може да се присъедини към нас. Чудесно си прекарвахме едно време, преди да се бяхте появили вие, мъжете, прекрасно ще е да се съберем пак. Мислиш ли — продължи Етълбърта, — че ще успееш да предумаш господин Харис?
Казах й, че ще направя опит.
— Чудесно, скъпи — каза Етълбърта, — гледай да успееш. Можете да вземете и Джордж.
Отговорих й, че от заминаването на Джордж те няма да спечелят, понеже е ерген, и следователно няма да има кой да се възползва от отсъствието му. Но какво разбира една жена от ирония? Етълбърта само рече, че нямало да бъде любезно да го оставяме тук. Обещах й да го попитам.
Срещнах се с Харис следобед в клуба и го попитах какво е направил. Той каза:
— О, всичко е наред, измъкнах се без никакви затруднения.
Нещо в тона му обаче говореше, че не е съвсем доволен, затова го накарах да ми разкаже по- подробно.
— Беше сладка като мед — продължи той. — Каза, че идеята на Джордж била прекрасна, и тя смятала, че много добре ще ми се отрази.
— Значи всичко е наред — отбелязах аз. — Какво не ти харесва?
— Дотук нищо лошо — отговори той, — но това не е всичко. После взе, че заговори за други неща.
— Разбирам — казах аз.
— Нали й е влязла муха в главата да правим баня — продължи той.
— Чух за това — казах, — тя пусна тая муха и на Етълбърта.
— Е, нямаше как, съгласих се да започнем работата веднага, не можех да се противопоставям повече, след като тя бе толкова мила по другия въпрос. Ще ми струва в най-добрия случай сто лири.
— Толкова много? — зачудих се аз.
— Нито петак по-малко — потвърди Харис, — само материалите са шейсет.
Домъчня ми за него.
— А освен това и кухненската печка — продължи Харис. — За всичко, което от две години насам не е станало както трябва в тая къща, виновна е кухненската печка.
— Зная — рекох.
— Седем къщи сменихме, откакто сме се оженили, и всеки път кухненската печка беше по-лоша от предишната. Сегашната не само е негодна, ами е и злобна. Знае кога ще имаме гости, и умира да развали всичко, каквото може. Ще си вземаме нова — каза Харис, но нямаше радост в гласа му. — Клара реши, че ще ни излезе по-евтино, ако направим двете неща едновременно. Мисля си — каза Харис, — че ако някоя жена поиска брилянтена диадема, ще обясни, че така се пестят пари за шапка.
— И колко, смяташ, ще ти излезе печката? — попитах. Въпросът ме интересуваше.
— Не знам — отговори Харис, — сигурно още двайсет лири. После говорихме за пианото. Забелязвал ли си някаква разлика между едно пиано и друго? — попита ме той.
— Май на някои звукът е по-силен — отвърнах, — но с това се свиква.
— Нашето не било добро във високия регистър — каза Харис. — Между другото какво е това „висок регистър“?
— Оня край, от който започва да ти пищи в ушите — обясних аз. — Тия клавиши, дето звънтят, сякаш си ги настъпил по опашката. „Избраните пиеси“, дето ги свирят, завършват с едни завъртулки точно в тоя висок регистър.
— На нашите не им стигал един висок регистър, на старото ни пиано — каза Харис, — искат още един. Ще трябва да го преместя в детската стая и да купя ново за гостната.
— Още нещо? — попитах аз.
— Не — отвърна Харис, — май друго не успя да измисли.
— Като се върнеш у дома — казах му аз, — ще видиш, че се е сетила за още нещо.
— За какво? — попита Харис.
— За къща във Фокстън.
— За какво пък й е дотрябвала къща във Фокстън? — учуди се Харис.
— За живеене — предположих — през летните месеци.
— Тя ще ходи с децата при родителите си в Уелс — възрази Харис, — те са ни поканили.
— Навярно — казах — ще отиде в Уелс, преди да отиде във Фокстън, а може да се отбие в Уелс на връщане у дома, но въпреки това ще иска къщата за сезона във Фокстън. Може и да греша, надявам се заради теб, че греша, но май съм прав.
— Скъпо ще ни излезе това пътуване — рече Харис.
— Предложението поначало беше идиотско — казах.
— Глупаво беше да слушаме Джордж — добави Харис. — Някой ден ще ни вкара в истинска беля.
— Винаги е забърквал каши — съгласих се аз.
— Толкова е вироглав! — додаде Харис.
В този миг в хола прозвуча гласът на Джордж. Питаше дали има писма за него.
— По-добре да не го заговаряме на тези тема — предложих аз, — вече е твърде късно да се отказваме.
— Нищо няма да спечелим, ако се откажем — отговори Харис. — Все едно, ще трябва да направя банята и да купувам ново пиано.
Джордж влезе с много весел вид.
— Е — запита той, — наред ли е всичко? Разбрахте ли се?
Нещо в тона му не ми хареса. Както забелязах, и Харис се понамръщи.
— За какво да сме се разбрали? — попитах аз.
— Ами за заминаването — отвърна Джордж.
Стори ми се, че е дошло време да обясним някои неща на Джордж.
— В семейния живот — започнах — мъжът предлага, жената се подчинява. Това е неин дълг, така учат всички религии.
Джордж скръсти ръце и вдигна очи към тавана.
— Може понякога да се закачаме и да се шегуваме за тия неща — продължих, — но опре ли до дела, винаги така става. Ние просто казахме на жените си, че заминаваме. Естествено, на тях им е мъчно, иска им се да дойдат с нас, а ако не е възможно — ние да останем с тях. Но ние им изложихме нашите желания и толкова.
Джордж каза:
— Моля да ме извините, не съм разбрал. Нали съм ерген. Хората ми разправят това-онова, а аз слушам.
Казах му:
— Точно там ти е грешката. Когато искаш да се осведомиш, ела при Харис или при мен и ще ти кажем истината.
Джордж ни поблагодари и ние пристъпихме към належащата работа.
— Кога заминаваме? — попита Джордж.
— Ако питате мен — отговори Харис, — колкото по-скоро, толкова по-добре.
Желанието му беше, предполагам, да се махне, преди госпожа Харис да успее да намисли още нещо. Разбрахме се за следващата сряда.
— А какъв ще е маршрутът? — попита Харис.
— Имам една идея — каза Джордж. — Убеден съм, че искате да разширите кръгозора си.
Аз отговорих:
— Не искаме да се превърнем в чудовищни изключения от духа на времето. До известна степен искаме, ако е възможно, това да стане без много разходи и с по-малко лични усилия.
— Възможно е — увери ни Джордж. — Вече познаваме Холандия и Рейн. Предлагам да отидем с кораб до Хамбург, да разгледаме Берлин и Дрезден и да стигнем с колелата до Шварцвалд през Нюрнберг и Щутгарт.
— Чувал съм, че имало хубави места в Месопотамия — промърмори Харис.
Джордж каза, че Месопотамия оставала встрани от маршрута ни, но разглеждането на Берлин и Дрезден било лесноосъществимо. В крайна сметка успя да ни убеди.
