкровище, голямо навярно колкото самата купа.
