— И всичко неизбежно ще загине.
— Не и ако се стабилизира енергията и се запълни дефицита, — усмихна му се Лития и като се обърна назад, пое внимателно от един робот неголям, лек уред — продълговат с малки отвори в горната част и заострено торпедо отпред, прилично на оръжие. — Това, което носи Стратос 25, — продължи тя може и да ни спаси. То е една особена модификация на мини-преобразовател на енергийнни космически излъчвания и лъчения — ЕКИЛ. Капсулите се пренасят и отварят чрез него.
— Доста е необичаен на вид, — забеляза учуден Меслин. — Не бих се сетил, че това е Преобразовател, — каза магът, който от доста време стоеше безучастен и наблюдаваше ужасено разрушенията в Кълбото. Беше чувал, че този уред може да спаси Вселената и когато Лития го показа, той го загледа с любопитство. Кимна окуражително и на Нуту. Беше му говорил точно за ЕКИЛ.
— Да, освен това може да бъде носен от всеки, — потвърди жрицата и му го подаде. — Ето виж сам.
Меслин пое внимателно, с респект грациозното съоръжение, известно със страховитата си слава.
— Разгледай го добре. Той не е като другите, огромен и пренасян от космическата флота, за да трансформира вредните лъчения на отделните планети или на цели звездни системи. ЕКИЛ е изцяло съобразен с размерите на модела на Вселената пред нас и с човешките пропорции. — Нуту също гледаше с интерес малкото продълговато съоръжение в ръцете на учителя и се питаше как този нищожен по размер предмет може да измени енергийния баланс на срутващата се в по-долни нива Вселена. Лития сякаш не забелязваше смущението им и продължаваше уверено с наставленията си. Предаде Преобразователя на Нуту и започна да му обяснява. Нямаше никакво време. — Въпреки умалените си размери ЕКИЛ е надеждно средство в ситуация като тази, — убеждаваше го тя. — В реалните измерения на Космоса той ще бъде забележим като един доста обемест космически обект. — Това значи ли, че ще бъде забелязан от корабите в Космоса, — попита Меслин.
— Да, и не само това. Той ще излъчи енергия в огромни мащаби, която ще предизвика промени равни на тези, вече предизвикали смущенията в падината след навлизането на Лъчезарни. — Искаш да кажеш, че всяко външно въздействие върху модела се отразява в съвсем реални измерения в действителността. — извика Нуту изумен. — Но тогава е много лесно да са разруши Вселената или някой отделен нейн свят.
— Погледнато по този начин наистина е лесно, но всъщност не е точно така, — усмихна се пак Лития. — Енергията, която може да прониква и да въздейства положително или негативно на модела, трябва да достигне до него. Това не е толкова лесно за всеки, защото първо трябва да се справи и с мен. Освен това трябва да има точно определен произход — този, от който сме ние двамата — издръжливи на лъчения. Тези думи припомниха на Нуту нещо, което не трябваше да забравят. — Да, — съгласи се той. — Но сега, когато вдигнахме радиационния фон на Земята, хората ще нахлуят тук дори с цената на разрушаването на храма и на земните пластове над нас. Трябва да направим нещо. Могат да застрашат мисията ни. — Така е, но се надявам все пак времето да не им стигне до началото на облъчването. А когато започнем, вече нищо няма да ни заплашва, Земята ще бъде замряла и цялата техника ще блокира. — Значи, ако успеят да пристигнат, това ще стане в следващите няколко минути, — изясни си положението Нуту, — преди да съм стигнал до мястото. След това роботите им ще престанат да действат. — Мисля, че е точно така. — Но ще се появят след това, — заяви твърдо Меслин. — Наистина трябва много да бързаме. Нуту още не се е научил как се работи с ЕКИЛ, — притесни се учителят.
Това обаче се оказа лесно. Беше необходимо да се заредят в преобразователя петте капсули, които след това се освобождаваха по един съвсем елементарен начин и се разтваряха сами в пространството на точно определеното място. Психически Нуту беше готов, дори желаеше да започне по-скоро като гледаше как пред него Вселената се руши и как хаосът и паниката овладяват пространството. Изпълваше се с решимост и от намаляването на енергията в падината, — нещо напълно недопустимо, заплашващо успеха на срещата между Лъчезарни и източника на сънищата и предаването на посланията. Сега Нуту, концентрирал в себе си целия потенциал на отдаващ Манас, беше готов без колебания за мисията на живота си. Когато пое преоразователя, той мисленно си повтори етапите на действие, както му ги беше обяснила Лития. — Първо, — беше подчертала тя няколко пъти, — трябва много точно да се придвижиш до мястото на срещата на Лъчезарни и Съвършеният и там веднага да изстреляш първата капсула. В никакъв случай не бива да грешиш, — изтъкна тя. — Енергията на тази капсула е предназначена единствено за осъществяване на срещата в падината. За нищо друго, затова не бързай. Изчакай до последния възможен момент.
— А по-късно, когато тя свърши ще изстрелям втората и третата и всички останали през равни интервали от време, — отговори и Нуту. Беше научил урока си. — Да, след срещата може. Ние оттук ще ти съобщаваме как вървят нещата. Помни, че енергията има една единствена цел, да проникне равномерно в падината и да замести изчерпващото се поле около Лъчезарни, за да осигури условия за срещата. Това е най-важното. Не изстрелвай втората капсула преди да сме ти казали, че срещата е свършила. — Но ако те решат, че не трябва да я правят или се забавят, — попита Нуту, обезпокоен, че нито Лъчезарни, нито Вибриращ Възход имаха представа от дейността им и въобще не знаеха, че времето за контакта е ограничено между избухванията на първите две капсули.
— Ще трябва да се досетят, — отсече Лития. — Иначе няма да могат да се върнат в световете си. След изстрелването на втората капсула тунелът ще се затвори и движението назад към Вселената за Лъчезарни ще е невъзможно. Именно затова, — беше подчертала тя, — ще трябва да чакаш нашия сигнал. От това зависи живота на екипажа и предаването на информацията на Алтея.
Нуту разбра. Най-важното беше срещата и получаването на сведенията, чак след това можеше да се погрижи за възстановяване на равновесието в световете. Нахлуващата свежа енергия от втората и третата капсули щеше да затвори вратите между измеренията и щеше да възстанови равновесието им. Последните два заряда щяха да довършат окончателно нешата и Първата Спирала щеше да бъде спасена. Нуту си мислеше за проблема, който можеше да настъпи, ако Военните успееха да проникнат в долината на Проникновението, или най-лошото — онзи Отрицателен Ма нас — Андрей, за който им беше споменала Лития. Дори само да попречеше на Меслин и жрицата да контролират процеса отстрани, Унищожителният Манас щеше да застраши начинанието и Нуту можеше да остане сам в покрайнините на Вселената, държейки съдбата и в ръцете си. Затова преди да тръгне окончателно реши; не трябваше да спира, независимо от усложненията, пречките и опасностите. В края на карищата само той можеше да спаси и себе си, и хората. Нуту принадлежеше едновременно на миналото, настоящето и бъдещето на Кълбото — митично джудже, сегашен човек и в бъдеще готов да помага и да се раздава Манас.
41 глава
Никога преди в пустинята не беше стоварвано такова количество техника и хора. Само за около десет минути след приблизителното локализиране на мястото на излъчване под Карнак, храмът гъмжеше от множество военни, строители, пилоти, висши цивилни, археолози и десетки хуманоиди. Оглеждаха всеки сантиметър от стените, подовете и таваните на Карнак. Скенерите на роботите трасираха по няколко пъти всеки камък, всеки релеф, изследваха повсеместно цялата околност, вземаха проби от всеки детайл, буквално от всяка песачинка, камък или друг предмет, заобикалящ храма. Наистина, уредите се разваляха през цялото време, но веднага без никакво колебание се заменяха с нови или работата се поемаше от строителите. Електрониката пристигаше непрестанно с корабите и изследванията продължаваха с нестихваща сила. Всъщност не откриха почти нищо ново в сравнение с това, което се знаеше предварително. Самият храм не съдържаше никакви нови тайни, неизследвани помещения нямаше, неизвестни материали също, но празнините под него с изкуствен произход наистина впечатляваха с размерите си. Трудно се локализираха в дълбочина, вероятно защото бяха на нивото на магмата и тя с непрестанното движение и промяна на плътността си пречеше на установяването както на силата на излъчване, така и на определянето на точното му място. Може би, ако лъчението се засилеше, това щеше да им се удаде по-лесно, но щеше да предизвика още по-голям срив сред роботите. Нямаше и време. Спешно в рамките само на следващите минути трябваше да се реши къде точно да започне Проникването, за което всъщност се бяха събрали тук. За разрушаването на храма и дума не можеше да става, въпреки че ставаше все по-ясно — образуванието е точно под него. Археолозите твърдо остояваха позициите си и затова се надяваха да открият естествен вход, въпреки че Ремовете не намериха дори и най-малката
