Нямаше как да им съобщи. Вече беше твърде късно, защото той ясно чуваше в съзнанието си разговора между Манфред и Великият господар на Силата.
— Работата е свършена великолепно, Унищожителю. Ти наистина доказа, че си един от нас и сега благодарение на теб и на глупостта на Съвършените ще можем да овладеем Спиралата чрез собствената им Бяла енергия. Положението е овладяно. Само след секунди силите ни ще започнат да се прехвърлят през тунела и …с Великите творци е свършено. Те ще се подчинят на Силата на хаоса.
— Но има още нещо Господарю, — чу Вибриращ Възход гласа на Манаса от Албатрос. Информацията го изненада. — Хората тук, моите родители, искат да узнаят кой сте вие и какво общо имате с падината и Вселената. Те са ме отгледали и аз не мога да не им кажа каква беше моята задача.
— Твоята задача беше съвсем друга, когато те те опазиха от Военните и Благодетелните Манас. Отгледаха те за собствените си ниски цели. А и както ти казахме вече, не хората, а ние сме твоите родители. Те са само твои спасители, за да те намерим най-накрая ние. Задачата ти е да ни помогаш.
— И все пак, какво да им кажа. Те настояват да знаят какво има зад Вселената и дали то може да им служи или не…
— Да им служи ли, никога. От другата страна се разнесе вечно подигравателния смях на Мрака, който Вибриращ Възход беше чувал и преди и който смразяваше мислите и на най-добрите Съвършени. — Ти ще властваш с нас момче, но те никога. Те са хора, те са създадени с любов, а не като теб със сила. Затова трябва да умрат, както и всички останали в Кълбото и не само там. Не, не ни трябва живота, създаден с любов. — Това ли да им съобщя, Господарю, — все още не разбираше Манаса-дете, опасявайки се от реакцията на екипажа на Албатрос, докато самият той беше зает с доизграждането на енергийното поле за прехвърляне. — Да, да съобщи им го, — отново в съзнанието на Вибриращ Възход звънна кикота от другата страна. Както винаги господарите на Мрака бяха прекалено самодоволни и горди, затова често надменни до глупост. Той усети слабото им място и сега трябваше да превъзмогне ужаса и страха в себе си, за да започне да задейства. Имаше само няколко минути, но разбра, че Злото, както винаги, само щеше да се погуби. Трябваше непременно да спаси Лъчезарни от натиска, който щеше да разруши тунела. След това беше нужно единствено да подтикне Албатрос да свърши работата си, след като разбере от Манфред каква съдба го очаква.
Виждаше вече физиономиите в лайнера, когато Манасът, придобил току-що истинския си облик на малък Господар на Мрака, им съобщи новината за завладяването на Вселената малко преди тунелът за прехвърлянето да бъде напълно готов.
Манфред беше изхлузил набързо човешкия си облик и с удовоствие се беше превърнал в едно наистина съвършено приказно създание. Толкова съвършен, колкото беше и самият Вибриращ Възход, но не с неговите сияйни полета и формите, създавани от лъчи, а с поглъщащата тъмнина на вечната нощ. И все пак тялото на Манаса преливаше неудържимо във прекрасните съчетания на непоносимо мрачното. Той можеше да изглежда и като човек, можеше да бъде и всичко друго, така както това умееха и Съвършените, но с тази разлика, че неговото същество се концентрираше, събираше и потъмняваше в маслено черните багри, а не се разпръсваше, раздаваше и галеше в сияйните цветове на светлия свят. Манасът прибираше и трупаше. Не подаряваше и не помагаше, бидейки красиво ледено-студен, обзет изцяло от собствените си тъмно- вихрови желания и съвършенство.
— Аз съм един от тях, капитане, — смееше се той, както правеха всичките му себеподобни. — Вижте ме добре, за да не съжалявате, когато ви изгубим. И те изглеждат също като мен, красиви, съвършени, безкомпромисни и дейни. Ще ви наследим ние — по-способните и по-активните от вас, които проваляте плана на собствената си Спирала. Хаосът ще възтържествува тук…
Капитан Саймък изглеждаше наистина изплашен. Но не съвсем. Все пак той беше смел човек и Вибриращ Възход виждаше как се готви да направи точно това, което по принцип се очаква от един човек, подхлъзнал се надолу по пътя на собствените си заблуди. Само за секунда Съвършеният разбра, че не се беше излъгал в реакциите на хората — дори и на най-неприятните от тях. Екипажът на Албатрос се готвеше да взриви собствения си кораб, за да унищожи или поне да възпре Манаса. Те бяха осъзнали какво беше станало, как по пътя към славата и властта бяха избрали погрешната стъпка към гибелта на цялото човечество. — Манфред, ти знаеш, че ние те доведохме тук. Ние те отгледахме и възпитахме и затова не можеш да постъпиш така със собствените си родители, — опитваше се да печели време Саймък. Знаеше, че е обречен и беше взел решение. Не очакваше и никакъв друг отговор, освен предопределения. — Вие не сте ми родители, — заяви Унищожителят. — Ние дори не си приличаме. Те, — и той посочи към новия тъмен тунел, — са точно като мен и са моите истински родители. — Не е вярно, ти си както нас, човек. Освен това знаеш, че при нас има и други като теб, има и благодетелни Манас. Това, че ти приличаш на тях — Саймък също посочи навън в тунела, — е само защото те сами те моделират по този начин, но ще те унищожат така, както имат намерение да унищожат и нас.
— Не е вярно, — горещеше се Манфред, готов да обърне собствената си енергия срещу кораба. — Не е вярно, аз ще бъда един от тях и ще влас…
Не успя да довърши, защото мощен тласък разклати Албатрос и го отхвъри силно назад, както преди това се беше случило с Лъчезарни. Причината беше Вибриращ Възход. Събрал последните си сили, той беше обхванал в прегръдките си лайнера на Майкъл и Анита Бел, при което беше отхвърлил назад към Вселената връждебния кораб на Галакси Енерджи. Така, верен на закона да запазва и развива живота, Съвършеният беше решил да защищава до край Лъчезарни и същевременно да помогне на екипажа на Албатрос да се справи с Манфред, докато тунелът към света на Мрака не беше изграден. Знаеше, че този удар щеше да забави достатъчно Мрачните и да позволи на Албатрос да насочи безпогрешно собствения си лъч срещу самия себе си и тунела. Беше прочел това намерение в мислите на екипажа. След това му оставаше само да покаже истината на хората и вероятно да загине… Времето можеше и да му стигне за това.
Успя. Благодарение на Албатрос, но и на още нещо, на което вече не се надяваше. В последния миг почувства живителната енергия и светлината на звездите от Вселената. Разбра, това бяха запасите на Земята. Лития му помагаше. Времето наистина щеше да му стигне. Трябваше да действа, а Тъмните щяха да почакат…
40 глава
Нуту знаеше, че трябва да се насочи към точката, където Лъчезарни беше проникнал в полето от антгравитация. Цяло щастие беше, че падините възникваха в покрайнините на Вселенета и достигането им отвън не беше особен проблем. Нямаше да му се наложи да навлиза в звездните светове и да се излага на опасностите на открития Космос, особенно в този момент, когато Вселената се рушеше. Тримата — Лития, Меслин и Нуту — установиха това още щом се върнаха при модела, взели вече със себе си капсулите първозданна енергия. Изумени, те видяха как само за няколкото им минути отсъствие Кълбото се беше променило. Те проследиха как внезапно и напълно неконтрулируемо се появяваха и разпръсваха огромни маси от тежка и свръхконцентрирана материя. Тя проникваше и променяше облика на цели Галактики, поглъщайки като огромен вакум всичко около себе се, заплашвайки така да всмуче и завлече със себе си целия обитаем свят. Всичко беше кошмарно и напълно ужасно. Картините на световете постоянно се сменяха и макар всичко да изглеждаше умалено и сякаш на игра, всички в долината на Проникновението знаеха, че това означава неизбежна гибел и разруха на всичко, постигнато от човешката цивилизация, такава каквато тя беше през последните няколко века. — Причината за това е навлизането на Лъчезарни в антигравитационното поле, — обясни веднага Лития. — За да оцелее в непозната среда, той унищожава огромни масиви от тунела, който свързва двете нива на Спиралата, нашето и горното. Така нарушава енергийния им баланс и довежда до проникване на маси от други по-долни светове. Временно се запазва хармонията в цялата Спирала, но разбира се за кратко, — въздъхна тъжно тя. — Но тази хармония унищожава много човешки светове, унищожава Вселената, — възмути се Нуту.
— Не само това. Разместването на пластовете в Първата Спирала унищожава много по-фини и напреднали нива от нашето, което е може би по-страшната катастрофа. Тя говореше така, сякаш ставаше въпрос за нейния собствен свят. — Балансът, който ще се установи в следствие на тези разрушения, ще е само временен. След това ще настъпи повсеместна анархия, ще се отворят вторично вратите към Втората Спирала и нейните черни Господари ще нахлуят по тунела, създаден вече от отрицателните Манас. Ще установят неопределената си, страховита власт. За много време.
