В това време Флотът беше проникнал в антигравитационната падина. Човешките лайнери от дълго време чакаха пред отвора удобна възможност да разберат какво става в тунела и сега се втурнаха вътре с ентусиазма на герои. Повечето от тях стояха там от самото начало, опазили се от катаклизмите във Вселената благодарение на излъчването от света на Съвършените; след втория и третия взрив на слънчева енергия получиха доста увереност бързо се намесиха в събитията. Към тях след няколко бързи и много рисковани скока в хиперпространствто се бяха присъединили нови бойни единици, водещи на бордовете си останалата част от благодетелните Манас.
Имаха пряка връзка с лайнера и с Командването на Алтея. На Лъчезарни също веднага с облекчение забелязаха преминаването на бариерата от първите кръстосвачи. Хуманоидите на секундата съобщиха за дислокацията на флота и приеха първите сигнали за връзка. — Коридорът от енергия създава възможност на Военните да навлязат в зоната — съобщи Майкъл на сестрите и Стоун, като едновременно с това започна консултация с Анита, какво да предава на Алтея за обстановката:
- Вероятно е необходимо незабавно да ги предупредим да спазват по-голяма дистанция от нас, защото корабите им няма да издържат на натиска на Унищожителите — сподели Майкъл опасенията си. — Те не знаят нищо за тях и най-добре ще бъде да им изпратим още веднъж материала от записаните данни на разговора преди нападението. Така ще разберат с какво ще си имат работа. Преди всичко трябва да използват Манасите. — Да, най-важното е да питаш за Манасите — настоя Анита. — Защото те именно ще отразяват ударите. Не е нужно да се намесват веднага, а само след като се обединят, така ще бъдат по- мощни. Трябва да ги предупредиш и относно Вибриращ Възход. Кажи им, че той е високоразвит чужд организъм, съюзник и приятел на човека. — Но те знаят прекрасно това, и Манасите и военните — учуди се Майкъл.
— Така е, но предчувствам, че могат да се опитат да го атакуват, заедно с останалите. Нелогично е, но съм убедена…, сякаш усещането не идва от мен… Може би те, въпреки менталните си способности не знаят нищо за естеството на нещата; възможно е да има и нещо друго, което ще разберем по-късно… — Но центърът в Алтея беше информиран за всичко. — Може да не са се свързали с всички кораби или да не са разбрали правилно ситуацията — настоя Анита сигурна в чувствата си, особенно при тези катаклизми. — Ще осведомим още веднъж Генералното командване, за да потвърдим записа и смисъла на посланието.
— Добре, съгласи се Майкъл — усетил интуитивно тревогата. Бързо откри главнокомандващия. Трябваше час по-скоро да го попита за състоянието и осведомеността на Благодетелните. От това явно зависеше успехът на битката.
Затова въздъхна облекчено, когато чу положителния отговор от другата страна. Адмирал Бейт знаеше всичко за задачата. Искаше само повече информация. — Ще ви дам връзка с един от Благодетелните, капитане — предложи той. — Филип Метц ще ви обясни всичко за затрудненията ни.
Манасът беше изтощен, мръсен и отслабнал, но въпреки това готов за действие. Майкъл почувства и готовността му за саможертва. Благодетелните наистина са жертвоготовни и добри, — помисли си той, без да знае, че всъщност в това беше и проблемът им. — Ние не можем да нараняваме, нито да убиваме живи същества, капитане — съобщи му изненадващо Метц, а това с което се сблъскваме тук е хилядократно умножена спрямо нас унищожителна мисловна сила. Друго беше с мъртвата тежка материя вътре във Вселената. Част от Манасите вече загинаха тук…Затова трябва да знаем повече…
Бяха забравили. Благодетелните наистина не можеха да нараняват, за тях всяка форма на живот беше скъпоценна. Дори на врага… — Точно като Съвършения — потвърди Анита. Беше разбрала всичко и вече знаеше как да помогне. — Не е необходимо да убивате — успокои тя Манаса. — Вибриращ Възход също като Вас не наранява нищо и никого и се справя с онези само като ги изолира в пашкул от лъчистата си енергия, след което ги оставя на собствените им бури. Злото винаги се унищожава само. Затова той не ги убива, дори не ги наранява…
Майкъл видя как тя им показа начина си на борба. Един от по-слабите Унищожители бързо падна в мрежата на собствените си полета и капитанът прозря, че Фалкон Бел вече беше една от тях, от Благодетелните, и Лъчезарни имаше още една защита.
— Колкото по спешно се обедините, толкова по-добре — разясняваше още Анита. — Нашите съюзници, Вибриращ Възход и Нуту, вече едва се справят, усещате го нали. Затова трябва по-скоро да им помогнем… всички… — Майкъл почувства, че тя се колебаеше. Вярата и в Благодетелните беше пълна, но тревожното и предчувствие за Вибриращ Възход оставаше. Проф. Бел обаче не знаеше, откъде ще дойде опасността… А нещата вече уж се развиваха добре.
Битката се преобърна в тяхна полза. С чувствителните си полета Манасите бързо бяха разбрали, че главната опасност е срещу Нуту — един от Тях и затова, вече получили увереност в себе си, се опитваха да го спасят.
На него започна да помога и Анита. Само минути преди това беше разбрала, кой е той и каква е мисията му. Беше прочела едно странно съобщение от Главното командване до Майкъл за Нуту, а току-що беше получила и потвърждение от адмирал Бейт. Всички на Лъчезарни вече знаеха за Модела на Вселената под Майката — Земя, за Лития, за мага и джуджето от приказката.
Анита веднага беше извикала картината в съзнанието си за това. Беше установила огромната опасност за Вселената от разрушаване на сферата в магмата и от провала при изстрелването на останалите капсули енергия.
Затова след разговора с Метц съсредоточи усилията си единствено към Нуту. Трябваше да спасят звездната светлина, за която Тъмните вече знаеха.
Тя виждаше как по вече възстановения черен тунел започнаха да прииждат и нови и нови унищожителни сили. Стихията пращаше попълнения и нямаше намерение да се даде без бой. Благодетелните също. Всички се разгръщаха за последното сражение. Само да го нямаше това предчувствие за тайна и внезапна, коварна опасност…
Съвсем друга задача си беше поставил Вибриращ Възход. Получил достатъчно светлина, той знаеше, че трябва да се справи преди всичко с Манфред, защото само така можеше да спре достъпа на Тъмните и силата на Слънцето щеше да се окаже достатъчна срещу останалите тук. Затова той се насочи преди всичко да прекъсне канала и минути по-късно беше обгърнал плътно Албатрос и светлината му проникна вътре. Знаеше, че не може да убие Манаса; трябваше само да го обезвреди. Намери го концентриран и лош в средата на командната зала. Около него лежаха мъртвите членовете на екипажа, които разбрали огромната си заблуда, се бяха опитали да го обезвредят, и разбира се, бяха загинали. Беше малък, приличаше на човешко дете и само очите му показваха силата на унищожителната му мисъл. Те гледаха злобно и студено и толкова надменно, че той дори не забеляза светлината, която започна да го обгръща. Беше напълно убеден в правотата на мисията и покровителите си. Не можеше да откланя вниманието си от тунела, защото той се попълваше от черната, финна материя на мисловните му полета. Освен това му оставяше много малко и беше решил, че ще успее. Затова не смогна дори да поиска помощ. Беше подценил и благодетелността на Вириращ Възход. Унищожител по природа, но все още твърде малък и без опит, той не знаеше за благородството и любвеобилността на Съвършените и не прецени, че битка няма да има. Опомни се, едва когато мисълта му беше здраво обхваната от потоците ярка светлина. Яркият пашкул беше бързо готов и собствената му отрицателна енергия се насочи към него. Избухването беше страшно. Човешката му същност се взриви от толкова ужас, остана само енергията му на Манас, която предстоеше да се трансформира под натиска на светлината. Тунелът беше прекъснат, но все още функциониращ, въпреки светлото лъчение, което вече се носеше по него. В този момент нови групи Поглъщащи, изоставили за миг Вибриращ Възход, заради елеминирането на Нуту, се насочиха отново към него. Бяха разбрали грешката си. Опитваха се да освободят входа на връзката със своя свят.
В същото време влезлите в сражението човешки Манаси продължаваха да затварят и обезвреждат пръсналите се навред черни създания, подпомогнати от Нуту и Анита Бел. Навсякъде в падината се разстилаха мощни енергетични течения, които непрекъснато обгръщаха и трансформираха енергията на тъмнината, защото прнципът беше, че там където проникваше светъл лъч, не може да има чернота. Опасноста се състоеше в изчерпването на светлината, защото тогава Стихията беше по-могъща.
Потвърждение на това бяха заповедите, които Вибриращ Възход и Манасите дочуваха през цялото време от страна на Огледалните братя. Тъмните бяха готови на всичко. — Поемайте без колебание, независимо от болката енергията им — заканваха се един на друг те, като по-силните постоянно изтласкваха напред по-слабите. — Колкото повече се изтощава светлината, толкова по-скоро ще свърши битката и
