случай преди време. Но тогава ставаше въпрос само за едно малко същество, а сега вероятно за съдбата на цялата Вселена. Нуту ясно беше видял заплахата, беше усетил чрез Анита мощността на този краен свят, който вече се беше задвижил. Разбра, че всеки миг той ще се изсипе върху звездните системи и тогава щеше да е много късно за всички. Трябваше да бърза към Меслин, това му мина тогава в главата, за да се превърне по-късно в решение.
Не можеше да проумее единствено връзката на Анита Бел с тези тунели. Какво искаха да и съобщят сънищата, произлизащи оттам. Бяха твърде добронамерени за естеството на това място. Освен това нещо в мислите и будеше неудомение. Тя сякаш беше напълно чужда на тези светове, въпреки че искаше и щеше да отиде там. Той го прочете за секунда в сънанието и. Почувства, че и тя и той тогава решиха да заминат. Анита към падината от антиматериалност с Майкъл, а той към Земята при Меслин. Необходимо беше да се срещне с мага, защото независимо от напредналата си възраст той единствен можеше да му даде съвет; дори да помогне в случай, че Анита Бел не беше човек. Няколко часа по-късно намеренията му и съвсем се оформиха, когато чу опасния разгвор зад оградата си и особенно когато почувства Унищожителят-дете. В него заговори Благодетелят. Малкото чудовище едва не го разкри. Можеше да се разрази страшна буря. Тогава Нуту разбра, че нещата бяха изключително сериозни. Отрицателният знаеше много за падините, нещо повече — общуваше с тях. Беше част от Нещо в тях и дори имаше още такива като него, той не беше сам. Излъчваше ужас, предвещаваше нещо страшно. Джуджето го разбра съвсем ясно, въпреки пефектното прикритие. Нуту имаше твърде изстрени1 сетива на черен гном и беше успял да регистрира толкова много мисли от съзнанието на този малък Унищожител. Усети лошото в него с отрицателното в себе си и така разбра много повече от всеки друг, отколкото би съумял всеки друг благодетелен събрат.
Унищожителят мислеше за системата Черни криле — част от една от най-отдалечените и мрачни Галактики във Вселената — Светлините на Один. Там имаше твърде малко действащи звезди, за сметка на огромните натрупвания изстинала космична материя, която отдавна тънеше в мрак и лед. Почти нямаше живот, само тук-там съществуваха още селищата на намерилите убежище преди векове изгнаници от епохата на Скорпиона. — Лъчът е прехвърлен, човекът е вече с нас и чакаме сигнала за готовност, — долови Нуту мислите на детето — Манас, малко преди сам да се изключи, за да не се сблъска с полето му. Още по-неприятно от възможността за конфликт беше, че именно тогава разбра, Малкият общуваше с друг, подобен, но доминиращ над него голям Унищожител. Той именно се намираше там — на една от планетите Черни криле. — Да, но имаме някои смущения. Сега ще разберем откъде са. Отблъснете военните, те са на път, — беше отговорът му, който смути Нуту и който го накара начаса да се притаи. Силата на този нов Унищожител беше толкова голяма, че почти го разкри. Спаси се, само защото отдавна не беше упражнявал силата си и тя бе малко хаотична. Все пак успя да се скрие. Не разбра нищо повече, освен това, че мъжът с данните край живия му плет, беше отвлечен и че имаше връзка с Анита Бел и Военните. Трябваше да се види с Меслин — непременно. Това беше решението му, затова сега с много надежда гледаше звездите и се молеше стария магьосник да е в добро здраве. Само той можеше да му помогне. Нуту мислеше и за онази бърза, необхватна за човешката мисъл светлинна вибрация, която тогава бе променила живота му за добро. Щеше ли да я види или почувствува отново. Да усети с всяка своя клетка обновителното и действие, несравнимата и божествена природа и чувството на неизмерно щастие. Щеше ли тя да се появи сега, когато човечеството наистина имаше нужда от прозрение и Нуту, изправен срещу звездите го чувствуваше с цялото си многолико същество. Отговорът беше в бъдещето, което той виждаше като объркано, тревожно и много, много сложно. Манасът в него ясно усещаше новото начало…
23 глава
До старта оставаха само две минути. Мощните двигатели на супер междугалактическите лайнери бяха в готовност за отделяне, цялата комуникационна система беше в пълна изправност, а екипажите само чакаха сигналите от диспечерския планетарен пулт. Журналистите вече бяха завършили с предварителните си коментари за пилотите, бяха представили нововъведенията на космическите консорциуми и бяха направили прогнозите си. Сега и те очакваха със затаен дъх последния сигнал. Зрителите в специалните зали за директно наблюдение също бяха приключили със залаганията си и погледите им напрегнато следяха готовите за изстрелване машини. Но абсолютно никой не предполагаше, че няма да наблюдава само едно обикновено, поредносъстезание от Формула 1, а ще стане свидетел на най-драматичните исторически събития в последно време, сравними само с със завладяването на поредица от звездни светове или откриването на нов източник на енергия.
Смътно, с огромно нежелание за една такава переспектива се досещаше само Главният мениджър на шоуто — Бенджамин Хойлекер. Нещо в съзнанието му след срещата с военните продължаваше тревожно да се обажда. Даваше му да разбере, че проблемите не са приключили, че най-доброто, което може да направи, е единствено да чака и да се надява всичко да се размине благополучно. Той смътно предусещаше неприятностите, затова усилено се опитваше да запази вътрешното си равновесие и дори ако може да извлече някаква полза за компанията си дори от един скандал с Органите за Галактическа сигурност. Как би искал в този последен момент преди стартовия сигнал да знае какво точно става в Главната квартира на Военните или поне да бъде осведомен за намеренията на екипажа на „Лъчезарни“. Впрочем последната информация от лайнера беше напълно спокойна, дори оптимистична. Полотите докладваха, че са приключили с последните си приготовления, преминали са успешно през последните си концентрационни занятия, а електрониката и роботите са в пълна изправност. Външно всичко изглеждаше готово за една бъдеща победа. Въпреки това тревогата оставаше и Холекер знаеше, че тя не е напразна.
И наистина положението на кораба беше именно такова, с изключение на една малка подробност. Там на борда на „Лъчезарни“, в личния кабинет на командира Фрост, стоеше една жена, от която се интересуваха вече едва ли не всички Галактически сили за сигурност и тайни организации и която въпреки това имаше твърдото намерение да промени представите на света за самия него.
Анита стоеше замръзнала в почти молитвена поза в едно от креслата и очакваше сътресението от старта. Знаеше, че след това никой не може да ги спре. Само веднъж да се окажат в Космоса, да извършат първия скок в хипер пространството и всичко ще бъде в техните ръце. Само още една минута и край. Беше изживяла огромен ужас от нахлуването на специалния отряд на военните, независимо че го очакваха с Майкъл се бяха подготвили. Въпреки това опасността от провал беше огромна. Прекара обиска в една ниша в стената между работния кабинет и спалнята, защото тази отсечка според Фрост не беше известна дори на хумоноидните роботи, а също така не бе отбелязана и на картите на кораба. Тя бе с чисто декоративна цел и имаше за цел; постигане на по-добро овално оформяне на спалното помещение и облекчаване медитационните занимания на пилотите по време на полетите. Всъщност там цял човек не можеше да се побере, освен ако не заемеше една твърде неудобна поза сред различните вдлъбнатини и изпъкналости. Добре, че Анита беше слаба, пък и беше запазила много от детската си гъвкавост. Затова успя да се събере там по един твърде чудноват начин заедно със заглушителя на електронните търсачи. Той можеше доста добре да я предпази от евентуални електронни търсачи на живи организми. Благоприятно се оказа и това, че тялото и още беше наситено с електромагнитните импулси на телепорта и не беше възстановило докрай нормалните си биологични функции. С една дума Анита не излъчваше точно като човешки организъм. Роб също беше изолиран, насочен от Майкъл в друг отсек на кораба след известни словестни упражнения, които объркаха последния запомнен от Рема материал.
Въпреки това обаче агентите можеха да открият това място. Не трябваше да се забравя невероятната им интуиция и огромна степен на концентрация, която постигаха при работата си. Всъщност само някаква случайност и внезапно им изтегляне, точно, когато претърсваха стените на спалнята, я спасиха от разкритие. Можеше да пожелаят да видят каква е тази пълнота в пространството между двете помещения, неотразена в системите. За щастие не се стигна до това. Отидоха си съвсем внезапно, като зарязаха работата си направо насред път. Оттогава Майкъл не се беше появявал и сега Анита го очакваше непосредствено след старта, който вече беше почти факт.
18.00 ч. — „Лъчезарни“ потрепна и мощното му туловище набрало сила от петте си плазменни двигателя се изстреля в Космоса, оставяйки след себе си красивата дъга на многоцветието. Тя се появяваше вследствие на прорязания от невероятната скорост въздух на Алтея. Именно за да наблюдават на живо тази необикновена красота, хиляди зрители от Галактиките се стичаха тук всяка година и плащаха баснословни суми за места пред илюминаторите на Космодрума. Това беше единствена възможност да се види тази
