дълга си пред силите на Охраната.
Анита въобще не се колебаеше. Тя беше категорична:
— Ако им позволим да изстрелят полевия заряд срещу Вибриращ Възход, това ще означава, че ще навлезем в нов конфликт, война, себеунищожение, нова намеса на събратята му. Има нещо неясно в поведението на офицерите. Усещам го още отпреди битката… Може би някой им влияе… — Като преди от Алтея…, Тъмните. Вълната от ужас отново обля пилотът. Той добре знаеше, какво можеше да означаваше това и колко бяха безпомощни… — И те са ги убедиил, че въздействието на Съвършените е хипнотично, дезинтегриращо и вредно за хората, че трябва да ги уловят и изучат…
— Да. Сега Командването действа като в случай на епидемия. Мрачните ще унищожат всичко и всички, а накрая дори себе си. Това са целите, а ние ще бъдем първите жертви. Военните са убедени, че Съвършените са врагът, искат да пленят Вибриращ Възход, да го изследват и разучат, да го изплозват може би като заложник на другата страна. Трябва да предотвратим това. — Влезе един от хуманоидите и Майкъл се обърна, за да вземе поредното съобщение, вероятно от Центъра. Беше изненадан когато го прочете.
— Молба за Приемане на кораба — съобщи той след няколко секунди. — Адресирано е до тебе — подаде го той на Анита. — От този Нуту, отгоре е. Иска връзка и изглежда е изплашен, усеща абсолютно същото… — Нуту, бях забравила за него. Боже мой, значи съм права, защото той също е Манас и не греши — възкликна Анита, когато чу това. Дори неволно погледна към илюминаторите на Лъчезарни, въпреки че там не се виждаше нищо освен светлините на Вибриращ Възход. — Разбира се, че ще осъществим връзка и ще го приемем на борда — потвърди тя на робота. — Всъщност Майкъл, забравила съм да ти кажа, че тове е моят Нуту от Детският град. Разпознах го непосредствено преди битката, когато се оказа, че тъкмо той е онзи благодетелен Манас, които ни помогна в началото, намиращ се едновременно и тук, и над модела на Вселената. — Джуджето от Детския град, от Снежанка. — Фрост беше изумен. — Да това е той и сега, както разбираш ни моли за помощ. Усещам мисълта му. Знае за новите планове на Военните и затова търси спасение при нас. — И какво точно искат от него. — попита още по-озадачен Фрост. Засега той знаеше за намеренията на Главното Командване към Вибриращ Възход, но не се досещаше какво можеха да получат от Нуту. Все още не можеше да повярва в способностите и намесата на джуджето.
Всъщност той вече беше на монитора за връзка с Лъчезарни и всеки момент щеше да се появи върху видеозора, за да уточни молбата и разясненията си.
— Значи има защо да се страхуваш, въпреки че ти спаси Вселената, ти и твоите приятели — питаше го Анита, опитвайки се да разбере цялата ситуация. Чувствата и бяха все по-тревожни. Отговорът на джуджето я обезпокои още повече. — Свързано е с чуждия произход пред вас, но ще ти обясня, след като дойда на борда — наливаше масло в огъня Нуту. Той също мислеше за Вибиращ Възход, за бъдещето и знаеше много неща. Щеше да им бъде полезен.
Анита кимаше все по-сериозно с глава, обсебена напълно от мисълта за прехвърлянето.
— Ще проектираш въпрос за него ли. — попита Светлина, предугадила намеренията на сестра си.
— Да, бях забравила за тази възможност — отговори и Анита. — Щях да го направя по-рано, но нещата се объркаха. А колкото и да е странно, това наистина е той. Намира се на Земята и в същото време е тук, над нас, заплашен и от Космоса, и от военните. — Ето вижте готовата картина — продължаваше проф. Бел. — Всички данни потвърждават, че това е същият Нуту, за когото ви говорих и който наистина е свързан със съществото пред нас. Долавя се и опасността поради неща, които не са съвсем ясни за нас, но имат връзка с миналото на човечеството. Появиха се и изчезнаха храмовете на Слънцето в Карнак, под който е моделът на Вселената… — Да, той явно знае много за Спиралата, той и неговият учител — Меслин, когото военните вече са пленили — разчиташе данните Светлина. — Затова Нуту иска защита. Ще го използват, както искат да използват и Вибриращ Възход, в полза на Тъмните. Ето, не са могли да хванат жрицата, която е успяла да затвори в последния момент кристалната сфера над долината и да обезвреди със собственото си мисловно поле унищожителния Манас — археолог, проникнал заедно с Военните в долината на Проникновението. След това е изчезнала. — Да, Лития е свършила невъзможното — потвърди Анита. — Спасила е Земята и Вселената, защото както виждате, тя е била Съвършена. Дълго време е наблюдавала и хората, и Кълбото. Била е пазителка на модела в магмата и след като той е изчерпил предназначението си, тя си е отишла заедно с другите, след битката… Това е сънят за браминът. Пазителката на огъня в недрата на Земята още от началото на сътворението.
— Но е пленен Магът — каза Майкъл, който също напрегнато следеше образите. — От неговите архиви са взели данните за Нуту, за странния му произход и за способностите му на Манас. Той наистина е в опасност, още повече че отпреди е свързан с нивата под Вселената, затова е джудже и може действително много. Ще го приемем веднага — отсече пилотът, разгледал вече цялата информация. — Защото изглежда сте прави и военните замислят нещо много нечисто. В картините полетата им са тъмни и хаотични. Не мислят доброто нито на нас, нито на Лъчезарни. Решили са да ни пленят. Фрост се обърна към хуманоидите и препотвърди заповедите на Анита за изпращането на малък прехващач, който щеше да поеме Нуту и да го насочи към Лъчезарни. Заповяда да бъде приготвена долната палуба за Приемане, като за всеки случай се изолират всички останали сектори на лайнера. — Дай ми свръзка с кораба на адмирала — нареди пилотът на Рема до него. — Трябва да разберем повече за намеренията им. — Беше решил да изясни окончателно позицията си пред Командването след като разбра от образите на Анита, че искат да завладеят Лъчезарни.
46 глава
Вибриращ Възход бързаше да изпълни последната си задача и да провери какво предизвикваше у него тази тревога за Лъчезарни. Беше се свързал отново със своя свят и разбра, че там вече всички го очакваха с нетърпение, безкрано доволни след завръщането на войните. Последните данни бяха, че съхранената енергия на Кълбото е върнала живота в неговото Завъртване, като е възстановила равновесието и е намалила загубите и опасностите. Нещо повече, проникващата оттук сила, органично свързана с първична им същност, беше отприщила много забравени или неизползвани още сили в неговия свят. Беше научил, че сега връзката с горните нива е по-крепка и по-осезаема отвсякога. Очакваха пряк контакт с Великите Творци, защото беше се върнало първичното усещане за цялост и единство. И сега то беше на едно по- високо ниво, присъщо на новите поколения и клонове. Затова Вибриращ Възход с още повече радост и надежда очакваше прехвърлянето. Искаше да бъде свидетел на промените. Същевременно тревогата му оставаше. Около него без явна причина се струпваше черно напрежение, той се чудеше дали това не беше свързано с новопоявилите си лайнери от Кълбото или пък отново с Господарите на Мрака. Смътно долавяше със свръхчувствителните си органи опасност и заплаха, но не можеше да си ги обясни, защото те странно му убягваха. Затова беше решил да остане. Знаеше, че посланията са разбрани и то не само от Анита Бел, но от цялата система на Кълбото. Усещаше го с цялата си същност; потвърждаваха го и данните в Родината му. Там бяха почувствали Разбирането и Промяната. Бяха сигурни, че човекът вече не е същият, че Завъртването на Спиралите няма да го завари неподготвен както преди. Въпреки това обаче оттук се носеше силно напрежение и болка, както от Огледалния свят. А Тъмни нямаше, бяха останали само хора. Трябваше да разбере къде се крие опасността и то преди да изчерпи енергията си. Вибриращ Възход беше започнал да се страхува да не занесе някаква угроза в своя свят, а оттам и в Горните предели. Затова трябваше да се свърже с Анита Бел и да си изясни нещата. Тя вече твърде добре боравяше с енергията на съзиданието и диалогът помежду им беше лесно осъществим. Затова сега мисълта му полетя с радост към нея. Трябваше му отговор на тревожните въпроси и тя сигурно можеше да му го даде.
Всъщност на Лъчезарни в момента хората изследваха нещо в околното пространство — онзи благотворен, ярък Манас, който носеше първичната сила. Бяха се свързали с него и той се намираше при тях, съвсем добронамерен и благ. Но откъде идваше захлахата, питаше се непрекъснато Съвършеният. Тя съществуваше и се усещаше все по-ясно, хората в кораба бяха необичайно напрегнати и тревожни, изправени пред някаква дилема. Трябваше да се намеси в мисловните им образи, да разбере и насочи мислите им към себе си и да проучи проблема. Енергията му беше предостатъчно. Съсредоточи се и започна да изследва съзнанието и мислите на Анита Бел.
Веднага разбра, че конфронтацията е вътре в Кълбото, между отделните личности в него, толкова специфични и отличителни един от друг че трудно се възприемаха като едно Цяло.
