пукнатина, нито намек за врата или отвор в постройката. Храмът имаше дълбоки стени под пустинята, но само толкова. Между тях лежеше най-обикновена земя и нищо друго. Интересните подземия се намираха на много по-голяма дълбочина и сякаш нямаше пряка връзка между храма, подземните му стени и празнината под него. Нищо друго освен съвпадение в местонахождението. Екипът за спускането обаче беше вече отдавна готов и се запознаваше с последните указания. Ръководеше го майор Симпсън от Висшето командване, освен него на разположение бяха един сержант и двама от строителите. Трябваше да се появи и археолог, който според майора беше излишен, но това беше по нареждане отгоре и нищо не можеше да се направи. — От известно време данните се стабилизират, стойностите не се увеличават, но източникът остава един и същ и той е тук отдолу — сочеше военният покритата с плътен слой дребен пясък и чакъл земя под себе си. — В това е големия проблем, тук техниката е най-уязвима и няма да се справи със сондажите. Тук непрекъснато нещо се разваля. Така е било винаги, а сега още повече… — Освен ако не работим в условия на пълна изолация, сър, — прекъсна го другият цивилен мъж, явно от строителите, като го погледна въпросително. — Да прав сте Харолд, — съгласи се веднага военният. — Имаше такова предложение, но то ще ни отнеме много време, докато създадем изолираната от лъчения среда за работа, а времето ни притиска страшно. Не знам дали ще е удачно. — Можем да действаме усоредно, сър — настояваше инженерът. — Няма да загубим никакво време, особенно ако приемете идеята да издигнем в орбиталното пространство над Тива цялата налична техника. Пилотите ще се справят някак със задачата да останат на тези координати. Ще изпозваме целия флот — цивилен и военен. Роботите и сондажната техника ще се редуват. Негодните ще се заменят с нови чрез непрекъснатите свежи доставки от превозвачите в орбита. Совалките ще осъществяват връзката и ще спускат с парашути роботите и останалата техника, като вдигат за поправка повредените. Всички роботи, които не работят и не са в орбита, ще бъдат изключени, за да не се подлагат на лъчението и ще чакат реда си. При срив и те ще се прехвърлят чрез изстрелване в орбита за поправка. Заедно с превозвачите ще застанат в орбита и корабите — заводи, които в момента пристигат от Центъра. Така и двата процеса на Изолиране и Спускане ще вървят паралелно и няма да се загуби време.
Военният слушаше за пореден план този необичаен план за действие и все още беше малко притеснен от сложността му. Проектът беше много оригинален, защото наистина нямаше загуба на време, но беше със свръхсложна координация без възможности за грешки и луфтове. От друга страна майорът знаеше, че друг изход няма в тази толкова сложна и сюблимна ситуация. Трябваше на всяка цена да се спуснат под храма в Карнак, независимо от факта, че тук роботите не издържаха на работа повече от 3 до 5 минути и в този момент навсякъде по Земята, откакто лъчението нарастна, техниката блокираше. Все още свободно от влияния беше само орбиталното пространство, затова целият флот вече беше мобилизиран и в момента се готвеше, докато все още имаше време, да се издигне в Космоса. Явно наистина трябваше без оглед на загубите да се спускат непрестанно нови и нови машини през равни интервали и след това да се изстрелват обратно за ремонт.
Имаше и много други неясноти в ситуацията. Дори да приемеха изолацията, най-сериозен оставаше проблемът с липсата на план и цел на мисията. Никой не знаеше къде отиват, нито какво ще търсят там. Това особенно притесняваше Харолд и другия строител с него, защото те вярваха на техниката, но въобще не се доверяваха на военните. Не получаваха и никакви конкретни отговори относно мисията.
— Но ние не знаем дълбочината, до която ще стигнем, сър — инженерът се опита да уточни опасността, преди да тръгне.
— Възможно е източникът да е на нивото на горещите пластове, а това ще затрудни работа. Ще стане много опасно. — Това обаче не тревожеше военния, който се безпокоеше главно от техническите пробелми. — Докато стигнем до десет хиляди метра дълбочина, изолацията трябва да е готова, ясен ли съм. — Беше категоричният му отговор, съдържащ все пак някакво число. — Може би сте прави, че ако техниката непрекъснато се подменя ще издържи. В края на краищата покорили сме къде — къде по-горещи светове. Мисля, че за час ще се справим, — довърши, взел вече решение майорът, — особенно ако нивото на излъчане се задържи. Може да се окаже, че източникът е на по-плитко… — В магмата е, господин майор, разнесе се в този момент един много по-убеден глас до тях. Беше на един друг цивилен, който току-щосе беше приближил до тях и сякаш беше прочел мислите им. — Затова трябва да се подготвите много добре за това горещо спускане, — продължи все така убедено непознатият, без да обръща внимание на изненаданите погледи отсреща му. — Може да имате големи изненади там долу.
— И откъде знаете всичко това младежо, — попита военният заинтригуван от категоричния тон.
— От една древна легенда, — отговори мълнееносно човекът. — В нея се говори, че под стените на Слънцето сред море от огън и жупел, са заложени тайните на Сътворението и който ги открие ще познае истината за света.
— Всъщност може би ще бъде добре и да се представите, — намеси се в този момент строителят, спестявайки неудобната пауза, която се получи след това изявление. Майорът вече гледаше съжалително младият човек, а той ни най-малко не се притесняваше от думите си.
— Георгий, Андрей. Аз съм археологът, който ръководи групата по изучаването на Карнак, — обяви младежът. — Съобщили са Ви за мен и моите хора, скоито ще слезем надолу. Това са пълномощията ми, — подаде той на Симпсън холограмата с червения печат на Генералното команадване.
— А, да. Вие сте от археолозите, — въздъхна успокоено майорът, като рагледа съдържанието на документа. — Сега всичко си идва на мястото,… искам да кажа във връзка с тази легенда, нали разбирате, — изглеждаше ми доста странно твърдение в първия момент, но щом сте археологът е напълно обяснимо. Ще вземем само вас. За другите двама няма да има място. Тунелът е много тесен и няма да може да събере повече от 5–6 души. Ще работим в условията на пълна изолация, нещо, което може би още не знаете…
— Добре и така съм съгласен, — кимна утвърдително археологът. Въобще не се тревожеше за разлика от строителите. — Но преди това ми трябва и уверение, че няма да разрушавате Карнак, — заяви настоятелно той. Това е единственият останал древен паметник, изцяло запазен досега. — Според Симпсън явно беше луд.
— Разбира се, че няма де се спускаме от храма, — отговори машинално военният. Вече мислеше за нещо друго. За него археологът беше само един досадник, когото трябваше да изтърпи. — Ще прокараме тунела край стените му, тъй като те са доста дебели и ще издържат, а после ако се наложи, ще ги пробием някъде в по-долните пластове. Горе няма да докосваме нищо, — увери го той. Надяваше се да се измъкне леко. Андрей Георгий обаче не се предаваше. — И ако съоръжението, което търсите се окаже древно, ще следвате ли моите указания. — Не, защото то не може да бъде древно, — отвърна му вече нервно майорът, — а е по-скоро с нечовешки произход, затова въобще не знам защо трябва да идвате с нас. Нали се занимавате само с археология. Ще ви взема само защото ме принуждават. — вдигна пръст той, като сочеше някой над себе си. — Но това не отрича древния му произход, дори напротив, — настояваше историкът. — Древните са постоили храма точно тук, защото са знаели за това лъчение и за силата му без това да означава, че източникът на енергия е тяхно дело. Забележете, — подчерта той, — те са знаели за съществуването му, а не за целите му и затова са се ограничили единствено да ни оставят местонахождението, а не сведения за същносттта му. Легендата, за която ви говоря посочва само пътя, нищо друго.
— Пътят към Тайните на сътворението, нали. — попита иронично военният. — Какво очаквате да намерим там долу. — Сам знаете, че търсите мощен енергиен източник от неизвестен произход, който може да спаси Вселената, — отговори по същество археологът. Не обърна внимание на сарказма — Мисля, че мога да ви помогна, защото съоръжението, което е тук отдолу може би е наречено със странно, мистично име. — И какво е то. — Вече ви казах, че това не се знае. Но сме убедени, че Карнак е само показател за местонахождението на това Нещо, явно с огромно значение за съдбата на човека, заложено там още от най-стари времена, дори от Сътворението… — Заложено то кого. — В легендата се говори, че то е искрящо кълбо от светлина, поставено там от Боговете още при създаването на света, т.е. на Вселената. По този начин съвсем не се отрича нечовешкия му произход.
— Искате да кажете, че говорим за едно и също нещо, — погледна го внимателно военният. В този момент той усети особено фиксиране в погледа на археолога, което му беше познато, но не можеше да си спомни откъде. След този поглед започна да реагира утвърдително почти без да се замисля. Заслуша се в следващите думи. Беше станал твърде мек.
