блестяща, трептяща материя, която извайваше образите в средата на залата за управление, то сега блещукаше дружелюбно с цялата си същност. Менеше бързо формите си, показваше непонятни и неясни неща, които очевидно не бяха предназначени за тях.
А хуманоидите отчитаха живот с изключителна сложност на връзките, с възможности за предаване и приемане на информация в космически измерения. Цялото тяло на Вибриращ Възход струеше с огромна скорост и сякаш във всеки момент отчиташе милиони и милиони чувства, състояния и мисли. Дори фините електрони на роботите не бяха в състояние да уловят и предадат количеството изменения, които настъпваха в сложната му структура. Показваха единствено изключително високата степен на еволюция и адаптивност, отчитаха и наличието на много силна връзка между съзнателните и подсъзнателни процеси, което пък даваше възможност на цялата материя да прониква без проблеми в света около него. Съществото умееше да я изменя съобразно собствените си желания и потребности.
Танцът на живота на неподвластната на човешкото въображение материя пред илюминаторите на Лъчезарни продължаваше. Всичко в съществото пред тях изразяваше радост и удовлетворение. То се съживяваше и чувстваше събуждането на останалия свят, общуваше, обменяйки информация със своя свят. Картините се сменяха, показвайки непознати светове, светли същества и лъчезарни, трептящи пространства. Вибриращ Възход действително ликуваше. Той първи усети новия прилив на живителна енергия. В първия момент дори не можа да си спомни откъде се беше взела толкова много положителна маса светлина, след като нивата на Съвършените отдавна се бяха изчерпали. Чак после си припомни за звездите и проумя, че това бяха нови запаси от Кълбото, които Лития явно продължаваше да разпръсква в Космоса. Въздъхна с огромно облекчение и с цялата си мощ пое първичната енергия на Слънцето, акумулирала в себе си огромната мощ на времето и импулса на първозараждането. Зарадва се, че потенциалът не беше изчерпан.
— Равновесието ще се възстанови — мислеше си с радост той. — Каналът между завъртванията ще се отвори и той щеше да се завърне в собствения си свят — това бяха първите му мисли, но в следващия миг и една ужасяваща искра, по-силна от лъч премина през съзнанието му. В този миг той започна да си припомня последните събития, още преди да изпадне във вцепенението и безсъзнателността накрая. Знаеше, че нещо кошмарно се беше случило. То не беше отминало и опасността бе още тук и навсякъде.
Спомни си, че и животът в Кълбото го беше разбрал. Посланията бяха възприети и даже, една жена, намираща се на тежката, груба материя пред него, наречена лайнер, рязко повдигна нивото си на вибрации. Анита Фалкон Бел беше разбрала силата на своята мисъл. Сега тя беше способна да твори форми на живот чрез собствената си енергия и желание. Силите на обикновения човек се бяха отприщили. Животът в Кълбото беше разбрал предназначението си на творец и създател на по-фини нива в Спиралата; на бъдещ нов любящ покровител на новозараждащ се живот. Сега само трябваше да оцелее. Разбра, че Пътят нагоре беше осигурен. Мисията не беше отишла напразно, защото вибрационните излъчвания от обекта пред него се бяха повишили рязко и хората вече не бяха същите. Беше наясно, че те скоро щяха да се доближат по силата на въздействието си до неговите собствени вибрации, превръщайки се така в много по-индивидуални и неповторими благодетелни и любящи Манас, от тези които съществуваха в момента. Те най-накрая щяха да направят скока и Вибриращ Възход можеше да си върви, ако я нямаше … тази страшна, унищожителна опасност, която той смътно предчувстваше. Трябваше му спешна връзка със своите, защото неговият свят също вече се беше спасил и знаеше повече.
Мисълта му бързо полетя напред през лъчезарните коридори на новата живителна енергия и потърси, както преди, познатите излъчвания на близките чувства и мисли на родните полета. Предчувстваше радостта от срещата, от обмена на нови енергии и сили, но не забрави напрежението, което щеше да предизвика с молбата за помощ срещу Господарите на мрака. Стихията не беше победена. Тя беше тук, зашеметена и объркана, изгорена и разкъсана, но жилава и злобна, както никога преди. Всеки миг хиляди Поглъщащи, Засмукващи и Обсебващи щяха да се събудят и да се нахвърлят отгоре му, а след това и към човешкия кораб и Вселената, без светлината на първозданието да може да ги спре.
Трябваха му подкрепления от воините на неговия свят, а може би и на Великите, защото тук Стихията беше съсредоточила най-добрите си бойци.
Можеше да се огледа и да види хилядите чудовищни същества, които бавно се изправяха след удара на светлината и набираха отново старата си мощ. Те също диво се оглеждаха за него, но и за източника на лъчението — дребният, но готов да се бори докрай благодетелен Манас. Готвеха се за атака, призоваваха свежи сили от черните бездни на Втората Спирала. Човешкият унищожителен Манас — дете, на когото светлината пък въобще не влияеше, също не стоеше бездеен и беше вече почти възстановил пътя на хаоса, по който всеки момент новите пълчища от свежи демонични сили щяха да се изсипят в прохода между световете.
Връзката със Съвършените беше осъществена. Вибриращ Възход също не си губеше времето. Видя старейшините и с още по-голяма радост срещна и погледа на Сияеща в Светлина, сестра му, която стоеше начело и го поздравяваше. Бяха живи, здрави, възстановени и ликуващи. — Ти успя Вибриращ Възход. — чуваше той общия им поздрав. — Хората концентрират силите си и се готвят за отбрана, те знаят бъдещето, знаят предназначението си и са наясно кое може да ги спаси. Ти успя да ги призовеш. — Така ли. — той беше учуден. — Аз, всъщност, аз щях да ви моля… — За помощ — довърши вместо него Светлина, показвайки, че знае всичко. — Да, за помощ — потвърди той. — Господарите на мрака са все още тук и са много, ужасно много. Вижте как започват да ме обграждат и знам, че силите ми няма да стигнат задълго. Нито моите, нито тези на малкия Манас до мене. — Да, но той има още много светлина и ще я изстреля, пък и хората събират други като него. Ние също ще помогнем. Войните са тук — посочи тя зад себе си редицата от лъчезарни Съвършени, готови да се трансформират в пространството между измеренията. — Кога ще ги изпратите. — попита вече много по-обнадежден Вибриращ Възход. — Веднага — отговори му един от старейшините, принадлежащ към консервативния Спектрален клон. — Колкото е технологичното време… — Надявам се — отвърна му много настойчиво Вибриращ Възход като искаше да ги подкани да побързат, — Защото Мрачните, както усещате, вече окончателно се съживиха. Нови излъчвания на светлина от джуджето все още няма. Ето, около една дузина Засмукващи Унищожители вече са ме обградили. Действително Вибриращ Възход все повече откланяше вниманието си, за да отбива започващата нова атака на Тъмните. Това означаваше, че всеки момент и връзката щеше да се разпадне. — Дръж се, хората ще ти помогнат още по-бързо — чуваше той вече като през ехо успокояващия глас на Сияеща в Светлината. — Нали знаеш, че трябва да разчиташ главно на тях.
И все пак той беш е радостен. Неговият свят беше спасен, близките му бяха живи и здрави, имаше надежда да се преборят и със Стихията. И сега просто трябваше да удържи известно време положението, докато пристигне подкреплението, което беше вече на път. Унищожителите още не се бяха събрали. Нуту му помогаше, а се оказа, че може да разчита и на Анита Бел. Тя също беше една от тях и Лъчезарни трудно щеше да падне без бой.
Сиянието му се усили, той се отдръпна от своя свят, мощни потоци светлина се завихриха около него, отразявайки атаките на Поглъщащите Белотата. Сблъсъците бяха страшни, защото лъчението му, подобно на огъня на Сътворението, проникваше безмилостно през черната маса на отсрещните тела; обграждаше ги, затваряше и концентрираше с блясъка на новопояваща се звезда яростните им нападения. След това собствената им мастилено-черна енергия ги трансформираше и преобразяваше в малки точки трептяща светлина, гърчаща се от затворената в нея унищожителна, но готова за пречистване същност. Все пак Вибриращ Възход не можеше да убива. Никога. Успоредно с това нова ослепителна слънчева светлина премина през тунела и обагри и Вселената и Всемира. Третата капсула на Манаса — Нуту беше разтворила енергията си и сега отблъскваше новопоявилите се пълчища. Вибриращ Възход щеше да има възможност да си почине и да се зареди с енергия. Отново почувства подкрепата и разбирането както на Нуту, така и на Анита. Всички бяха в битката и сега, след отдиха, трябваше да се насочат към Манфред, още преди да е възстановил окончателно тунела към Стихията. Хората също пристигнаха, осъзнали възможността си за оцеляване. Може би щеше да се появи и Великият, онзи от онези необозрими и Величави творци на Живот, когото хората неслучайно бяха нарекли Спасителя и който вече веднъж им беше показал пътя нагоре… към вечния творящ живот.
44 глава
