шум. Тогава вътре в него се завихряха странни трансформации, които след 72 часа позволяваха на мага да проследи тенденциите на бъдещето и дори да се докосне до замисъла на творението.
Меслин го беше подготвир за концентрация още преди три дни, което още по-недвусмислено подсказваше на Нуту, че той е знаел за посещението му от Алтея още преди ученикът му да реши това. Убеден е бил в сериозността неговото начинание.
— Аз наистина започнах още в сряда, — обясни той, — но ще трябват още 12 часа, за да може кристалът да завърши натрупването на необходимите светлинни концентрации. И едва тогава ще видим пътя през тунелите на пространството, а Анита Бел си е човек, така че не се тревожи, случаят не е същият, но много добре направи, че дойде.
— Но и Антима, онази същата, която преди време братята отлъчиха от обществото, видя сили чужди на човека около Анита Бел и ме предупреди за грозяща ме опасност. Учението твърди, че няма нищо случайно и затова срещата ми с тази жена едва ли е безпричинна.
— Не е случайна, разбира се, — махна с ръка разсеяно Меслин, сякаш въобще не си заслужаваше да спори по този въпрос, — но нещата са много по-сериозни и различни. Дори аз не мога да ти кажа за какво точно става дума. Ще видим в кристала, но знам едно, че опасност има и че тя е за всички нас.
— Имаш пред вид чужда намеса.
— Да, Стихията е. Тя ще се опита да нахлуе във Вселената и това се предвиждаше отдавна, но не знаем как ще го стори. Напоследък в братството имаме много доказателства, че нещо грандиозно става във Вселената, че има настъпление на силите на обратната страна. Отражението е намерило съмишленици в света ни, но не знаем къде са и как ще ги използват. Те са както обикновени хора, така и Унищожителните Манас.
— Знам къде са, — Нуту го погледна тържествуващо, защото можеше да се изяви сам. — Когато отвлякоха мъжа, който искаше да съобщи данните за Анита Бел на военните, — заразказва джуджето, — аз почувствах един Унищожител. Намираше се сред похитителите и беше дете.
— Дете, — Меслин чак не повярва, — защо дете.
— Просто не беше пораснъл още, а явно им е трябвал, затова са избързали, но по-важното е друго. Заедно с него усетих друг, много по-голям и много по-необичайно могъщ Унижожител. Предаваше от Черните криле в Один.
— Черните криле в Один, сигурен ли си, — попита смръщен магът. — Ще трябва до го предам веднага до братството и затова съм длъжен да го знам със 100 процента сигурност.
— Да, абсолютно съм убеден, — повтори Нуту, гласът му издаваше вътрешна убеденост, излъчването му беше толкова необичайно горещо, че не можеше и да става въпрос за грешка. — Бяха на Один и имаше още един от тях.
— Значи наистина са се активизирали. — Меслин окончателно се разстрои. — А казваш, че имат и съмишленици сред хората, преди малко спомена нещо за някакви си…
— Да, за Галакси Енерджи, базата на Один е тяхна. Възможно е Анита Бел да е като тях, макар от някаква трета или кой знае каква друга групировка, която също се опитва да се добере до енергията в падините.
— Не тя нито е Манас, нито работи за някого. Грешиш, — отрече без колебание учителят, — но си прав, че тя може да се окаже връзка с другите по-възвишени същества и благодетелните Манаси, които ще ни помогнат.
— Тя знае ли затова, — попита Нуту, доста озадачен, защото нищо в поведението на Анита не потвърждаваше това преположение.
— Не, за съжаление тя няма никаква представа за мисията си. Дори не знае, че Отгоре, — и Меслин показа с благововоление небето — се опитват да влязат във връзка с нея, точно за да предупреди останалите, т.е. нас за огромната опасност над света. Избрали са нея, защото на пръв поглед е подходяща. Нейният начин на мислене е сроден на нашия, магьосническия, а и на техния, тя всъщност предчувства краха. Освен това е сред висините на ОВОС, успяла е да ги убеди в неща, които ние не можахме за хилядолетия… да не говорим, че и съответства на Предсказанието и това е съдбата и. Всъщност борбата ще е много тежка.
— И ще е срещу моя свят, нали. — Нуту беше помръкнал.
— Да, частично е така и ти отдавна знаеше това. Трябваше да си го приел. — Меслин го гледаше с нескрито съжаление.
— Значи опасността е другаде и Анита Бел не е като мен, а точно обратното, тя е една от вас и тревогите ми са били напразни, — продължаваше да разсъждава Нуту. — Мисля, че е точно така. Ще видим в кристала. Не забравяй, че и ти си от нас, макар и роден от долната страна, ти не принадлежиш на Стихията. Затова приеми Анита Фалкон Бел като съюзник, неслучайно появил се точно при теб. Подчини се и на символа и на съдбата си, защото и без друго ти отдавна си човек, за разлика от останалите си събратя, които още доста ще трябва да чакат придобиване на менталност. — Меслин не знаеше какво да каже още. Чувстваше, че Нуту е объркан и подтиснат, но не трябваше да му дава възможност да изпадне в отчаяние. Той все пак беше Манас; негов ученик и можеше да бъде изключително полезен.
— А сега ни предстои много отговорна работа, — поде бодро магът и избута Нуту от стола. — Нямаме време за самосъжаления, приятелю. Ела при хуманоидите. Ще ми разкажеш всичко пак и то в най-големи подробности, а след това ще погледнем и информациите от Централната банка, както и ще предадем съобщението ти.
— Това означава, че почивката май се отлага — не без съжаление вметна Нуту, взе си още една сладка от масата и стана. Опитваше се да се разсее. От една страна беше облекчен, че нещата се оказаха други, но пък от друга отново попадна сред сложни обстоятелства и вече съвсем не знаеше, откъде щеше да се появи опасността. Предугаждаше, че както едно време отговорът щеше да се окаже в кристала. Спомни си и за лъчезарната бяла светлина, която се появи тогава. Трябваше да изчака. А и Меслин настояваше за това.
— Прав си, за почивка не остана време, — съгласи се учителят. — Е, може да си отделиш най-много два часа, но и не ми казвай, че особенно си се изморил на „Стар — 3“. Прекалено е луксозен, за да се случи нещо такова на пътниците му, — усмихна се той. — Пък и страшните ти притеснения няма да се оправят със сън, а с работа.
Прав беше и Нуту трябваше да събуди Манаса в себе си, трябваше да се концентрира.
— Не е от пътуването през Космаса. Отвикнал съм от Слънцето, но ще се оправя, — извини се той и отпи последната глътка от елексира на Меслин, след което тръгна вече съвсем бодър към компютрите в другия ъгъл на помещението. Знаеше, че е длъжен да действа.
В това време роботите вече се бяха подготвили за записване и обработка на данните. Нуту можеше да започне подробното си изложение. Кристалът щеше да бъде готов след по-малко от 12 часа.
28 глава
На Алтея много хора бяха обезпокоени от последните събития и то не само сред представителите на „Формула — 1“. Редица други организации също с огромен интерес следяха ситуацията на Космодрума и в системата Олеандър. Някои от тях дори бяха жизнено заинтересовани от развръзката там. Сред тях беше и Военният отдел, който се занимаваше с Анита Бел. Напоследък се бяха изправили пред много труден проблем не само поради естеството на загадката, но и в следствие на противоречивите данни, които бяха събрали напоследък. Офицерите нямаха ясна концепция по въпроса; както никога досега не работеха по определен план и по ясна задача, съществуваше повсеместно объркване и неяснота. Опитваха се да разрешат проблема, като включиха допълнителни сили по разясняване на случая и по обработката на данните. Плътно натовариха информационните системи, струпаха огромни междугалактични поделения в района на падината, изолираха района и проучиха почти всички подобни кътчета на Вселената. Събираха се сведения на всички нива, преглеждаха се стотици стари дела, под подозрения бяха поставени много галактически обединения с политически и стопански функции и най-вече Галакси Енерджи. Проверяваха се всички сведения за непознати и тайнствени обекти във Вселената още от началото на космическата ера, та дори и от преди това. Бяха привлечени дори Манасите и феномените. Работата се разгърна в много и различни направления и въпреки че всички екипи работеха всеотдайно, водени както никога досега от
