Напрегнат разговор се водеше между командира на Лъчезарни и адмиралския лайнер. Това не предвещаваше нищо хубаво, защото адмиралът беше ядосан. Нещо тъмно засенчваше мислите му, но Вибриращ Възход не разбраше какво.
— Поради противоречивите данни на компютърните системи приехме — казваше той на Фрост — че Манасът, който Вие току-що взехте на Лъчезарни, е част от нечовешкия произход в света. Той е източникът на необикновеното лъчение от Земята, същевременно е човекът, потънал преди време заедно с модела на Вселената под Карнак. Много е важен за силите на Охраната и затова вече изпратихме една от нашите свръзки да го прибере. — Не сме сигурни, че ще искате да го приемете адмирале — не се съгласяваше Фрост. — Мисля, че първо бихте искали да го изслушате, а после да решите. Всеки момент ще дойде тук, защото сега още разговаря с Анита, с която се оказаха стари познати… — Не, това не е необходимо. Знаем всичко за тази връзка, осведомени сме за миналото му и отношенията му още от дете с други светове. Допускаме, пък и неговият учител в Тива потвърди, че не пренадлежи изцяло на човешкия род. Знаем за мисията му. Всичко потвърждава вашите данни и достоверността на посланието, но както Нуту, така и Съществото пред лайнера ви, капитане, са жизнено необходими на човечеството, за да се разработят методите за развитие на човешкия мозък. Освен това трябва да открием отново ключа към модела на света, за което ни е необходимо и вашето сътрудничество. Затова след завършване на задачата ще вземем и Анита Фалкон Бел при нас. Между другото прихващачът е вече пред люковете на Лъчезарни, капитане. Съдействайте ни…
Майкъл с мъка преглътна последните думи и като се направи, че не ги е чул, се съгласи дипломатично със заповедта. Той много добре разбираше, че това не бяха мисли на Адмиралтейството. Целта беше много по-висока — Вибриращ Възход, Съвършените и Вселената. Трябваше да защити първо тях. Ноне знаеше как.
— Виждам, че и Анита е вече при вас, а с нея и Нуту — каза адмиралът. — Да, току-що влязоха, роботите ги уведомиха за разговора и намеренията ви и вече можете лично да преговаряте и с тях. Мисля, че Анита иска да ви съобщи нещо много важно — заяви пилотът. Беше отчаян, а последните думи спонтанно се изплъзнаха от устата му. Той не знаеше нищо ново… Оказа се обаче неволно прав, разговорът с Нуту наистина беше дал резултат. Анита атакува директно…и всички усетиха силата и, защото тя знаеше много. — Адмирале, това което искате от мен е невъзможно и няма да стане — тонът и беше безкомпромисен. — Ние, включително разума пред Лъчезарни знаем истинските ви намерения и поради това само след секунди той ще напусне тунела, дори ако трябва да се бием за това. — Майкъл се учуди на агресивността и. Тя искаше да предизвика адмирала, излъчваше сила…
И наистина постигна това. Адмиралът стана още по-категоричен и неотстъпчив, раздразнението му се повиши, а мислите му се объркаха. — Какво значи да си тръгне. — попита ядосано той. — Не може да си отиде, защото преди това ще трябва да премине през полето създадено от нашите кораби, а той не е в състояние да унищожи ничий живот. Ще остане и ще се подчини на нас. Всички усетиха раздвоението и в този миг почувстваха Тъмния. Само за секунда, но и тя беше достатъчно на Вибриращ Възход и Анита добре знаеше това. Вибриращ Взъход вече бе ше предупреден, а отсрещната страна беше бясна, разбрала, че е подценила хората. Връзката се прекъсна. Беше сигнал за война…
Анита, едва изчакала угасването на обемния образ, се хвърли тревожно към Фрост. От агресивността и не беше останала и следа, страхът и беше съвсем нов. — Майкъл трябва да направим нещо, те ще се опитат да го заловят — задъхваше се тя, — въпреки че той вече знае…
— Знае какво. — Майкъл нищо не разбираше, макар и да предусещаше неприятните новини. Наостри уши.
— Онова, от което най-много се страхувахме. То се оказа истина. Малко преди края на битката Нуту забелязал точно като мен и Вибриращ Възход, че един странен Унищожител се е промъкнал след атака на Съвършените от един кръстсвач към адмиралтейския кораб, като ги е заблудил. А там е нямало Благодетелни Манаси и никой не го е усетил. Миг след това и лъчението му е спряло. Нуту предполага, че е останал и се е прикрил там, манипулирайки адмирала, офицерите, а може би и свръзката им с Центъра, да не кажа всички военни на Алтея. В това време и други, по-малки унищожители са проникнали на някои други кръстосвачи. Ние, всъщност тогава ходихме натези кораби, но не открихме нищо… — Искаш да кажеш, че затова постъпват така. — възкликна Майкъл. — Няколко от онези ужасни катранено-черни същества са на военните кръстосвачи.
— Да, току-що го научих. Въздействието не е външен източник, а идва отвътре. Нуту беше толкова ужасен от това, че е криел досега мислите си, за да не го прихванат. Каза ми го едва тук на борда. Сподели и, че това не е обикновен Унищожител. — А какъв. — Фрост недоумяваше.
И той не знае точно, но е сигурен че е с по-висок ранг от станалите. Те не са в състояние да се прикриват толкова добре. Нямат такава мощ. Той се е грижил и за другите.
— И какво ще правим. Съвършеният се готви да си отиде. Кой ще и защити сега от господарите на Мрака. Те ще проникнат във Вселената, ще отгледат нови Унищожителни, ще погубят благодетелните Манас и ще ни окупират отвътре. Ще загинем преди Завъртването…
— Вече са започнали. Сигурна съм, че дори самият адмирал е под негово въздействие, а чрез него и Генералният щаб и Правителството. Те се оказаха толкова хитри и коварни.
— Кажи му, веднага кажи на Вибриращ Възход, нали общувате в картини — извика Майкъл. Беше отчаян.
— Вече го направих, капитане1, но няма време. Те също знаят, че са разкрити и ще атакуват всеки момент. Енергията се изчерпва, петата капсула е отдавна изстрелянаи само след минути тунелът ще представлява само вихри антиматерия, в която всичко ще се разпада за миг. Виж, приближават се. Знаят че нямат време.
— С чудовищата на борда — тропна ядосано по пулта Майкъл. — Не, ще се бием, дори енергията ни да свърши — беше категоричен той, убеден, че това е единственият начин да погубят създанията на Мрака. Само да знаеше на кои кораби е опасността. — Не, така няма да стане. — намеси се в същия миг Анита, сякаш разчела мислите му. Пред нея беше вече картината на свръзката с Вибриращ Възход и в изображението ясно се виждаше, че той знае цялата истина. Беше ужасна, защото и Съвършеният не можеше да открие на кои кръстосвачи бяха Унищожителите, а само усещаше най-общо присъствието им. Беше разбрал и, че един от тях наистина не е обикновен Поглъщащ, а Огледален Велик, промъкнал се незабелязано сред шума на битката. Той щеше да се материализира във Вселената и да я подчини на мисълта си, прикривайки останалите. След това щеше да призове отново силите на Мрака. Беше станало най-лошото. Дори може би беше онзи същият Велик — Леонардо, който веднъж вече се беше изправял срещу тях. Беше симулирал унищожението си. — Вибриращ Възход не му е равен. Той не може да се справи с него — проплака Светлина. Тя също го беше познала. — Великият Тъмен ще спомогне за пленяването на Съвършения. Той трябва да си отиде, да поиска помощ, сам няма да оцелее. Не, не трябва да се бием — настояваше тя, — а да му помогнем да избяга. Това е единственият ни шанс. А и Военните ще очакват конфликт, а не бягство…
— Така е — съгласи се Майкъл, — Светлина е права. Трябва да му помогнем. Предполагам, че ще използват затваряне в силово поле.
— Да, ще го пленят, а това ще разстрои и неговия свят — допълни Анита. Разговаряше с Вибриращ Възход — Ето той казва, че само помощ от другаде може да ни спаси. Сам е наистина безпомощен. Ще се опита да се свърже със сестра си, защото неговите събратя всеки момент ще му пратят сигнал за прехвърляне. Счита, че само те могат да ни подкрепят. — Да, да опита, а аз ще пренасоча мощността на Лъчезарни по-посока на света на Съвършените. Така мога да неутрализирам част от силовото поле и ще образувам нов тунел, позволяващ му да се изтегли. Унищожителят няма да посмее да се намеси открито, защото ще го усетят Благодетелните, макар и отслабени. Той почти ги е елиминирал, но все пак ако смъкне прикритието си по-рано военните могат да разберат измамата. Все още няма да рискува. — Ще Ви свържа тогава — съгласи се Анита, беше готова на всичко. — Не трябва да изпускаме момента.
— Може да получим и помощ от другаде — намеси се Нуту, странно обнадежден. Той изведнъж беше уловил във въздуха нещо познато и близко. Дори се усмихна. А Майкъл и Анита не разбираха нищо. Положението беше така отчайващо, а той излъчваше светлина. Те просто не знаеха, че това беше онова същото сияние, което вече на два пъти му беше спасявало живата. Сега се беше появило пак и по-силно отвсякога.
