да се изстрелват през точно определени моменти. Времето за втората дойде, така че няма за кога да чакаш. — А какво ще стане след това с другите капсули, има много голям интервал до третата, после до четвъртата…все още не се съгласяваше Нуту. Тогава се намеси Меслин, който до този момент само ги слушаше. — Благодетелните Манас, — извика в един момент той. — Ето вижте и двамата, — сочеше магът в кристала, — Лъчезарни току-що е изпратил послание до Алтея — Военните да намерят и да изпратят всички възможни благодетелни Манас в района на бедствието, за да помогнат. Сигналът е от Анита Бел, секунди по-късно е започнало концентрирането на Благотворните Манаси към Падината. Много от тях вече са били там, но не са знаели какво точно да правят с Тъмните. — Искате да кажете, че те могат да бъдат евентуална преграда срещу тези тук… — Да, именно това е мнението на Анита Бел и на Съвършения около Лъчезарни, които първи са забелязали заплахата от Втората Спиралата. — Може би си прав учителю — отговори му Нуту, който разбра, какво искаше да му каже Меслин. — Може би затова и аз чувствам сили да им се противопоставя.
— Точно така, насърчи го Меслин. — Ако те нападнат опълчи се срещу тях и пръв помогни на Вибриращ Възход, който е много по-силен от дузина като вас, но все пак е безпомощен…срещу толкова Тъмни. Поне докато помощта пристигне. Спомняш си бялата светлина от кристала, нали — окуражи го внезапно магът. — Изстреляй и втората капсула, момчето ми — припомни му Лития. Именно светлината ще ги забави най- много. Ще ги намали по брой и ще ги отклони от Лъчезарни. — Да, вече съм готов. След секунда капсулата ще бъде в тунела — отговори Нуту, а ръцете му машинално бяха подготвили за изстрелване втората доза енергия. Беше се съгласил, усетил силата в себе си. Щеше да я насочи срещу тези там, долу, а след това да се приготви за атаката им. В този миг си спомни за битката в големия кристал, видя, че Вибриращ Възход вече изнемогва и прочел мислите им, отчаяно търсеше връзка с него. Затова беше време да се намеси, както беше предвидил магическият кристал.
— Изстрелвам я, вече е там — извика той на Лития и учителя. — Обадете се в Алтея, че ще ги задържим доколкото можем, но да побързат с изпращането на останалите. Анита Бел е била права. Само ние можем да ги спрем и …онова Сияние…
Не успя да довърши, защото в този миг сякаш небето се срути върху му. Той видя как от кристалната повърхност на долината на Проникновението към него полетяха големи късове от пробитата сфера, която я пазеше. След нея полетяха огромни късове магма. Прозрачното кълбо в центъра на Земята се рушеше. Големите стъклени парчета се движеха шеметно надолу и всеки момент щяха да се стоварят над другото огромно Кълбо-Вселена, в частта, над която стоеше той — Нуту. Нямаше никакво време з а реакция. За оттегляне и дума не можеше да става. Трябваше на всяка цена да изстреля и останалите капсули, а след това да приеме битката във Вселената, за да задържи още малко заедно с Вибриращ Възход противника. От друга страна, с ужас си припомни, че всяка намеса отвън върху модела на Вселената се отразяваше в действителни размери в реалните светове. Така късовете, които сега падаха, щяха да се появят като огромни истински космически обекти в някои от галактиките, рушейки това, което вихрите от долната материя не бяха успели. Щяха да усложнят работата на светлинните потоци, защото светлината трябваше да разгражда и тях. Нуту просто не знаеше какво да предприеме. Виждаше как светлината от втората капсула вече се беше разпръснала и как продължи да възстановява Вселената, а също как черните същества в безпределна злоба се гърчеха и изгаряха под блясъка на Слънцето. Но не знаеше какво щеше да стане в следващия момент и какво да прави с приближаващите прозрачни късове стъкло от Земята. Установи, че нещо ужасно ставаше в самата долина на Проникновението. Усети огромен срив на енергия и разрастването на мощна враждебност от ментален тип в нея. Разбра, че врагът беше проникнал под Земята, до модела на Кълбото. При Лития и Меслин имаше друг унищожителен Манас. Нуту погледна бързо под себе си и установи, че това не бяха нито Господарите на мрака, нито пък Манфред от Албатрос. А новият унижощител се беше активирал току-що. Може би беше един от Военните, които минути по-рано влязоха в Долината, успели по някакъв начин да изолират техниката от лъченията и да достигнат до сферата. Сега мисията беше застрашена и отвътре. На път сме да се провалим отново, помисли си той. Битката щеше да бъде още по-тежка и жестока. Меслин и Лития бяха попаднали в ужасно състояние. Манасът можеше да унищожи, и Земята, и модела на Вселената. В същия миг чу тревожния глас на жрицата. — Нуту, Нуту чуваш ли ни още, чуваш ли ни. Какво става при теб. Трябва да ме изслушаш.
Той и отговори моментално:
— Все още ви чувам, Лития, но тук положението се утежни, както и при вас, защото всеки момент върху Кълбото-Вселена ще се стоварят огромни парчета от повърхността на долината. Засега унищожвам някои от тях наслуки, но те стават все повече и заплашват да паднат в модела на света…
Жрицата обаче искаше да му каже нещо съвсем друго.
— Нуту, Нуту остави това и слушай внимателно — прекъсна го тя. Гласът и беше крайно настоятелен. Лития много бързаше, мисълта и беше нарастнала хилядократно по сила, защото тя удържаше с огромно лично натоварване унищожителните полета на Манаса отсреща. Не му даваше възможност да се разрастне, а същевременно говореше на джуджето.
— Кълбото, Нуту не може да бъде унищожено — съобщи му тя. С наближаването на опасността то ще изгради автоматично около себе си защитния слой, в който обикновено стои под Земята. След като този енергиен щит го покрие, то напълно автоматично ще започне да потъва и ти ще трябва да останеш в него. Длъжен си да го направиш, на всяка цена, каквото и да ти струва това, защото иначе няма спасение. Изстреляй капсулите и задръж колкото можеш повече Господарите на мрака до идването на подкрепленията. А аз ще се справя с този тук, ако мога. Руши се сферата под магмата… И още нещо, помни интервалите, защото от това зависи животът на всички. След това, ако оцелееш влез във Вселената… А сега ти пожелавам успех — едва дочу накрая Нуту отслабващия глас на жрицата. Почувства, че и Меслин беше останал без сили.
— Но аз не познавам световете — промълви той, облъхнат от мъката си по учителя. — А открития Космос, какво ще правя в него…
Отговор обаче нямаше. Нуту вече виждаше как над него огромните стъкла от рушащата се сфера се разбиваха на прах при досега с нещо прозрачно и невидимо точно над главата му. Усети движението. Вселената наистина потъваше и изходът назад към повърхността на Земята беше окончателно блокиран. Под и около него се очертаваше нажежената до червено маса на земната магма. Морето от лава го поглъщаше. Единственото му спасение беше тунелът между измеренията пред него — там, където се разиграваше битката между световете на Първата и Втората Спирала. Всъщност, преди да се гмурне в истинския Космос трябваше да изстреля последните три слънчеви капсули и да се справи с евентуалните мощни атаки на Мрака, подпомагайки Вибриращ Възход, както му беше вече обещал, още преди да изстреля втората капсула.
В същото време Вселената се съживяваше. Новата, поредна вълна от енергия окончателно беше разпръснала тежките материални полета. Те не можеха повече да проникват и да поглъщат звездните системи. Световете отново бяха по местата си. Освободени от тежките прегръдки на тази чужда маса, те отново пулсираха в предишния си ритъм, подновявайки и старите си пътища през необятното космическото пространство. Галактичните светове отново завъртваха прекъснатите си орбити и засияха в предишния си блясък. Единственият проблем беше дали хората на техните планети се досещаха, че бяха избегнали засега само по-малкото зло.
Май го бяха забелязали и враговете, макар че от изстрелването на втората капсула беше минало съвсем малко време. Въпреки чудовищния взрив много от катранените оцеляха под лъчите на светлината и сега около една дузина най-мощни от тях, посъвзели се и озлобени, се насочваха към него извън полето на тунела. Не обръщаха внимание дори на Вибриращ Възход и на Лъчезарни. Той и неговите капсули ги бяха заинтересували къде — къде повече с ликвидиращата си мощ. Помисли си — Беше негов ред. Дано скоро да дойде помощта. Дали Лития и Меслин бяха успели да се обадят в центъра в Алтея и да запазят целостта на Земята и долината. Но сега му оставаше единствено връзката и помощта на Анита Бел и на съществото от искряща светлина. Те вече знаеха за опасността към него…Почувства някаква нова, неочаквана подкрепа. Не разбра откъде се появи тя, но беше много силна и не спираше. Объркваше и отблъскваше враговете му, обгръщайки ги с потоци ярка мисловна светлина като на човешки Манас, но много по-могъща и най-вече доста по-сияйна. Помисли си, че може би Онази жадувана помощ беше дошла и спасението беше близо…
