— Да, древните просто ще ни сочат пътя, нищо друго. А аз мога по-добре от вас да разчитам техните послания, — продължаваше да го фиксира с поглед археологът. — Затова ще е и добре да намерим общ език и да работим заедно. Така ще спестим време.
Майорът се съгласи. Чудеше се само къде отиде съпротивата му и защо изведнъж усети нещо необичайно в излъчването на този млад човек. Нямаше време да разсъждава. Трябваше да действат. Бяха решили вече и роботите работеха по изолацията. При нея цяла една зона се поставяше в абсолютна самостоятелност от външния свят. Никакви лъчения отвън не можеха да проникнат в така полученото затворено пространство. Всичко се подлагаше на обработка. Хората носеха защитни облекла, машините минаваха на собствено захранване, което се сменяше непрекъснато. Въздухът се синтезираше на място, всичко друго беше напълно автономно и изолирано. Така се осигуряваше и безопасност и възможност да се избегнат външни намеси. Беше рутинна практика от завладяването на нови светове.
Не след дълго започна Спускането. То се осъществяваше с нещо като своеобразен асансьор, около който работеха машини и роботи, сменяни от време на време чрез редица спомагателни съоръжения. Благоприятно беше, че лъчението в последните четиридесет минути не се увеличаваше, даже понамаля. Сякаш се отдалечаваше или пък се беше появила преграда пред него и приемателя далеч от Тива, който го приемаше. Информацията сочеше, че стойностите се движат близко до тези, които бяха преди време или до т.нар. постоянни показатели. Никой не знаеше и дали имаше някаква връзка между това изменение и започнатото спускане надолу. Военните не изключваха възможността от чуждо наблюдение и поява на неочаквани обстоятелства под земята.
Изключително умна се оказа идеята за Изолирането. С изграждането на системата постепенно намаляха повредите в техниката и вече се работеше по-ускорено и по-спокойно. Освен това бяха навлезли в пластовете от плаваща магма, където безопасността излезе на преден план, а тя се осъществяваше най- сигурно в условията на изолация. Не се наложи да пробиват стените на храма. Те стигаха наистина много надолу, почти на два километра под повърхносттта на Земята, но след това внезапно свършваха и спускането можеше да продължи под тях, без да се нарушава структурата на древното строителство. Но този факт озадачи всички. Спускането на тази дълбочина се осъществяваше сега почти без проблеми, но тогава, преди повече от 35 хиляди години, това едва ли е било възможно. Само едни съвършени технологии можеха да осъществят тази задача. Фактът, че стените — дело на египтяните — съществуваха в този си вид беше най-малкото озадачаващ. Те се оказаха и доста дебели и на места кухи. Машините неволно бяха пробили на няколко пъти покритията и бяха открили празни пространства във вътрешността на основите. Останаха с убеждението, че някой се движи там или че живее на тази голяма дълочина, но нямаха време да спират. Трябваше час по-скоро да достигнат до източника на излъчване, защото състоянието на Вселената се влошаваше все повече и повече. Хаосът и анархията в световете се задълбочаваха. Галактиките безнадежно се рушаха, пометени от неизвестна тъмна, тежка маса и скоро мисията в недрата на земята остана едва ли не единствената плаха надежда за спасение. Затова трябваше непременно да открият източника на катастрофата и същността на странното лъчение, дори то да не означаваше нищо. Бяха вече съвсем близо. Според данните оставаше не повече от километър до източника, който наистина се намираше непосредствено под тях сред полето от течаща лава. От началото на мисията не бяха минали повече от четиридесетина минути. Всичко вървеше по първоначалния план. — Радарът отчита преграда точно пред нас, сър — докладва сержантът пред мониторите. — От изкуствен произход е и се намира на по-малко от двеста метра надолу.
Всички въздъхнаха. Най-после достигнаха до нещо конкретно и целта беше пред тях, непозната напълно непредвидима.
— Сър, преградата е изградена от стъкло, — беше следващото съобщение. — Пред нас има преграда изградена от стъкло, — повтори радистът като едва се сдържаше от изненада. — Прозрачно е, но доста дебело и устойчиво, като зад него се отчита и огромно празно пространство. Ще го допрем всеки момент. Роботите докладват, че панорамата може дори да се види през люковете. Там всичко е прозрачно и напълно видимо.
— А вие твърдяхте, че това съоръжение е древно, — въздъхна майорът като погледна съжалително към Андрей. — Стъкло насред магмата, та това е трудно постижимо дори за нас.
— Но затова пък е точно като в легендата, кръгло, прозрачно и насред море от огън и жупел, — изгледа го остро археологът и военният отново почувства онова странно усещане, което имаше още отгоре, което му подсказваше, че нещо не е наред с този човек. Но пак неясно защо не му обърна достатъчно внимание. По- късно щеше да съжалява за това.
— Изпратете съобщение до центъра, — обърна се той към един от хуманоидите, сякаш въобще не беше чул забележката. — Подготвяме се за влизане. — Какво казахте, Харолд, за възможността да проникнем зад преградата, — обърна се военният към строителя.
— Съоръжението може да бъде разбито, сър, но не ви го препоръчвам, — отговори инженерът. — Това ще предизвика неминуем срив във вътрешното пространство и нахлуване на магма там, която ще помете всичко по пътя си. Затова в момента проучваме възможността за наличие на естествен вход. Логично би било да има такъв. Надяваме се на голямата видимост вътре. Освен това новото е, че роботите засякоха някакво движение в дъното на кухината… Да наистина там нещо става. Доста е светло, вижте сам, вече се опряхме до стъклото.
Асансорът наистина в този момент беше прилепнал до нещо наистина прозрачно и много светло и всички погледнаха през люковете, където доскоро се виждаше само огненочервената плаваща магма. Направо не можаха да повярват на очите си. Пред тях се простираше едно огромно кръгло съоръжение, в дъното на което се забелязваше планина. Оттам идваше и силно сияние, отчетено от роботите като живот.
— Входът явно е на по-ниското ниво, в подножието, както го нарекохте, — каза майорът. — Там е много по-светло; радарът отчита голям разход на енергия и движение, затова е логично да се влиза оттам. Ще се спуснем по стената. Вероятно тя сама ще ни отведе до входа.
Военният беше изумен. Кой би придположил съществуването на такова нещо в центъра на Земята. Защо никой досега не се сети да провери това, мислеше си тревожно той. Беше нервен, много притеснен. Интуицията му подсказваше нещо нередно. И чувството му не беше породено от това, което видя, нито от настояването на Центъра да бъдат по-експедитивни, а от нещо съвсем друго, за което не можеше да се сети, но смътно усещаше, че е нелогично. В този момент чу отговора на мислите си.
— В легендата се казва, сър, че тайната на Сътворението е силно охранявана и само определени хора знаят за нея. Затова не би и трябвало да се учудваме, че никой досега не е успял да проникне тук, — прошепна почти в ухото му Андрей.
Военният го погледна изумено и разбра. Нещо наистина не беше наред с археолога. Той не само четеше мислите му, той знаеше предварително, още преди да дойдат тук, че това нещо вътре е кръгло, и то не от легендата, както твърдеше. Възможно ли беше той да е Ма…, не, не трябваше и да си го помисля. Андрей щеше да прочете мисълта му, освен ако вече не го бе сторил. Симпсън бързо смени реда на разсъжденията си. Трябваше да бъде смел.
— Това нещо там долу, освен че е тайна, не е творение на древните, а на разум равен или по-висш от нашия, — погледна го дръзко на свой ред майорът. Трябваше да се опита да се държи като преди.
— Което и доказва неговия древен произход, — съгласи се вече много по миролюбиво Андрей. Остротата в тона му беше изчезнала. — Панорамата е сферична, точно както се твърди в легендата. Остава само и да се отваря по начина, описан там.
— А по-точно, — погледнаха го изненадани всички.
— Може да се отвори чрез светлината на планински кристал, а вратата след това сама ще ни изведе пред тясната планинска пътека до Кълбото на живота, — отговори археологът пред изумените погледи на останалите. Нямаше време да разсъждават върху това, защото получиха ново, неочаквано съобщение от повърхността:
— Сър, стигнахме до нивото на излъчването и тук някъде наистина може да има врата, — съобщи сержантът. — Но мисля че няма да имаме време да търсим. От центъра ни съобщават за някаква голяма
