20 глава
— Мис Бел — гласът на хуманоида идваше от видеозора в стаята и. — Двама представители на Военните са в приемната и искат спешна среща с Вас. Знаят, че сте още тук и настояват да ги приемете преди да тръгнете към космодрума.
Анита Бел, макар че всъщност това не беше тя, стоеше на обичайното си място в своя кабинет на третия етаж на НИЦС — Научно-изследователски център на Световете и прехвърляше механично последните данни от изследванията на комисията по Енергетика. Мониторът пред нея плавно подаваше информацията, изпълвайки помещението с обясненията си, а масата отдавна беше препълнена с нагледните холограми и визии към справката, която явно не интересуваше жената пред компютъра. Тя съвсем безпристрастно наблюдаваше данните. Не изглеждаше забързана за някъде, както твърдеше хуманоида. Стоеше по-скоро замислена, подпряла главата си с длан, а погледът и падаше зад трепкащите картини на монитора и се губеше в далечината на огромното стъкло-стена на кабинета. От време на време поглеждаше часовника си, но не за да тръгва, а защото очевидно чакаше някого и компютърът работеше само за да симулира дейност и да оправдава присъствието и тук. Затова, когато дойде съобщението от хуманоида, тя ни най-малко не се изненада. Напротив, въздъхна облекчено, прокара делово ръце пред тялото си, за да се увери, че всичко е наред, погледна се бързо в огледалото на масата и каза сякаш отхвърляше дълго трупано напрежение. — Да, ще ги приема разбира се. Нека влязат. — Погледна отново часовника си, който показваше вече 16.23 ч. и си помисли:
— До старта на Формулата остава повече от час и половина, време през което трябва да задържа тези военни.
Само след миг на входа се появиха двамата мъже в униформи на секретния корпус на Междугалактическата охрана — специален отдел в структурата на Военните сили. Лицата им обаче не съответстваха на това подразделение. Бяха твърде напрегнати, далеч от обичайните съвършенно спокойни физиономии на клановете, с които всички в Галактиките бяха свикнали. Освен това единият от тях държеше уред за индентифициране на хуманоидни роботи и въобще не се притесняваше от това, защото не и даде никакви обяснения. Апаратът просветваше на равни интервали и търсещия му лъч обхождаше не друго, а полето около нея. Не отчиташе изкуствен интелект и светлините му стояха спокойно в гнездата си. Същевременно Анита-Светлина, макар и озадачена, нямаше време да разсъждава върху това, още повече че обстановката около нея беше нова и непозната. Затова тя стана и се насочи към Военните като се опитваше да следва плана, които си беше набелязала. Обърна се към тях спокойно и твърдо:
— Вашето посещение е твърде изнанадващо за мен, господа, — каза тя. — Само, защото зная, че не бихте си го позволили без сериозна причина, ще ви приема. Знаете, че трябва да бързам към Космодрума. — — Тя многозначително погледна към часовника, макар да беше убедена, че това няма никакво значение за тях. Трябваше обаче да играе ролята си. В очите и се мярна тръпката от това невероятно изживяване. — И така за какво става дума. — Мис Бел, — започна този, който влезе пръв, — налага се да ви обезпокоим с една доста неприятна вест.
През това време лъчът на апарата за откриване на хуманоиди продължаваше да изучава Анита, като същевременно трасираше и останалото пространство. Разследването явно приключваше без резултат.
— От достоверен източник, макар и не наш, имаме обезпокоителни сведения, че имате намерение да съпроводите Майкъл Фрост в състезанието на Лигата. Нещо повече имаме данни, че желаете да провокирате с негово участие недопустимо приближаване до местност ЕГ–604 от Система Алистър на Галактиката на Червените звезди, там където преди време се разви първият непознат антигравитационен космически обект. Също така трябва да ви съобщим, че ние отдавна Ви наблюдаваме, поради неизвестните излъчвания, обект на които сте вие самата от близо две години. Напоследък силата на тези сигнали рязко се увеличи. Източникът много точно се локализира по местонахождение именно във въпросния обект ЕГ–604 и сме принудени да ви потърсим обяснение. Като към всичко това се прибави Вашето неправомерно намерение да излетите с „Лъчезарни“, ние се видяхме принудени да уведомим ръководството на ОВОС и да ви задържим поне до старта на Формулата. За повече не получчихме разрешение, тъй като сте член на Галактическото обединение.
И двете страни изглеждаха странно. Анита Бел изслуша доста хладнокръвно обясненията на Военните и сякаш не се разтревожи от разкритията им; те от своя страна изглеждаха твърде напрегнати за членове на специален отдел от охраната. И тя, и те забелязваха странностите, но нямаха време да ги анализират, поради това не реагираха достатъчно адекватно на обстановката. Анита още с с влизането забеляза изопнатите им физиономии и се запита кое е породило това състояние. Военните и в много по-драматични обстоятелства се държаха в значителна степен по-концентрирано, а сега изглеждаха притеснени. Беше изненадана, но ролята, която беше поела, изискваше да бъде спокойна. Пък и толкова други мисли се въртяха в главата и, най-тревожната от които беше, че може да се провали катастрофално и да попречи на Майкъл и на Анита. Затова не обърна достатъчно внимание на подозренията си и продължи да задържа вниманието на офицерите върху себе си. Вярна на плана си, погледна военния и съвсем естествено насочи разговора в друга посока:
— Майоре, в ръцете ви виждам Инструмента на Хорн. Не зная защо ви е необходим, тъй като в момента не разполагам с хуманоидни роботи, пък и никога не съм влизала в по-продължителен контакт с тях. Вероятно вече сте се убедили в това. Секретарят, който ви е упътил, изпълнява тази роля за целия етаж.
Мъжът обаче се хвана:
— Това е само рутинна процедура, Мис Бел. Тя се изисква винаги при задържането, на който и да е било човек. Това изключва възможностите от грешки, обърквания и подмяна. Всъщност апаратът не откри никакво разминаване във вашите структури или присъствие на изкуствен интелект, затова ще ви помоля да ни придружите до Главното командване и да останете там с нас в следващите два часа. — Анита се зарадва, пътуването към ГК-то щеше да отнеме време, а всека реплика, всяка дума, всяка секунда бяха ценни.
— Както разбирам нямам особен избор и ще трябва да ви последвам, — започна да бъбри почти безгрижно жената. — Всъщност, аз ви очаквах много по-рано, преди години, след което реших, че съноведенията, които имам не са в обсега на Вашите прехващачи и са само мой личен проблем. — Подреждаше вещите си върху бюрото, хабеше време. — Що се отнася до идеята ви, че желая да участвувам в състезанията — това са пълни глупости. Исках само да изпратя капитан Фрост, както съм го правила и друг път. Тъкмо тръгвах натам. Но, както виждам, няма да мога да направя дори и това. — Анита вече беше събрала вещите си и беше готова да тръгне, убивайки така още няколко минути. Не изглеждаше притеснена. Беше странно общителна, дори иронична.
— Надявам се, че от колата ще мога да изпратя на Майкъл Фрост поне един видеозапис с пожелания за успех — погледна тя въпросително-усмихнато военния.
— Няма да имате никакъв проблем. Ще ви съдействувам с готовност, — от говори и той. Бързаше. — Разрешението на Председателя на ОВОС за задържането ви е само за два часа, до 18.30 ч. Има достатъчно време. Стартът е точно в 18.00 ч., ако разбира се всичко е както трябва. А по-нататък с вашия случай ще се занимае смесена комисия от ОВОС и Военния отдел, като през това време ще можете спокойно да продължите заниманията си, с които сте ангажирана тук, — посочи той сградата. — Ще се постараем журналистите да не научат за тези неприятности. Можете да разчитате на лоялността ни. — Военният усети как при споменаването на масмедиите Анита настръхна. Разбра, че не трябваше да ги намесва. Тя се ядоса, защото мразеше клюките им, пък и си намери нова тема за разговор. — Та вие вече им давате солиден материал. — вълнуваше се тя, като тръгна към прозореца. Представяте ли си как след всичко изписано за нас двамата с Фрост през последните два дни, — Анита посочи купчината вестници, които се търкаляха на масата за гости, — моето отсъствие при старта на Формулата ще изостри апетита на медиите докрай. Ще се породят невероятни слухове и истерични писания. Сигурно ще е по-добре да им кажете нещо, защото липсата на информация е още по-лош вариант. — За съжаление това е точно така мис, но в този случай нищо не можем да направим. Въпреки това ще Ви уверя, че никой не ще достигне да истината. Всичко ще остане само в сферата на предположения, измислици и догадки. — Военният говореше ясно и безпристрастно, движеше се по-точно определен план, но въпреки това продължаваше да изглежда
