просто ще ги унищожим — злорадстваха те. — Нещо, което те не могат да направят с нас. Бяха готови на всичко, защото добре разбираха, че друг такъв шанс за власт едва ли щяха да имат чак до следващото Завъртване. Напълно пренебрегваха загубите си. — А резервите. Слънчевата светлина ще ни ликвидира, ако избухне пак — тревожеха се тези, които бяха по-слаби и обречени. Саможертвата не беше най-силното им качество и всеки от тях искаше да оцелее. Състраданието обаче също не беше сред достойнствата им…
— Светлината няма значение, не и обръщайте внимание, ако унищожите малката шейна на джуджето тя няма да избухне. Тогава можете да убиете и Съвършения…
Тези нареждания се чуваха и разбираха от всички участници в битката и от двете страни. Обстрелвайки се с мощни светлинни потоци мисловна енергия, от доста време те знаеха всичко един за друг затова решаваща бе не стратегията, а единствено времето и потенциалът. Свежи сили бяха наложителни. Ожесточението беше такова, че дори колосални енергийни запаси се изтощаваха много бързо. Ударите бяха постоянни и страхотни, а светлината бързо стопяваше потенциала си, попивайки сред незиброимите пълчища хаос. Изчерпваше се и четвъртата капсула на Нуту. Повечето от човешките Манаси бяха на края на силите си и се наложи Вибриращ Възход да пренебрегва на моменти тунела, допускайки по него нови свежи сили на противника, за да защити някои от тях от безвъзвратно изпепеляване. Той знаеше, че това може да им коства цялата битка, но същевременно се подчиняваше на Закона за опазване на живота и отиваше бързо на помощ.
В този момент на върховно изпитание той беше забравил дори за своите, беше престанал да се надява и на Великите и разпръскваше със сетни сили последната си енергия, надявайки си да запуши в последния момент с тялото си прохода между световете. Така не допусна информацията за войните на Съвършените до Мрачните. Те не знаеха за помощта и не се концентрираха до последно. Именно тогава, когато тъмните им тела го бяха обкръжили като глутница, а той за пореден път загиваше, подкреплението дойде. В един момент редиците от Съвършени, които вече беше видял при връзката със сестра си, изведнъж се появиха в падината. Те явно използваха както изненадата, така и последните остатъци от слънчевата енергия, надявайки че ще получат нова четвърта светлина. Бяха уверени и силни; без миг почивка заобиколиха Черните и просто ги ослепиха със светлината си. Не жалеха енергия. Заредиха Благодетелните и ги измъкнаха от лапите на Мрака, който се канеше вече да ги завлече в света си и да ги превърне в едни от тях, дадоха дъх и на обикновените хора, които умираха, не издържайки мисловното напрежение в околността, втурнаха се дори в черния тунел, обливайки и него в светлината си. Потоци от блясък достигнаха даже в нивата на Втората Спирала, затънала във вечен леденостуден мрак и оттам се чуха викове на ужас. Господарите на Мрака бягаха, като се опитваха да се завърнат в царството си и да избегнат затвора на светлината. Някои от тях в отчаянието си дори насочваха собствените си мисли срещу останалите Унищожители, а и срещу самите себе си, не желаейки да станат Деца на светлината. Други, по- коварни и силни, се орентираха към човешките лайнери и молеха за помощ. Знаеха, че хората могат да бъдат объркани и затова им обещаваха много неща и най-вече силата и богатството си. И някои от тях успяха. Единствените, които видяха или по-скоро инстинктивно почувстваха влизането на няколко Унижощителя в човешките лайнери, бяха Вибриращ Възход и Анита Бел. Учуди ги липсата на съпротива от екипажите. Наистина това бяха кръстосвачите, на които нямаше Благодетелни Манас, но въпреки това хората вече безпогрешно познаваха Господарите на Мрака и трябваше да реагират отрицателно. Роботите също можеха да сигнализират за опасността, но отклик нямаше и затова двамата; Съвършеният и Анита, верни на закона за защита, тръгнаха на помощ, решили, че корабите вече са завладени. И какво беше учудването им, когато не откриха нищо върху тях. С приближаването към лайнерите нещата се нормализираха и излъчванията на отрицателната мисъл от тях сякаш потъна в небитието. Енергията около кръстосвачите беше нормална, а хората уверени, че нищо е се е случило. — Наистина току-що имаше опит за атака на кораба — отговоряше всеки един от капитаните им, — но тези същества бяха крайно омаломощени и затова сякаш се стопиха в нищото при приближаването си към кръстосвача. Някои от Манасите явно ги е прихващал и елеминирал — бяха убедени те. Държаха се съвсем адекватно и спокойно, а хуманоидите също не издаваха намек за безпокойство.
Затова дори Вибриращ Възход реши, че се е заблудил. Беше невъзможно да не открие присъствие на Мрака сред толкова лабилни човешки структури. Такова явно нямаше, не го усещаха и другите. Кръстосвачите бяха чисти и според останалите Съвършени, а Анита Бел, която единствена споделяше съмненията му, също им се довери докрай. Тя знаеше, че техните сили многократно превъзхождат нейните и затова не им противоречи. Въпреки това в нея се изостри онова старо чувство за тревога, възродило се сякаш стократно в този миг. Затова тя не успя да се освободи от мисълта, че нещо заплашва света, Съвършените и Вибриращ Възход. Всъщност и той не беше спокоен, защото през мисълта му също минаваше идеята, че това присъствие, което усети не беше какво да е, а въплътяване на Велик Унищожител, заедно с цяла кохорта други Силни отмъстители. Знаеше, че е безпомощен срещу всеки от тях, но се питаше защо и другите Съвършени не реагираха. Те дори категорично отхвърлиха това мнение, защото според всички вероятноста от намеса на друг Велик Господар след Леонардо, който вече бяха унищожили на човешкия кръстосвач, беше много малка. Затова решиха, че най-вероятно двамата с Анита са се заблудили. Битката вече приключваше и място за тревоги нямаше. Свежи сили от Господарите на Мрака не пристигаха, а светлината се беше увеличила многократно, обвивайки в лъчите си и останалите десетки катранени тела. Пак бяха забравили лукавството на Другата страна и способността на представителите и да се преструват. Подценяваха и тъмната страна у хората.
— Ще има още един взрива — съобщиха Съвършените на Вибриращ Възход към края на стълкновението. Именно и затова дойдохме по-късно, за да използваме енергията и за връщането си. Ще стигне за окончателното възстановяване на равновесието в световете. Кълбото ще бъде захранено и последния му кръг преди Завъртването на Спиралата ще има ш… — Да, хората вече знаят за Него — потвърди и Вибриращ Възход. — Те усетиха силата на мисълта и видяха бъдещето си след 360 години. Ще са подготвени за него. — Дано да не се заблуждаваме и този път. Все пак и предсказанията говорят затова. Ето Нуту вече изстрелва и последната капсула. — Вие вървете — съгласи се Вибриращ Възход. Аз ще дойда след малко. Искам да се сбогувам с хората на лайнера, които разбраха посланието.
— Добре, но побързай, защото знаеш, че тунелът след последния взрив ще се затвори. Ще те чакаме. Изчезнаха бързо и той едва успя види последните от тях, когато вече изчезваха в мъглявината на завихрянето между световете. След това се насочи към Лъчезарни, където още преди известно време почувства, че става нещо нередно. Именно затова Вибриращ Възход остана, макар че той не обичаше разделите. Беше се превързал към тези хора, обичаше ги и затова не можеше да допусне някаква заплаха срещу тях. Знаеше, че бяха изпуснали нещо, че нещо не е наред, че опасността не е отминала, че Анита щеше да излезе права и искаше да провери. Учудваше се на спокойствието на събратята си и затова се върна назад. Свързваше предчувствията си с Господарите на Мрака, въпреки че всички те бяха добре опаковани и отнесен и в неговия свят. Нима бяха пропуснали нещо или някого. Трябваше да си припомни всичко и да възстанови полетата си. Застана тревожно пред лайнера.
45 глава
В същото време на борда на Лъчезарни наистина усилено обсъждаха новия проблем. И тримата там бяха убедени, че Военните ще извършат огромна грешка, ако се опитат да пленят съвършеното същество пред лайнера. Майкъл, Светлина, и най-вече Анита смятаха, че именно от тях зависи да не допуснат тази трета катастрофа за човешкия свят, след като с помощта на Вибриращ възход избягнаха предишните. Те бяха сигурни в истиността на посланието, в правилността на посоката, в добрите намерения на чуждия живот и бяха твърдо решени да въздействат със всички сили върху решението на галактическото правителство, а и не само това… — Трябва да го предупредим за опасността, независимо какво ще ни коства това — настояваше Анита Бел пред Майкъл Фрост. — Ще забавиш и отклониш военните, така че Вибриращ Възход ще има време да си отиде, още повече че той вече чувства опасността и … идва насам. Невероятно е, но е загрижен за нас Майкъл…, а ти не му вярваш… Усещам саможертвата… — Възможно е кръстосвачите да размислят. — Фрост не знаеше какво да предприеме. Не разбираше решението на адмирала, а още по- малко причините затова. — Вероятно след като са обработили данните от двата записа и са видели и участвали в битката военните са наясно, че нещата са много по-сериозни, отколкото се считаше в началото — недоумяваше той, убеден, че е длъжен да помогне на Вибриращ Възход, та дори и в ущърб на
