— Имаме чувството, — започна мъжът от екрана, — че сме допуснали непростима грешка. Групата, която се осведоми, че Анита Бел е тръгнала към Космодрума, вероятно е получила погрешна информация. Съобщението, изпратено от личния и секретар, което вероятно ни е подвело, е направено в 14.20 ч. То не е отменяно до обаждането ни в 16.40 ч. Тъкмо тогава ни беше предаден този твърде неприятен видео материал от кабинета и. Записът показва посещение на група лица, представящи се за Военни от нашия отдел. Те, както сам виждате, са показали документ за временен арест, подобен на нашия от два часа след обяд. После са Анита Бел в неизвестна посока. При проверката се установи, че такова посещение не е планирано и не е извършвано в посоченото време от наши хора. Опитът ни да блокираме напускането им на сградата на ОВОС не доведе до резултат. С тях се оказа същият онзи Унищожител от Детският град. Те се изплъзнаха още преди половин час заедно с пленичката си. Нещата се повториха и те вече не са в пределите на Галактиката. — Следователно неизвестни все още за нас сили са отвлекли и мис Бел, както и този Харисън Стоун на обяд. — попита военният. Той усърдно мислеше върху положението, което никак не му харесваше. Чакаше допълнителни разпореждания.
Те бяха за оттегляне.
— Страхуваме се майоре, че е точно така, — появи се отново мъжът от отсрещната страна като прекъсна виедоматериала. — В резултат на това е очевидно, че вашата задача ще се окаже безрезултатна1. Търсенето лице явно не е в района на Космодрума. Нареждането е да преустановите издирването и да се върнете незабавно в щаба за нови задания. Положението става все по-напрегнато. А Бенджамин Хойлекер стоеше и не вярваше на ушите си. Оказа се, че тези военни търсеха приятелката на Фрост — Анита Бел, което изглеждаше напълно абсурдно. Какво щеше да търси тя на състезанието. Та Анита дори не харесваше Лъчезарни. Освен това общо можеха да имат с нея военните. Те не се занимаваха с такива дреболии като личните отношения на пилотите, пък и Майкъл изглеждаше толкова невъзмутим и спокоен. Бенджамин нищо не разбираше. В цялата тази бъркотия обаче едно беше прекрасно. Обискът приключи и те си отиваха. Подготовката продължаваше, стартът нямаше да се провали и най-вероятно всичко щеше да се размине без неуспехи и дикредитация. Със или без Анита Бел, корабът щеше да излети след 40 минути; така публиката, пресата, и спонсорите щяха да бъдат доволни. Парите нямаше да отидат напразно, а и щяха да дойдат много нови. Радостта се възвръщаше по лицето на Бенджамин; дори го обхвана и известен ентусиазъм, когато тържествуващо се ръкува с отиващата си специална група, горд, че лайнерът му е чист. След това обнадеждено потупа и Майкъл по рамото и хукна по другите си задачи, надявайки се повече никога да не се види с тези военни. Разбира се, горкият не знаеше, че това е само началото на множеството им съвместни дни…
22 глава
По това време, малко встрани от същия Космодрум, получи разрешение за излитане един друг космически кораб, който се отправяше към далечната галактична система „ГЕЯ — Нейчър“. Три големи пространствени скока бяха необходими, за да се приближи „Стар — 3“ до целта. След това още два дена нормално летене щяха да го приземят на планетата Земя. На борда си, както обикновено, той беше събрал различни светила от научния свят на Вавилон, тъй като на Земята, където отиваха, беше любимото им място за всякакъв вид симпозиуми, конференции, конгреси, дори за най-обикновени срещи. Планетата носеше духа на първооткривателите, беше облъхната от смелостта и дръзновението на първите полети в космоса, на първите големи победи, ала и на първите поражения, раздели и разочарования. Тя носеше в себе си живата история и паметта на човечеството, покорило видимия свят. Беше превърната в огромен музей, в който стояха пресъздадени всички събития от живота на човешките народи от възникването им до роенето им в звездните светове и до по-късното им обединяване в сегашната Междугалактическа система.
Сред пътниците имаше един пасажер, който рязко се отличаваше от останалите. Той не принадлежеше към научното съсловие, изпълнило салоните на „Стар — 3“, не беше и турист. По-скоро изглеждаше угрижен, замислен, притежаваше невзрачен вид и беше много нисък, направо джудже. Не общуваше с никого; не защото му липсваха запознанаства с някои от останалите пътници, а защото нямаше никакво желанието затова. Дори обслужващият персонал го избягваше дискретно, пък и той предпочиташе роботите. Очевидно му трябваше усамотение и спокойствие за размисъл. Имаше вид на човек, който знае къде отива и планетата-майка не беше новост за него. В същото време той не желаеше това пътуване и само неотложни причини го принуждаваха да бъде тук. Двата дена обикновен полет даваха възможност на пътниците да се възстановят след тежките няколкочасови натоварвания на трите последователни скока още след излитането. Затова басейните, ваните за масаж и градините, където бяха възможни разходки с вибриращите водни костюми, бяха изпълнени с хора. Те бяха много необходими, защото психиката и мускулната система изпитваха огромно напрежение при пренасянето в хипер пространството и най-добрата профилактика след това беше дългото отпускане във водна среда. Затова всички междузвездни лайнери бяха снабдени с всевъзможни съоръжения за водни процедури, а луксозният „Стар — 3“ имаше пет изцяло оборудвани огромни градини с водопади, басейни и течащи рекички. На борда му беше създадена илюзия за океански бряг на фона на огромните илюминатори на кораба, където мержелееха хилядите звезди на заобикалящия ги Космос. Връх на всичко това бяха обаче, т.нар. индивидуални водни костюми, които създаваха усещането за непрекъснато съприкосновение с топла течаща вода, без да се пречи на движението на облеклия ги човек. Те масажираха леко цялото тяло и така неусетно отпускаха подсъзнанието, затормозено от мълнееносния преход в Космоса. Бяха много скъпи, но поради несравнимия си бърз ефект се използваха масово на кораби като „Стар — 3“. Но Нуту, защото това беше именно той, не прибягна до услугите дори на най-обикновените басейни за плуване, изобилстващи на борда. От няколко часа насам той стоеше загледан в черната бездна на Млечният път, час от системата „Гея — Нейчър“, и сякаш се мъчеше да съзре в далечината родната планета. В главата му едно след друго преминаваха в нестроен ред отдавна забравени събития и лица на хора от неговото детство, от младостта му. Той беше роден там — на майката Земя. Там беше прекарал половината си живот и беше напуснал този свят с надежда да намери спокойствие и утеха. За съжаление Нуту не беше обикновено дете, тъй като се беше родил твърде чудноват. Поради това не беше имал нормално детство. Ярки спомени от нещо непознато и чуждо го съпровождаха още от първите му дни, странни усещания се появяваха най-неочаквано и се преплитаха по ужасен начин с естествените му състояния. Още оттогава виждаше същества и картини, които го привличаха и същевременно отблъскваха. Те нямаха нищо общо със света, в който живееше. Затова още от бебе беше постоянно нещастен, объркан, раздвояван от чувството, че живее на няколко места и сред различни хора. Проговори много рано, на три месеца, но думите му, макар и точни, често бяха несвързани и неясни по смисъл, пълни с абстракции, символи и невероятни описания. И може би защото интелектуалното му развитие буйно изпреварваше физическото, той никога не порасна достатъчно и остана много дребен. Подвластен на световете, които виждаше в съзнанието си и в които явно живееше, той никога в първите си години не осъзна напълно света около себе си. Не усещаше достатъчно близко и ясно присъствието нито на майка си, нито на баща си и баба си. Беше обграден от тях с любов и нежност, но от това нямаше полза, защото чувството за раздвоение оставаше и сякаш никой не можеше да направи нищо, до момента, в който след няколко мъчителни за родителите му години не се появи онзи стар ПРИЯТЕЛ на семейството. Нуту чак по-късно разбра, че той се казва Меслин и че едва не е загинал в опита си да върне нормалното му съзнание. Защото Нуту не беше обикновено човешко същество.
Странната трансформация обаче не се беше получила случайно. Целият му род се занимаваше с доста необичайни неща. Традиция в семейството бяха изследванията в областта на митологията и религията на човечеството. Баща му и майка му бяха едни от най-добрите специалисти в тази област и тъй като Земята беше най-благодатното място за изучаването на тези неща, те бяха от малкото хора живеещи постоянно там. Твърдо вярваха, че всички вярвания на човечеството не са плод на буйна фантазия или опит да се смегчи чрез подходящи психологически илюзии тежката съдба на човека видимия свят. Именно досегът с тези други, невидими светове явно беше довел до тези тежки деформации от непознат характер в съзнанието на детето. Нуту още от бебе виждаше наяве странни същности и необичайни събития. Можеше да предсказва някои събития от бъдещето, често съзнанието му напълно изключваше и той започваше да бълнува особени и несвързани думи, виждаше непознати образи и енергии, дори въздействаше на хората като променяше моментната им нагласа. Много от съществата, с които общуваше, приличаха на героите, населяващи приказки, легенди и митове — предимно елфи, гноми и джуджета. Други пък бяха напълно
