които очевидно нямаха за цел да бъдат дипломатични. Те направо действуваха, защото бяха винаги там, където нещата вече са назрели и развръзката предстои. С една дума проблемът можеше да се окаже дори по-сериозен и от най-лошите му опасения. Един от тях държеше документ с оргинално червения цвят на Главното Командване. Не можеше да се сбърка с нищо друго. Изработването а тези документи се контролираше изключително строго, за да се гарантира автентичността на текущите и архивни материали; те не можеше да бъдат подправени по никакъв повод. Технологиите им бяха приоритет само на военната каста.
Мъжът му поддаде малкия червен диск и почти му нареди:
— Г-н Хойлекер, поради причини от изключителна важност, във връзка с галактическата сигурност, сме длъжни да Ви уведомим, че трябва да обискираме незабавно лайнера „Лъчезарни“. Заповедта е издадена от главнокомандващия обединените Сили на Вселената. Надявам се на съдействието ви, — завърши сержантът. Какво можеше да отговори на това Бенджамин. Беше потресен. Това щеше да обърне с главата надолу цялото състезание, щеше да предизвика невероятна суматоха и объркване сред състезателите, да компрометира цялата му организация. Но какво друго му оставаше. Прегледа с присъщата си педантичност документа, а след това десетината готови да го последват мъже и с примирена решителност само отбеляза:
— Дано това само да не попречи на старта в 18.00 ч., господа. — Не чакваше отговор, защото това не зависеше и от тях. Разчиташе единствено думите му подсъзнателно да ги подтикнат към по-експедитивни действия, макар и те никога да не си губеха времето. Беше и добре колкото се може по-бързо да ги отведе на „Лъчезарни“. — Ох, мислеше си Бенджмин, защо ще претърсват точно фаворита, Лайнерът вероятно щеше да спечели, а сега ситуацията се променяше и можеше и да не излети, кой знае… можеше всичко да пропадне. Инстинктът не го беше подвел — наистина нищо много хубаво не завършваше на добре, убеди се той и гърлото му се сви болезнено при тези мисли. Почти на бегом тръгна към мобила си. Поне да знаеше какво щяха да търсят, за да обмисли реакциите си. Нищо не му идваше на ум. Странно беше, че военните не носеха никакви уреди за издирване на технически модели или пък за проверка на горивата. Интересуваха се явно от екипажа, но там всички бяха техни стари и многократно проверени членове. Не можеше и да им се обади на кораба. Щяха да го засекат моментално, дори ако движенията му бяха невидими. Погледна часовника си — часът беше 16.13 ч. и до старта оставаха само около час и 45 мин., а той — Бенджамин Хойлекер, беше напълно безпомощен пред създалата се ситуация.
Мобилите се издигнаха и навлязоха в пистата, която водеше до док А–9. След минута-две щяха да видят очертанията на „Лъчезарни“. Още с качването Бенджамин проследи съобщенията за организацията на шоуто от последните пет минути на неговото отсъствие. Те също бяха станали обезпокоителни. Охраната от паркинга за гости на Формулата предаваше за големи групи от военни, които претърсваха щателно мобилите на посетителите, а също така тези на близките и приятелите на пилотите. Не можели да направят нищо, заповедта била от Главното Командване. Бенджамин погледна още по-претеснено спътниците си, които обаче сякаш въобще не чуваха и не виждаха всичко това. Следващото съобщение пък беше от заградения район за зрителите, които бяха купили билети за местата около големите илюминатори, от където се виждаше излитането на лайнерите. И там гъмжеше от военни, които внимателно претъсваха публиката. Особенно се интересували от жените. Носели апарати на Хорн за откриване на хуманоиди и други форми на изкуствен интелект.
Това окончателно обърка Бенджамин. Ако търсеха жена, то на борда на „Лъчезарни“ нямаше такава. Екипажът точно на този лайнер се състоеше само от мъже. Вече нищо не разбираше. Всъщност вече бяха пристигнали в дока и времето щеше да разреши загадкатае. Люковете се отвориха и групата, предвождана от Бенджамин Хойлекер — Главният мениджър на Формула 1, бавно се придвижи върху подвижната платформа — стълба в корема на „Лъчезарни“. Бяха съобщили за посещението си буквално секунди преди това и никой, освен обслужващите хуманоидни роботи, не ги посрещна. Екипажът беше изцяло зает с предстоящия старт и щеше да дойде след няколко минути. Въпреки това групата, без да се смущава, се насочи директно към Командната зала. Обискът явно щеше да започне оттам. Всъщност, не се оказа така. Още по пътя военните се разпръснаха. Осведомяваха се от роботите за разположението на всички помещения в кораба и поемаха един след друг към отделните сектори. Когато пристигнаха в Командната зала, с Бенджамин бяха останали само двама — ръководителят на групата и неговият помощник. Не се интересуваха от местата, където можеше да проникне единствено техника. Очевидно търсеха или хуманоид, или човек. Заедно с тях започна да пристига и екипажът. Състоеше се от пет души. Майкъл Фрост беше командирът, а освен него имаше още четирима души, като двама от тях — лекарят и главният механик, не бяха в състезателния екип. Участниците в самото състезание бяха само тримата пилоти. Двама от тях бяха вече тук. Очакваше се Фрост да влезе всеки момент.
Бенджамин обаче не желаеше да чака и започна веднага, за да пести време:
— Олистър, Ернандо, извънредни обстоятелства налагат претърсването на „Лъчезарни“ Господата имат разрешение — и той многозначително им посочи червения диск, който държеше офицерът. Подаде им го и обясни задачата на военните: — От достоверен източник имаме сведения за наличие на чужд човек на борда. Тъй като имаме основание да считаме, че той има отношение към галактическата сигурност, наш дълг е да изясним случая. Затова, господа офицери, разчитаме на лоялното Ви и пълно съдействие. Обискът, който вече е в ход, ни най-малко няма да попречи на работата Ви по старта, — продължи Военният. — Обслужващият персонал вече ни уведоми за разпределението на помещенията в кораба и моите хора започнаха изпълнението на задачата си. Тук ще претърсваме ние. — В този момент просветна кодът за набиране на осигуряващата охрана на входа и се показа фигурата на Фрост. Той знаеше вече за обиска, затова погледна бегло заповедта на Главнокомандващия, и усмихвайки се леко, каза като човек с напълно чиста съвест. — Сержант, ще Ви помогна с каквото мога в разследването на описания тук случай, но мисля, че на моя кораб не е възможно проникването на външни лица. Но вие си знаете работата, — повдигна рамене той и им подаде пакета от специалните кодове. — Това са конфигурациите за достъпа до личния ми кабинет и до спалното помещение. Ако Ви потрябвам, ще бъда тук, в командната зала, — завърши той. — Всъщност, роботите знаят всички подробности относно схемите на „Лъчезарни“, те ще ви бъдат най-полезни. Използвайте ги.
Разговорът приключи. Сега трябваше да се чакат резултатите. Бенджамин се безпокоеше. Дори и тук, на кораба той не разбра нищо, а освен това не можеше да го напусне, въпреки че имаше толкова много работа. Трябваше да даде последните си разпореждания, независимо че сега само чудо можеше да спаси нормалния старт. Лицето му се смръщи при мисълта за пресата. Всъщност как можаше да забрави. Точно след пет минути щеше да дава интервю за най-мощната Обемно-естествена телевизия във Вселената, обхващаща почти всички галактически светове. Трябваше веднага да открие Федоси. Дано и Федоси да не закъсне, защото щеше да му се наложи сам да се справи с хиените. … Какво ли щяха да открият на кораба и какво щеше да стане… Дотук всичко беше толкова нормално. Може би военните се лъжеха. Да, да, помисли си ободрен от тази мисъл Хойлекер — Стига вълнения, трябваше да се успокои и да действува. Тревогата можеше да се окаже фалшива. Дано да беше така. Имаше някакви добри предчувствия, че стартът ще се състои.
Минутите се нижеха мъчително бавно — пет, шест, седем, двадесет, а нищо не се случваше. Офицерите методично проверяваха всяко ъгълче, всяка отсечка от кораба… но нищо. Мъжът, който проверяваше командната зала, щателно изследваше местата зад командния пулт. Предната му част заемаше незначително място в залата, но зад лицевата страна имаше огромни пространства, запълнени с многобройните свръзки на електрониката на целия кораб; беше заредена с цялата верига планетарни комуникацинни системи, осъществяващи връзка с всеки край на необятната Вселена. Там наистина трудно би могъл да се скрие човек, но въпреки това беше възможно, особенно ако е използвал за съдействие някой от пилотите на лайнера. Затова скенерът сантиметър по сантиметър трасираше вътрешното пространство за незаети места или за наличие на непознат обект. Работата изглеждаше отегчителна и, което беше най- лошото безкрайна. Точно, когато Бенджамин вече беше на предела на силите си и имаше чувството, че ще започне да вие от отчаяние, чудото се случи. Мониторът за свръзка с агентурната група просветна и гласът от отсрещната страна изцяло погълна вниманието на военните. Бенджамин също чу разговора.
