натрапчиво нервен и много, много забързан. Уж имаше много време, а бързаше. Ръцете му се потриваха една в друга и издаваха задни мисли и излишна тревожност. С една дума изглеждаше странно за офицер и това непрекъснато се натрапваше в съзнанието на Анита. Жалко, че нямаше повече време, пък и не биваше да излиза от ролята си Затова Анита Бел сега трябваше да тръгне с тях без да му мисли много, като отчиташе, че това беше добре дошло за целите и. Пътуването отвличаше вниманието и отнемаше време. Тя се страхуваше да не преиграе, да не съгреши някъде, което и се струваше по-трудно, ако се движеха. Беше твърде млада1, за да познава добре хората, пък и всичко минаваше подозрително лесно. Военните не бяха толкова доверчиви, а тук сякаш всичко свърши единствено с апарата на Хорн. Светлина така и така не разбра, защо го бяха донесли, та нали тя и сестра и бяха хора. Трябваше да използват съвсем друг вид апаратура, а такава определено липсваше. Явно обаче не заподозряха нищо за подмяната и я оставиха на мира, въпреки че нещо в самите тях будеше подозрение. От друга страна човекът във военна униформа може би имаше достатъчно причини да бъде напрегнат. От десетина мунути беше прибавил към тревогите си и усещането, че нещо не както трябва с това момиче. Тя се държеше прекалено самоуверено, имаше вид на човек, който ги е очаквал, който би бил по-изненадан, ако те не се бяха появили. Освен това Анита толкова спокойно понесе мисълта, че няма да се сбогува с Фрост. Съвсем нямаше вид на човек, на когото са провалили мисията. Точно обратното. …На всичкото отгоре беше човек, дори излъчванията към нея бяха спрели. От централата им съобщаваха, че в момента полето около нея е чисто, а апаратът на Хорн щеше да отчете дори и най-малко разминаване с човешката генетика. Бяха сложили и приставката за откриване на чужди хумоноидни форми. Момичето обаче се оказа съвсем жив човек, нито робот, нито НЕЧОВЕК. Всичко беше толкова объркано, а и не бяха достатъчно свободни в действията си, защото ставаше въпрос за член на ОВОС и охраната тук беше невероятна. Не се оправдаха и предпложенията, че тя може да окаже съпротива и да приложи непознати методи за самозащита. Не се наложи и да викат и помощ и сякаш всичко беше наред, а същевременно интуицията им подсказваше друго. Но трябваше да бързат, без да навяват подозрения, защото всеки момент можеха да се появят хора на охраната.
Вече тръгваха към колата, която щеше да ги отведе към главната квартира, когато в асансъора се чу обаждане по Видеозора в кабинета на мис Бел. Хуманоидът пое сигнала. Часът беше 16.40 ч. Кой ли можеше да бъде. Всъщност вече беше късно да се разсъждава, защото само две минути по-късно, когато пристъпиха извън входа на зданието на ОВОС и вратите на специалния аеромобил, очакващ ги пред входа се отвориха, чуха как зад гърба им сигналните инсталации в цялата сграда светнаха и непоносимия задържащ ултразвук изпълни пространството. Вратите на ОВОС светкавично се затвориха и сградата се обля в червено като при опасност. Охраната заискача от всички посоки. Само след миг щяха да се появат и специалните полицейските части. Нямаше време, нещо ставаше, вероятно във връзка с обаждането горе. Сигурно ги бяха разкрили. Трябваше да изчезват светкавично. Един от мъжете бързо и твърде грубо бутна Анита Бел в аеромобила и като хвърли зад себе си някакъв пакет, скочи в готовия за потегляне аеромобил. Шеметно се изстреляха нагоре към чистите полета на Привилегированата. Мобилът беше от най-луксозните модели. Не беше само това. Изненадана Анита с ужас видя как возилото бързо започна да променя формата си, първа, втора, трета. Спря да брои. Това вече нямаше значение, тя беше разбрала. Тези мъже просто не бяха Военни. Използваха абсолютно неразрешени средства за прикритие, бягаха от полицейската охрана на ОВОС, алармирана за тревога, станаха агресивни. Беше отвлечена. Нещо повече — едва сега тя видя до себе си едно дете. Изглеждаше твърде странно на вид, с големи и изразителни, но хладни очи. Чакаше я, погледа му не слизаше от лицето и. А деца при военните нямаше. Светлина успя само да си поеме притеснено дъх. Сега тя беше сигурна, че нито тя беше тя, нито те бяха те. Те грешаха, като я взеха за проф. Анита Фалкон Бел и тя беше сгрешила като ги взе за военни. Единственото хубаво беше, че това засега го знаеше само тя. Успя да запази самообладание и погледна часовника си. До старта оставаха по малко от 55 минути. Трябваше да ги заблуждава дотогава, а след това да става каквото ще. Нищо вече нямаше да бъде същото. Майкъл и сестра и щяха да бъдат далеч, почти неуловими в Космоса. Тя пусна личния си холографен видеозор. Беше във вид на медалюьон. Предаваха старта на Формулата. Детето вече не я гледаше така съсредоточено. Изведнъж се оказа доста заето и тя почувства и ускорението на хиперскока, след което вече нищо не можеше да си обясни, те дори не бяха в космически кораб. Секунда преди да се разтвори в прехода видя, най-вече почувства Унищожителя до себе. То-детето се оказа Манас — ужасен, отрицателен и мощен Манас. Макар още непорасъл, в момента той я отнасяше някъде другаде, неизвестно къде. Изтръпна. Съвсем във вихъра на трансформацията разбра, че всичко е много по- сериозно и опасно от очакваното. Първоначалният им замисъл беше объркан до безкрайност. Миг преди да загуби съзнание, Светлина вече не знаеше какво да прави.
21 глава
В същото време северозападно от сградата на ОВОС кипеше подготовка за един от най-големите спектакли в междузвезден мащаб — галактическото състезание за Формула 1. Всяка година по това време човешката Вселена с нетърпение очакваше грандиозното шоу, изпълнено с невероятни рискове и напрежение. Корабите последователно преминаваха през или край едни от най — опасните места в Галактиките, експериментираха нови непознати видове горива и технологии, проверяваха издържливостта си чрез постоянно поддържане на високо ускорение в звездното пространство между отделните скоковете и показваха максималната степен на адаптация след трансформацията на хипер — пространството. В тези лайнери като във фокус се събираше най-новото от постиженията на човешката мисъл. На тях фирмите- производителки най-напред предоставяха новите си модели оборудване, последните и най-добрите си постижения в областта на енергийните системи и техническите подобрения, чрез тях те получаваха признание за дейността си. Ползата от рекламата беше огромна, тъй като за тези няколко дни, в които се провеждаше надпреварата лайнерите трябваше да преминат през всяко от петдесетте вида Галактични образувания и да преодолеят поетапно както галактиките със стандартно изградена и безопасна елипсовидна или кръгообразна структура, така и многослоестите, вписани една в друга концентрични галактични образувания, или още по-лошо, двойно спираловидните с обратно движещи се звездни потоци, където промените в материята и пространството ставаха за секунди. Там машини и хора бяха подложени на невероятно физическо и емоционално натоварване, нерядко се губеха и някои от лайнерите. Публиката от цялата Вселена цели двадесет денонощия тръпнеше от ужас пред огромните изпитания, на които бяха подложени корабите, виждаше как те влизаха и излизаха невредими със скорост близка до светлинната през препятствията по пътя си и как се разтваряха само за секунди след това в хипер-пространството, за да се изправят само минути по-късно пред следващия шок на поредната Галактика. Тази година към всичко това се прибавяше и и опасността от случайното преминаването в близост до новите неизследвани антигравитационни обекти в Космоса. Не всички бяха описани и отбелязани в бордовите компютри, защото се появяваха бързо, неочаквано и можеха да се разрастнат за часове, до степен да объркат някой лайнер. Затова и придаваха нов привкус на състезанието. Непознатата опасност за вече подредените в доковете на Космодрума лайнери изостряше сетивата на зрителите, даваше храна на медиите, подклаждаше слухове и най-различни истории, като създаваше драматизъм в ситуацията, която наистина можеше да се окаже непредвидима.
Всичко това естествено не можеше да не радва организаторите на Формулата. Те предчувствуваха огромните печалби от залаганията, които растяха главоломно в последните часове. Тази година фирмите — производителки въобще не се пазаряха за цените на рекламата, да не говорим за галактическите медии, които се надпреварваха да откупуват на каквато и да е цена правото на излъчване в Световете. Затова Бенджамин Хойлекер беше предоволен от развитието на нещата, но от стар опит в шоу-бизнеса знаеше, много хубаво не е на хубаво. И когато новината за спешна среща с група военни дойде в 16.00 ч. той се притесни не на шега. Само Органите за Сигурност му липсваха в тези последни минути преди старта. Знаеше обаче, че те не могат да бъдат елиминирани, та дори ако до старта оставаха не два часа, а само две секунди. Затова със свито сърце и лоши предчувствия се отправи от дока, който инспектираше в момента, към кабинета си в централната сграда на Космодрума. Машината му устремно се издигна и се насочи по най-бързата писта към Управлението на полетите, за да види час по-скоро какво ставаше там. В главата му не се очертаваше нито едно предположение за вероятната причина за това посещение. Едно обаче беше сигурно — тя не можеше да бъде приятна. И наистина, оказа се най-лошата. Още като влезе в сградата, Хойлекер се видя заобиколен от десетина мъже, всички агенти на секретния отдел на военната организация,
