непознати и неизвестни, но най-неприятното беше, че той се индентифицираше с тях. Беше един от тях, а същевременно и човек. Наред с това Нуту беше Манас, но от някакъв трети, непознат на човечеството вид. За това знаехае само той и Меслин, защото другите му странности прикриваха изключителните енергийни способности на мисловното му поле. Нуту обаче не беше нито положителен, нито отрицателен Манас. Той сякаш еднакво добре се справяше с двете направления, понеже въобще не различаваше ясно нито доброто, нито лошото, както не различаваше добре своя свят от другия паралелен на него мир, нито пък роднините си от Земята от образите и виденията там, отвъд.
И досега, след толкова много години, Нуту добре си спомняше тайнствения, тогава неразбираем за него разговор между родителите му и Меслин преди освобождаващия ритуал с кристала.
— Готови сме на всичко, стига да можеш да ни помогнеш, — настояваше отчаяно майка му пред мага. — Убедена съм, че той може да отхвърли от себе си тези външни влияния, дори ако идват от съпътстващия ни и подластен на нас свят. Сигурна съм, че той е изцяло човек, като нас, — повтаряше упорито тя, макар самата да не си вярваше достатъчно. Обичаше го много.
Магът не беше съгласен с нея:
— Може и да си права Мия, — клатеше недоверчиво бялата си глава той, — но аз се страхувам, че момченцето само външно е човек. Повече ми се струва, че отвътре е някакво друго същество, от тези извинявайте, че го казвам — джуджета или гномове. Затова и не притежава всички човешки структури, доста е особен. Една такава дълбочинна намеса може само да го разгради и да препрати отделните му разнородни части в собствените им светове. С една дума той може да умре за нашия свят… — Аз пък мисля, че и двамата не сте прави, — възразяваше баща му, — убеден пък на своя ред в нещо съвсем различно. Нуту има у себе основополагащи човешки структури, към които обаче да са се преплели по някаква злощастна случайност стари форми от отминалия ни свят, който преди е приличал доста на този сега под нас… И ако е така, тези натрупвания просто трябва да се изолират и върнат там, откъдето са дошли. След това ще остане само човекът. — Да, може и така да е, но това е ужасно сложно, — Магьосникът отново не беше отимистично настроен, но разбираше мъката му — Както знаеш изисква се преход между световете в Спиралата, което е почти невъзможно. Отдавна отмина времето на свободен обмен, когато всякакви същества от Долното ниво се подвизаваха на Земята. — Нима кристалът не може да го направи пак… — Да може, но кой знае какъв ще бъде резултатът. Нали помниш, че миналия път след опита ни да проникнем там с изследователска цел, се появи той, Нуту, — посочи го отчаяно Меслин.
Последва дълго мълчание. Сякаш цялта група се чувстваше виновна за случилото се. Накрая все пак решиха да експериментират. Настояванията и любовта на майката му бяха непреодолими. Борбата се оказа трудна, защото другият свят, към който Нуту принадлежеше много по-силно, отколкото към човешкия род, се оказа неподатлив на въздействията. Както и преди резултатите започнаха да стават ужасяващи. Меслин се беше оказал прав — момченцето не беше човек в най-дълбоките си стуруктури. Родителите му едва не загинаха, защото допирът с неговия само свят отприщи в Нуту всички онези зловещи, тайни сили от непознатите долни нива, които той можеше докосва несъзнателно с човешкия си мозък. Съчетал в себе си силите на свръхразвит интелектуален Манас и нисшите неконтролируеми енергии на черен гном, Нуту се въртеше в буря от опустушителни емоции, унищожавайки всичко около себе си. Меслин разбира се продължаваше да се бори, майка му се молеше, а баща му се опитваше да подпомага мага в най-сложните моменти, но всичко можешеда се окаже безрезултатно. След време ги спаси нещо съвсем друго и напълно непознато.
Нуту и сега, след толкова години, си спомнеше битката. Усещаше засмукването и вихъра, който го увличаше към друг враждебен, далеч по-студен свят от този, който наблюдаваше сега през илиминаторите на „Стар — 3“. Този космичен изглед отвън беше за хората обител на мрак и вледеняваща кръвта необятност, но те дори не подозираха колко по-студено и по-угнетяващо беше там, откъдето идваше той, колко топъл и приветлив беше Космосът в сравнение с тези намиращи се под него места. Спомняше си желанието да се противопостави на това място. Несъзнателно се опита да концентрира светлината на Земята срещу него и, разбира се, не успя. Изпита отново ужаса, когато видя умиращите си родители и все още борещия се Меслин…
Хората не знаеха и за онази неповторима, невероятно бърза и светла вибрация, която премина в онзи миг около тях и върна реалността, а заедно с нея живота и радостта на Земята. Получиха помощ от другаде, така и не разбраха откъде, може би от много по-висши нива на Всемира. Молитвите им бяха чути. Видяха огро мно светло сияние, което нахлу внезапно от нищото и само с един невероятно лек замах раздели двата свята, слагайки нещата по местата им. Стопи се също така мистериозно в собствената си светлина, както беше дошло и остави само чувството за закрила, преливаща от нежност и любов. Оттогава Нуту не беше вече същият. Беше се превърнал повече в човек, отколкото в джудже. Любовта на майка му и светлината го бяха спасили и превърнали в разумно същество. Пощадени бяха родителите му, а и Меслин. Те не разбраха напълно какво се беше случило и откъде се появи това невероятно сияние, какъв беше Нуту и как така внезапно се промени. Знаеха само, че той беше станал като тях, макар да не порасна и да не стана по- красив, започна да разбира и оценява света около себе си, можеше да учи и да се развива, да бъде щастлив или тъжен, да има приятели или просто познати, да съзерцава звездния мир и да осмисля природата на света. Много рядко се връщаха спомените от тежкото детство.
Останаха му способностите на Манас, които очевидно бяха чисто човешки и които той се научи да използва и контролира чрез Меслин само за добро. Въпреки това обаче не след дълго замина от Земята, особенно след като родителите му катастрофираха. Всичко на тази планета му напомняше за кошмарите, за раздвоението, за мъчителните терзания, за смъртната опасност. Нуту се боеше да не върне миналото, да не го засмуче онзи таен, отвратителен свят, към който принадлежеше и който му даваше някои необикновени способности на гном и на Манас едновременно. Нуту обаче не ги използваше и старателно ги криеше. И сега, години след всичко това, последните събития във Вавилон го бяха изплашили не на шега. Може би кошмарът се завръщаше. Този път не само за него, но и за да промени историята на човека. Не случайно Анита Бел беше избрала да дойде именно в неговата приказка. Нуту знаеше, че съдбата никога не избираше случайни пътища. Тя неумолимо следваше своя ход напред като винаги преценяваше безпристрастно пътя си към съвършенство, независимо от човешките желания, болки или радости. И сега съдбата пак се беше върнала при Нуту чрез Анита. Малко преди да реши да замине окончателно с Майкъл, проф. Бел беше пак при него. Това се случи на следващия ден след първия им разговор. Той не и каза, че знае чрез Антима повече за нея, отколкото тя предполага. Само се увери, че тя наистина има връзка със свят, подобен на този от неговото дтство. — Значи тя не можа да каже кой или какво предава тези съобщения към мен, — попита го Анита още щом дойде. Бързаше, беше доста разстроена. Изглежда нещо се беше случило през това време, защото, когато Нуту се опита да навлезе в мислите и, те се също оказаха напълно объркани и разстроени. Разбра единствено, че Анита действително иска да пътува както беше предрекла пророчицата. Това пътешествие наистина щеше да бъде страшно и опасно. — Да, — отговори и той внимателно, — Антима каза, че не може да разбере същността на посланията и кой точно ти ги изпраща, но знае, убедена е, че източник наистина съществува и той е много, много далеч оттук… — Видя как Анита потръпна и отгатна, че тя също вече знае къде се намира това място. Нуту продължи — Антима усети мястото и сподели, че този излъчвател е много мощен и твърде особен. Най-главното — ти трябва да разбереш сама всичко в това послание. Кой ти го изпраща. Никой не може да ти помогне в тази мисия…, Защото там наистина има някой, или нещо за теб. — С една дума никой няма да бъде в състояние да ме разбере. — Да, тези съобщения са изпращани единствено до тебе и ти трябва да ги разгадаеш сама. Въпреки че според Антима… разшифроването ще бъде рисковано и сложно, свързано с опасности за живота ти, но резултатите пък ще са свързани с всички нас, с хората и съдбата на Вселената. — Да, наистина ще бъде опасно. — промърмори си тогава Анита, беше го разбрала. Това означава, че съм права, — говореше тя сама на себе си и Нуту усети, че тя взе окончателно решение.
Точно тогава почувства и силата на енергията, която идваше се, че го знае много точно и то съвсем отскоро. Може от вчера или дори от днес. Видението и беше толкова ярко, че се отрази изключително ясно в собствените му мисли. Нуту видя огромната мощност на черното засмукващо всичко пространство и почувства как то го завладява. Отдръпна се ужасен назад. Добре го позна, — беше преходът между световете. Той добре знаеше какво има зад него, отлично познаваше мястото, което се криеше зад тунелите от празнота. Точно оттам идваха сигналите и той вече беше съучастник във всичко това. Знаеше, че обикновените средства няма да могат да помогнат, така както науката се бе оказала безпомощна в неговия
