им Анита без колебание. — Амон си отива, след като е съумял да събуди индивидуалното, неповторимо съзнание у всеки човек и начеващата му способност да разбира света около себе си чрез любов и общност. — Чрез любов и общност, — не разбраха отсреща. Не го проумяха дори и Майкъл и Светлана.
— Имаш предвид сънят за Христос, така ли, — опита се да уточни Фрост.
— Да, Майкъл, — отговори Анита. — Амон, потиква хората към индивидуализация за оцеляването на всеки и когато постига това, отстъпва мястото си на друго начало, на новото послание към човека, готов да разбира живота индивидуално, но чрез общността и любовта.
— И Исус посочва пътя.
— Исус… — реакцията отсреща беше овече от объркваща. Вече никой нищо не разбираше.
Анита трябваше да извика следващия сън. Обясни им го.
— Нима не разбирате, Христос чрез примера на всеобемаща си любов и саможертва е показал пътя и начина за въздигането на Сина Человечески към Съвършенство. По този път, начертан с любов, всеки един от нас ще може да стигне там, откъдето идва самият той — към висините — и Анита посочи пространството над Вселената.
— Затова той казва „Аз съм алфата и омегата, началото и краят и този, който ме следва, няма да тъне в тъмнина, но ще бъде в светлината“, — промълви Светлина, повтаряйки току-що чутите думи от съня.
— Искате да кажете, че любовта и служенето на света е инструментът, чрез който човекът ще се въздига по пътя си към съвършенство.
— Да, това е инструментът, чрез който човешката мисъл, олицетворение на човека, може да се въздигне до висините. Само така тя ще твори там подобно на боговете, подържайки и развивайки всяка форма на живот, — потвърди Анита. — Нещо, което за съжаление ние не сме направили и дори не сме осъзнали. Именно това е нашето възкресение, безсмъртие и съвършенство — всезнание, изпълнено с любов към всичко и към всичко, към Цялото, вселената и всяка нейна и най-мъничка частица. Преклоние пред живота, създаден от Великите с любов, и саможертвата за неговото благо, — блесна в същия момент друг образ в кръга отпред. Беше образът на Съвършените, жертаващи се в името на живота около себе си. — Той ни казва нещо, — извика Светлина. — Да, той просто потвърждава, че сме прави. Показва ни йерархията във Спиралата, която видяхме още в началото, мястото на нашата индивудуалност, значението на всеки безсмъртен човешки дух, обогатяващ общото. — Добре и след като не сме извършили това, което ни е предопределено, какво ще правим, — питаха от Алтея, напълно объркани. Там все още разбираха нещата механически, но и не противречаха. — Не знам, но е сигурно, че времето ни е малко, всъщност всяка минута е скъпа. — разтревожи се в този момент Анита, възвръщайки се рязко в реалността. Сякаш в унисон с мислите и, картините пред нея се разместиха и на мястото на картината отпреди 25 хиляди години се появи нещо наистина ужасно.
Внезапно изникнаха отново тунелът и корабът в него, обхванат от сияещото същество. То сега обаче беше съвсем различно. Бързо губеше силите си и светлините му помръкваха. В този момент всички видяха Другия, онова страшно бляскаво същество, което така много приличаше на Вибриращ Възход, но същевремно беше и толкова изкрящо черно и отблъскващо. Започна да се смръчава, в кораба усетиха как Лъчезарни губи мощността си, оставен сам на вихрите. Образите се смалиха, а светлината окончателно помръкна, като постепенно около сияещия октопод започнаха да се промъкват още и още тъмни сенки. Бяха мастилено, огледално-черни и поглъщаха всичко около себе си, засмуквайки дори празнотата. Те излъчваха ужас, бяха хиляди, запълнили цялото пространство около лайнера. Движеха се също като в тунел, сходен на техния, но в противоположната посока. Атаката започваше, Тъмните се бяха окопитили от удара на Нуту и времето на Вибриращ Възход беше изчерпано.
Анита изстина, видя пребледнелите лица на Майкъл и Светлина, разбра, че картината беше видяна и на Алтея, където също предизвика истински ужас. Трябваше да зададе последен въпрос. Въпрос за това, което не знаеше, но което сега беше станало съдбовно. Дано и стигнеше енергията. Мисълта и бързо изобрази хаоса във Вселената, чудовищните антигавитационни падини по границите и, черните създания на Мрака. Като през мъгла Анита чу гласа на сестра си. — За какво ти е да знаеш какво става, след като всичко е ясно, задъхваше се отчаяно тя. — Те идват, за да завладеят Вселената, нима не разбирате. Разрушават я и са непобедими като този тук, но той е от Светлите, един единствен и загива…
Отговори и само Майкъл с действията си. Пилотът кой знае защо инстиктивно беше задействал целия боеви потенциал на Лъчезарни. Субатомните бомби, мощните преобразователни полета и лазерните установки от известно време стояха готови за изстрелване с координати във всички посоки. В този момент Фрост дори беше забравил, че така може да убие защитаващия ги Вибриращ Възход, който все още ги обгръщаше. Но капитанът просто не знаеше какво друго да направи. Положението беше кошмарно. — Дано не е така, дано да не е това, — повтаряше си той. — Вселената ще загине, цялата без остатък, независимо от размерите си. Представите ли си, — говореше трескаво Фрост, — ако това същество тук може да проектира мислите ни и да създава живи ситуации от човешкото съзнание, какво могат тези от другата страна. — Да, може би точно затова се насочват насам. — Светлина вече с ужас гледаше празния юлиминатор, където само допреди секунда се бореше Вибриращ Възход. — Анита направи нещо, — изкрещя тя на сестра си. — Те искат да го убият, искат да убият Излъчващият светлина. Виж само как се отбранява. Анита обаче дори не я чуваше. Независимо от битката, която се вихреше пред кораба и напора на Тъмните срещу енергийното поле и Съвършения, тя забелязваше само една картина, която всъщност и показваше всичко.
Видяха я и в Командването на Центъра в Алтея и също разбраха много неща. Албатрос вече не беше един от съюзниците им. Той принадлежеше изцяло на Разрушителите. Те надежно го защитаваха от водовъртежа в тунела. Беше под покровителството на Мрачните, които ги атакуваха. От лайнера се излъчваше една изключително мощна визуална картина със сведения за Вселената. Беше предназначена за Тъмните и идваше от Манфред, който също беше дошъл на себе си след битката с екипажа. Изглежда светлото същество, което ги обгръщаше, можеше да разчита мислите му, защото всички проследиха как мощните мисловни полета на хищния Манас прокарваха целенасочено пътя напред на черните същества и как с мисълта си той им сочеше посоката към Вселената — Кълбо. — На Албатрос няма други хора, изглежда ги е избил и е увеличи многократно силата си, — констатира Майкъл. — Сякаш е един от тях, — посочи той изображението. — Вижте мислите му са насочени напред към Вселената, разрушаващи и черни като на себеподобните му.
— Те са се свръзали още преди това с този Манас, — каза Анита и именно той им е отворил пътя към Вселената. — Ето вижте, те го използват отдавна, изсмукват целия му мисловен потенциал, правят го един от тях. Те са го накарали да избие екипажа на Албатрос секунда след като са обсебили кораба. Разбрали са за намеренията им да се самоунищожат.
— Тогава защо са го докарали пред падината, — промълви Светлина. — Нелогично е. Нима не са знаели какво правят.
— Тези от Галакси Енерджи въобще не са били наясно с нещата. Отгледали са Манаса без дори да знаят какво правят. Анита горчиво поклати глава. Мислеше си как Човекът сам се беше провалил, неразбирайки предназначението си, защото мисълта му можеше да действа не само с любов за съзидание, но и като дава път на мрака и на разрушението.
В следващият миг обаче я осени една спасителна мисъл.
— Благодетелните Манас, те могат да ни помогнат. Тяхната сила трябва да е като на това сияещо същество тук пред нас и ако Манфред прилича на тези от другата страна, то тогава Благодетелните трябва да приличат на Сияйното същество — тя погали с ръка светлата маса пред себе си. — Благодетелните трябва да влязат в падината…защото не знаят още силата си, която той ни посочи.
Човечеството фатално много се беше забавило, не забелязвайки че е част от нещо много по-голямо, че обединението продължаваше и извън границите на собствената му Вселена. Затворено в рамките и, то дори не се опитваше да проникне в Цялото и така не виждаше новата си творческа цел. Губеше силите с безмислени усилия да търси нови светове, без да осъзнава, че това което сега трябва да покори, е вътре в него, в способността му чрез собствена мисъл, подобно на благодетелните неповторими Манас, да твори нови форми и нови нива на живот.
Началато — Александър; Завъртването — Исус; Разгръщането — Колумб и Вацлав; Борбата — ерата на Скорпиона и Лъва; Краят — Обединението на Галактиките и Новото Начало — създаването на нова, по- съвършенна Вселена от Манаси, които чрез силата на мисълта, способна да обгръща всичко с любов и
