остана само невероятното външно бяло излъчване, прелестно красиво, но и много страшно.
После нещата внезапно като че ли замряха и след това започнаха да се оправят. Лъчезарни заработи, хуманидите се събудиха, хората дойдоха на себе си, оказа се дори, че няма произшествия. Двигателите1 бяха запазили и малкото останалата им мощност отпреди сблъсъка. Всичко функционираше изрядно. По- късно дойде и най-важната част — излъчването на съобщението, което успяха да наблюдават и на Алтея, и в падината под Земята. Силната енергетичност на Вибриращ Възход и все още същестуващата около него маса от света на Съвършените, както и внезапната неподозираната светлинна помощ от Лития и Нуту, дадоха възможност връзката да се осъществи на тези две нива. Албатрос също беше помогнал, задържайки тъмните легиони чрез атаката си.
Не бяха сами в кораба. Много скоро след сблъсъка, успоредно с възстановяването на функциите отвсякъде в командната зала започна и проникването на едно множество тънки бели струйки, подобни на тези, които обгръщаха лайнера отвън. Те бавно се концентрираха към празното пространство в средата на помещението, плъзнаха се леко зад гърбовете на стоящите около пулта хора, обвиваха нежно изумените, но спокойни Ремове и се прокрадваха безшумно зад електронните системи и оборудването на кораба. После бързо започнаха да образуват някакви странни картини в средата на залата. Майкъл, Анита и Светлина само стояха и гледаха изумени. Не можеха и да проумеят какво значи това; никой никога не беше виждал подобно нещо, притесняваха се малко, но не бяха изплашени, както и не можеха да реагират, способни единствено да наблюдават танца на проникващите светлини.
Така постепенно пред смаяните им погледи се оформи нещо, което твърде много приличаше на съвременните видео системи. Само че беше по-неопределено като форма и размери и нямаше съвсем конкретен източник на излъчване. Тримата имаха чувството, че излъчването обхваща цялата площ и единственото, с което се съобразява, е обемът на помещението.
Иначе можеше да бъде безкрайно.
След това първия конкретен образ, който проследиха, беше оформящата се фигура на човек. Беше на Анита Фалкон Бел и не правеше нищо. Изображението и стоеше съвсем неподвижно в центъра на лъчението и жената изглеждаше напълно заспала. Нещо много странно, защото встрани се намираше истинската Анита, която втренчено наблюдаваше собствената си триизмерна проекция. Нещо повече — оказа се, че може да долови мислите на двойничката си, този път различна от собствената и сестра-близначка. Светлина също беше там и наблюдаваше не по-малко стреснато този толкова познат образ, усещайки повече отвсякога, че той е предназначен за по-голямата и сестра. Малко след това се появиха посланията от сънищата, наяве, живи, осезаеми, пред и около Анита Фалкон Бел. Сега тя не сънуваше, а за първи път усещаше и виждаше ясно картините в будно състояние. Това продължи доста време, след което всичко друго, което Анита си помислеше, започна да се проектира в реални измерения насред залата. А заспалият и образ също стоеше там и подсъзнателно наблюдаваше всичко, което се случваше. Явно чрез него Майкъл, Светлина, пък и на далечната Алтея можеха да видят човешкото минало. Един след друг в неизбежната и толкова позната последователност преминаха епизодите от историята, още от времето на брамините и слизането на Лития под Земята, през мисията на Александър и откривателството на Йортих, та чак до обединението на световете преди четири века. Всички на Алтея и на кораба трепетно проследиха сцените от завръщането на Колумб от новия свят, възникването и приложението на идеята за овладяването на етера и последвалите от това премествания в хиперпространството, проповедта на Исус пред храма, опустушителните разрушения в ерата на Скорпиона, борбата за овладяването на Крайните светове, тайния разговор между Солаксис Мор и Ясмин, обединението на четирите Галактични светове и отново проповедта на Исус. Всичко това повтаряше сънищата. Беше минал почти час от началото. През това време цялата все още жива Вселена съсредоточено се опитваше да разбере смисъла на посланията и закодирания в тях начин за спасение. Анита беше най-озадачена. Тя беше сънувала стотици пъти тези изображения, но сега придоби чувството, че те бяха плод на нейната мисъл, че не идваха някъде отвън, а се проектираха в пространството пред нея непосредствено под влияние на собствените и усилия. Създаваше ги самата тя.
Това чувство не я напусна нито за миг, напротив с напредването на времето тя беше убедена в правотата си. Едва изчакала края на последната сцена, веднага се опита да мисли за нещо друго. Искаше да докаже верността на предположението си. Замисли се за Детския град, за срещите си с приказните герои, за живота на Алтея, за ОвОС, за еволюцията и теорията за благодетелните, неповторими Манас.
В първия момент обаче нищо не се получи; така беше и с посланията. Преди час те също не се появявиха веднага. Вероятно трябваше да изчака, защото пространството пред нея изведнъж остана празно. След това обаче, няколко минути по-късно тя с облекчение видя, че е била права. Първо, както и преди, отново съзря себе си, седнала сред светлините, напълно безучастна, почти заспала. После бавно започнаха да се появяват и картини от Алтея, нейните собствени образи и мисли. Те действително се раждаха в главата и, а след това незнайно как се проектираха в тези странни светещи обеми пред нея. Съществото изглежда успяваше да улови мислите и да ги покаже в съвсем конкретни, живи образи, видими за всички останали, дори и за тези на централната Алтея, и в многото други звездни светове.
Тогава тя се сети да пробва нещо друго. Опита да се да зададе някакъв въпрос, да осъществи истински контакт. Реши да попита в образи и символи къде точно се намират. Беше вълнуващо. Не знаеше докъде ще стигне, защото това, което се случваше беше като игра, като осъществена детска мечта, в която мислите и по един чудесен начин се проектираха в пространството и тя беше тази, които ги създаваше и управляваше.
Отговорът този път се появи много по-бързо отпреди и разбира се отново в образи. Всички го видяха, без да разбират кое точно пораждаше смените на картините и защо се появяваха точно те, а не някои други. Никой все още не знаеше, че това беше въпросът на Анита Бел. Следващата картина се появи неочаквано, веднага след първоначалния образ на самата Анита. Първо се показа тунелът, после и изображението на Лъчезарни, който се движеше през бездната, която ги обграждаше и която запълваше празнотата между световете с мощните си енергийни потоци. Малко по-късно видяха кораба отстрани, обвит вече като пашкул от непознатата материя, приличаща на огромен светещ октопод, свил грижовно в пипалата си корпуса им. Така Съвършеният леко, все още безпрепятствено ги пренасяше през негостоприемното, буреносно море от разруха. А някъде съвсем зад тях се виждаше тялото на кръстосвача; те дори не знаеха кой е. Сияйното същество все още се държеше, но всички виждаха как неговата защитна пелена от енергия се изчерпва и как всеки момент може да се разпилее в пространството.
Албатрос също беше там, но някак бездеен. В него сега не се виждаше никой. Беше изчерпано горивото му, целият му боеви запас беше изстрелян неясно по какви причини навън. Така той също беше без защита и го заплашваше гибел. В този момент нито Анита, нито Майкъл имаха време да разберат за саможертвата на екипажа на Галакси Енерджи, който беше блокирал временно изграждането на тунела с Обратната страна. Той им беше осигурил част от времето за контакта преди битката… Всъщност щяха да узнаят за това по-късно, от военните. Сега по-съществено беше посланието.
Анита Фалкон Бел осъзнаваше това и затова дори нямаше време да обясни на останалите естеството на връзката си със създанието пред тях. Чрез картинния диалог трябваше да узнае целта на посланията, символиката на сънищата, смисъла на изпитанията и съдбата на света. Вероятно беше много късно, но все пак това щеше да е някакъв макар и отчаян опит да спасят света или поне да проумеят същността на всичко, което се случваше.
Зададе втория си въпрос. Опитваше се да го формулира като картина, в образи и събития. Думите и цифрите явно нищо не означаваха за съществото около тях и затова трябваше да мисли в изображения. Беше доволна, чее открила начин за диалог; знаеше, че сега всичко зависи от тях, от това блестящо, приказно създание от светлина, и от собствената и правилна човешка мисъл.
Картините започнаха да проектират бавно и внимателно живота и. Следването, дипломната и научната и работа, теорията за еволюцията и целта на историята на човека-мислител, членството в ОВОС, появата на сънищата. Образите се нижеха един след друг, възраждаха отдавна забравени събития и хора, съзнанието и раждаше странни символични образи и наслоения. Анита не знаеше какво ще стане, тя само мислеше и мислеше, създаваше модел след модел, забравила за всичко друго, дори за това, че е на Лъчезарни и до нея бяха Майкъл и Светлина, че енергията свършва и до края и остава толкова малко време. Накрая свърши. Пред очите и беше преминал целият и живот. Всички въпроси бяха формирани. Сега очакваше да получи отговора, какъвто и да беше той. Преди мислеше за Лъчезарни и се появи самият лайнер и всичко около него, сега беше мислила за себе си, за сънищата си, за човешката история, за Вселената и
