съзидание да проправят пътя на човека през Двойната Спирала. Това се опитваха да и кажат сънищата и не предричаха някакъв неизбежен край или объркване.
Посланието беше ясно, нещата най-накрая се бяха избистрили, Цялот о беше осветлило истината и посочило пътя, но не беше ли твърде късно. Световете се късаха, хармонията се губеше, очертанията на картините се виждаха все по-смътно, живото същество около кораба губеше енергия, всичко потъваше в мрак. Спиралата се пропукваше, а човекът не осъзнал себе си като благодетелен Манас — творец и съзидател на живот, сега се погубваше. — Намерете Манасите, правещи добро, намерете ги, само те могат да помогнат, трябва да дойдат, — викаше Анита пред монитрите на Лъчезарни, — надявайки се да има още връзка с Алтея. Знаеше, че беше открила някакъв, макар и малък начин да се противодейства на това, което идваше. Всъщност вече не се надяваше, но същевременно дълбоко вътре в себе си необяснимо защо предчувстваше, че битката тепърва предстои. Въпреки това нещата изглеждаха безнадежни.
Лъчезарни вече губеше последната си енергия, а четиримата в залата все по-осезателно чувстваха приближаването на смъртта. Разбраха, че около тях вече не съществува защита, че съществото около кораба също умира, а с него и неговият свят, победен1 от Тъмните. Постепенно всички потъваха в дълбок, смъртоносен сън. Вселената се разрушаваше и повличаше след себе си другите нива. — Трябва да ги намерят, защо не се бях сетила и по-рано, — повтаряше с последни сили Анита. — Може би са ме видели, може би са ме чули… Благодетелните Манас — любов творяща чрез разума, тя ще ни спаси… те са творци на формите на живот, а сами още не знаят това…
42 глава
Нуту видя как първата капсула се изстреля и полетя в пространството под него, насочвайки се точно към бялото сияние в покрайнините на космоса. Лесно беше открил мястото на енергетичния дисбаланс, тъй като още щом се приближи до точните координатите, почти веднага различи трите кораба и забеляза някои от странните промени, които настъпваха в тунела. Не успя обаче да ги оцени докрай, защото бързаше да изстреля капсулата, помнейки думите на Лития за ежесекудното изчерпване на финната енергия около Лъчезарни. За това и невидя една съществена промяна, която беше настъпила, докато се беше придвижвал към мястото. Нуту не забеляза нито втория тунел, нито огромните катранено-черни същества, които прииждаха по него в посоката към Вселената. Не проследи и връзката, която ги свръзваше с Албатрос. Наблюдаваше с тревога единствено бедстващия Лъчезарни, съвсем забравил за външната опасност, която беше видял преди време в кристала при Меслин. Материята в падината, която се движеше като обезумяла, люлеейки в нестройния си ритъм нещастния живот в себе си, напълно го беше хипнотизирала. Той виждаше само промените около лайнера и дори не поглеждаше встрани. Трескаво постави капсулата в преобразователя, надявайки се по-бързо да спре проникващите изпод Вселената тежки, отвратителни маси материя, която идваше от неговия бивш свят. Тя без ред разрушаваше човешката Вселена, неизпитала и наразбираща още благотворния дъх на съзиданието и живота; и Нуту се чувстваше отговорен за това.
В съзнанието му беше само мисълта как по-скоро да изстреля първата капсула живителна енергия, защото Лъчезарни и съществото-Вибриращ Възход загиваха. Настрои бързо уреда, миг по-късно малката топчица леко се приплъзна по преобразователя и мълненосно се насочи именно към най-опасната според Нуту бушуващата стихия от тежка некълбовидна материя. След секунда сияние по-силно от всичко, което беше виждано някога досега, освети както тунела между измеренията, така и Вселената.
Близките до периферията галактики потръпнаха от чудовищният взрив. Сътресението върху тях беше колосално, чудовищно, изненада за световете. Първична сила и надвселенска мощ се изляха в пространството и засегнаха не само нищожната част от падината и тунела, но проникнаха и в по-голямата част на Вселената, осветиха и останалия Всемир. Първата Спирала с облекчение пое светлината. Чудото беше станало. Проникването от по-долните нива беше спряно и Нуту изумен наблюдаваше как пред очите му се възстановява равновесието на света; как тежките маси чужда енергия се отдръпват мигновено, сякаш изплашени и изтръпнали пред толкова сияйна звездна сила. Фината енергия на Слънцето проникваше устремно през планетарни системи и галактики, унищожаваше мрака и тъмнината, изпепеляваше тежките купове непозната материя и спираше движението на огромните вихри, които поглъщаха звездните системи. Унищожаваше и изтласкваше обратно свръхнаситените нови тунели, свързващи звената отдолу, затваряше проходите между световете, носеше спасение за Вселената. Съхранена още при съзидането на Кълбото, звездната енергия, акумулирала през времето огромна мощ в себе си, сега се носеше и разпръскваше живителната си сила, връщайки живота на световете, както някога. А Нуту стоеше омагьосан пред гледката, подобна на раждането на нов свят и се наслаждаваше на сиянието. Предчувстваше победата, дори за миг забрави за какво беше застанал пред модела на видимата Вселена, когато изведнъж видя заплахата. В същият момент чу в слушалките гласа на Лития, силен и подканящ:
— Време е за втората капсула, Нуту, срещата приключи, ти помогна на Съвършеният да се задържи и той изпълни мисията. Сега трябва да изстреляш незабавно и другия заряд. Какво става при теб. Не отговаряш и не казваш нищо. Чуваш ли ни Нуту, чуваш ли ни …тук всичко е почти нормално, какво става при теб, защо не изстрелваш втората … Нуту чуваш ли ни — викаше Лития, но Нуту събудил се току-що от унеса и видял опасността нямаше време да и отговори. Беше проследил как в един момент потоците светлина излели се в тунела бяха обгърнали не само Лъчезарни и Вибриращ Възход, но и втория, черен тунел и как от него в околното пространство влизаха и излизаха хиляди и хиляди същества с ужасни и чудовищни тъмни форми. Те се мятаха побеснели в пространството и сякаш търсеха причината за тази ярка, непоносима за тях светлина. — Тук, Лития, има едни такива, огромни, черни като най-непрогледния Космос непознати същества — задъха се Манасът. — Никога не съм виждал нещо толкова грозно и неприятно, насочват се към Лъчезарни, искат да го унищожат… и само светлинита ги възпира все още. — Нуту беше ужасен и това, което го спаси в този момент беше умът му на Благодетелен, който в следващия миг се събуди пред заплахата и, овладявайки ситуацията, започна да търси изход. Заслуша се в гласа на жрицата.
— Приличат ли на Вибриращ Възход, — викаше Лития, която явно също не разбираше за какво точно става дума. Тя не виждаше Господарите на мрака в кристалната си топка и само предполагаше на таката атаката. — Да, сякаш са негово огледално, но абсолютно противоположно подобие, — съгласи се веднага Нуту, сам удивен от това откритие. — Искат да го унищожат, обградили са го отвсякъде… нападат го всеки момент, въпреки светлината от капсулата, която им пречи. Тя ги изгаря…, но не достатъчно.
В същия миг от отсрещната страна долетя и отговорът. Гласът на жрицата беше отслабнал и тревожен.
— Това са Господарите на мрака, — каза отчаяно тя и Нуту усети спада в мисловната и защита, започна без особенни усилия да разчита мислите и. В този момент в него се събуди споменът на Благодетелен Манас и способността му да вижда нещата в дълбочина. Едва сега той разбра, че светлината, която беше изстрелял, наистина беше спряла и прогонила гъстата материя от долните нива, но че тя съвсем не беше достатъчно силна, за да се справи и с по-могъщите сили на Втората Спирала. Господарите на мрака — не ги беше забелязал, преди за изстреля напосоки капсулата в падината. Сега те го търсеха, докато преследваха Лъчезарни и съвършеннното същество отдолу.
— Права си, това са те, Лития, — отговори и Нуту, проумял напълно положението. — Страхувам се, че ще ме нападнат. Всеки момент ще разгадят откъде съм изстрелял капусалата или пък ще прихванат мислите ни. Те са подобни на нас, на Манасите, нали, по-скоро на тези от нас, които са Унищожителни. Дори виждам един от тях, който е във втория човешки кораб. Но това е онова дете-Манас…
— Той им е отворил пътя, — гневно каза Лития. Беше разбрала какво се е случило. — Да така е, а ние въобще не сме се сетили за тази възможност, — потвърди Нуту. Усети как жрицата в яда си се съживява от емоционалния удар и как бързо възвръща могъщите си енергийни и мисловни сили. Беше взела някакво решение. — Затова трябва да изстреляш срещу тях втората капсула, Нуту, — заповяда му решително тя.
— Новият поток от светлина ще ги забави още и ще помогне докрай на Вселената като унищожи по- слабите от тях. Но ще им покаже и безпогрешно мястото на изстрелвянето. Те на секундата ще се насочат към мен. Няма да мога да ги задържа дълго… — опитваше се да протестира Нуту, търсейки друго решение. — Няма да мога да довърша мисията.
Тя обаче беше категорична:
— Нямаме време, пък и ще им е трудно да стигнат до тебе. Освен това помниш, че и капсулите трябва
