предизвика шок при излизането навън. От друга страна, всичко наоколо беше обект на туристически маршрути и затова цялата обстановка беше напълно автентична. Нямаше никакви покрития или защити, нито подземни или въздушни пътища, цяло щастие бяха дори тези аеромобили, които се движеха по една единствена линия, съответствуваща напълно по външния си вид на древен път. Бяха спестили само праха, защото машините се носеха на около метър над земната повърхност и завихрянето от преминаването им не беше достатъчно, за да предизвика пушилка. Спираха трафика само при пясъчни бури, при резки покачвания на температурата или през някои от непрогледните пустинни нощи. Радарите в колите нямаха точни ориентири и можеше да настъпят непредвидими отклонения.
Поради горещините туристическият сезон не беше започнал и движението беше слабо. Само тук там се срещаха по някоя и друга кола, пълни с търсачи на силни усещания, студенти от историческите факултети на различни университети и нетърпеливи учени, които се насочваха към Тива, местонахождението на Луксор и Карнак — истинската цел на повечето любопитни и изследвачи. Древната столица на Египет беше не само средище за изучаване историята на древния свят, но и главен център на повечето школи, занимаващи се с проучване на митологиите на света. Затова тук можеха да се срещнат много магове, предсказатели, хора с необичайни физиологични способности, астролози, отшелници, водещи примитивно съществуване на фона на супер технологиите, които ги заобикаляха. Тива за щастие се беше опазила от участта на знаменитите пирамиди при Гизе, които заминаха преди години за Алтея, за да послужат като поредната атракция на Вавилон. Тогава обаче те предизвикаха такъв интерес с чудесата, които разкриха при транспортирането си, че учените, занимаващи се с религиите на древния свят, получиха материал за години наперд задълбочена и упорита работа. Рязко се увеличи потокът от туристи към Тива, но най-доброто беше, че вече на никой не му хрумваше да размества нещо в древния Египет, защото явленията, наблюдаващи се в пирамидите, се забелязваха по странни начини и в храмовете на Слънцето. Те бяха съпоставими по време и по редица други белези. Случаваха се едновременно и на Алтея, и на Земята — в Тива, което караше учените да предполагат, че между тези твърде различни като предназначение и като време на изграждане исторически обекти има някаква неясна, но силна връзка. Древноста криеше още загадки, които въпреки невероятните технологии на новото време не бяха достъпни за съвременните хора. Така например в различно време и на Земята, и на Алтея се проявяваха едни и същи явления. Събуждаха се сцени от миналото, оживяваха исторически образи и събития и нищо не можеше да ги изличи, скрие или повлияе. Те присъстваха толкова дълго, колкото беше нужно и след това изчезваха също толкова мистериозно. Затова беше голям късмет да попаднеш в Тива или в Музея на Вавилон, когато незнайно защо се появяваха картините от безплътни, но неизличими, напълно достоверни исторически видения. Тези любопитни подробности обаче съвсем не вълнуваха мисълта на странния пасажер от „Стар — 3“, който сега пътуваше към Тива. Той твърде добре познаваше както природната обстановка край древния град, така и всички подробности около историческата му съдба. Сега, когато всеки момента на хоризонта щяха да се покажат постройките на Тива, той си мислеше единствено за Меслин. Дали беше получил съобщението му от Космодрума и сега го чакаше. Беше ли добре със здравето и дали щеше да му помогне.
Аеромобилът някак задъхано извървя последните няколко десетки метра до стоянката си в покрайнините на Тива и спря уморено край заведенията, които посрещаха първите посетители на града. От колата се заизнизваха изтощени от жегата пътници. Някои от тях влизаха направо на сянка, за да утолят жаждата си, а други, явно по-нетърпеливи, намираха таксита, които ги откарваха до хотела или до института им. Сред тях беше и Нуту. Той бързо се настани в най-близкото такси и сухо ориентира шьофьора за желанието си:
— Кварталът на маговете, — каза той. — Като стигнем ще Ви покажа откъде да минете.
— Там не е съвсем безопасно и затова ще ви струва повечко, сър, — заувърта шофьорът. — Особенно ако навлезем навътре.
Но Нуту нямаше време за обяснения.
— Не се притеснявай, ще получиш каквото искаш, — успокои го бързо той. Беше убедителен с парите в ръката си — Освен това, аз доста добре познавам това място, защото съм живял там. Всичко, което се чува за него са само измислици и туристическа реклама.
— Дано да е както казвате, сър — съгласи се неуверено шьофьорът и издигна аеромобила по пистата, която щеше да го отведе до квартала на маговете. — Понякога там изчезват и хора и машини. Случават се и други невероятни неща, затова ние, местните, не обичаме много това място. Туристите ходят там рядко, освен ако нямат някоя много сериозна причина. Хората предпочитат храмовете, а когато им трябва нещо мистично отиват при предсказателите, асторолозите или отшелниците. Те са по-безобидни и нямат нищо общо с тези тук… — Човекът бъбреше ли бъбреше, може би просто ппрофесионален навик, а може би за да се успокоява, а Нуту търпеливо се съгласяваше с всичко. Прие на драго сърце и предупрежденията. Според шофьорът мястото се е изменило много от времето, когато пасажерът му е живял тук; Нуту отрече почти шеговито, че самият той е магьосник, споделяйки че наистина важни неща са го накарали да се върне отново в Тива. През това време аеромобилът стигна до първите къщи на магьосническото обиталище.
Нуту позна старите улици, по които беше вървял хиляди пъти, когато отиваше да посети Меслин. Всъщност той не беше живял тук и го каза само, за да успокои шьофьора. Но това нямаше значение, защото познаваше квартала като свой дом. Въобще не се беше променил. Дори миризмите си бяха същите; цветовете на къщите преливаха в същите ярки тонове както преди, а отразените слънчевите лъчи все така неотразимо се размесваха върху претъпканите със странни съоръжения покриви. Магьосниците наистина бяха доста консервативен народ.
— Тук ще трява да слезем на долното ниво и след това да поемем надясно, — каза Нуту на шофьора. — По-нататък ще изминем още съвсем малко разстояние и веднага спираме след първия десен завой.
— Добре, сър, дано и да се върна също толкова спокойно. Досега всичко е наред, но преди няколко години трябваше да идвам тук, за да докарам някакъв луд турист. Тогава макар че нищо не ми се случи, изживях доста уплаха при вида на тези хора. Човек никога не знае.
Нуту чак се развесели. Магьосниците, макар и странни, бяха абсолютно безобидни и човекът напразно се притесняваше. — Няма да имаш проблеми, — потупа го той по рамото, като му посочи пътя за връщане. — От мястото, където ще сляза, има улей за по-високо ниво. То директно ще те изведе в другия край на квартала. Връзката е права, без отклонения. Лесно е и напълно безопасно.
От прозореца вече се виждаше къщата на Меслин. Входът беше след завоя. Нуту потръпна от вълнение, защото често, когато магът очакваше гости, излизаше пред вратата и се разполагаше пред входа на ярко оранжевата си сферична къща.
Колата плавно зави и спря така, както искаше Нуту. Никой обаче не го чакаше. Меслин не стоеше на обичайното си място, но пък вратата беше отворена и сякаш го подканяше да влиза. Затова Нуту бързо взе багажа си, каза още няколко успокоителни думи на шьофьора и забързано потъна зад светещата врата. Очевидно някаква неотложна работа беше задържала магьосника вътре. По-важното обаче беше, че знае за неговото пристигане и го очаква; за това говореха познатите звуци, които се чуваха от вътрешността на сградата. Нуту премина внимателно през загражденията, като избираше по пътя си само кръговите и триъгълни изображения и внимателно избягваше четириъгълните и правоъгълни форми. Влезе вътре. Най- голяма предпазливост проявяваше при продълговатите подобни на цилиндри издатини, появяващи се в следствие от изпълнението на един много рядък закрилящ ритуал. Така те пазеха добре дома. Когато най- накрая прекоси залата, той се озова точно във вътрешността на къщата, където имаше нещо като фоайе, трапезария и малка кухня. Нагоре пък, по-стълбите, бяха разположени жилищните помещения; а надолу се намираше лабораторията на Меслин, която заемаше цялото пространство под двата етажа и представляваше голяма зала, изпълнена с най-различни предмети, необходими за работата му. Нуту заслиза надолу и шумът, който привлече вниманието му още на входа, осезателно се засили. След миг и стълбите свършваха пред заграждения от типа на тези, които бяха горе, а след тях се виждаше цялата лаборатория, обляна от меката слънчева светлина. Тя непрекъснато нахлуваше от страничните полегати прозорци, които обграждаха по цялото протежение кръга между земята отвън и първия етаж. Така стъклата образуваха една голяма окръжност от светлина, която вкарваше постоянно слънчевите лъчи навътре. Те бяха жизнено необходими на Меслин и като енергия, и като важна част за изпълнението на множествто различни ритуални действия. По тази причина светлината в помещението никога не секваше, ярко осветено от самото Слънце през деня и от излъчванията на акумулаторите през нощта. Лъчите бяха съществен защитен фактор, особенно през тъмните нощи и затова никой Бял маг от рода на Меслин не си позволяваше да остане дори за малко без живителната им сила — те бяха синове на светлината. Разбира се, имаше и друга категория
