магове, които по точно обратен начин живееха в кубични къщи; специални поглъщатели на слънчевата светлина изолираха помещенията им от всякакъв източник на лъчения, като самите те се криеха през деня. Но те бяха от съвсем друга категория и Нуту не искаше да има нищо общо с тях. Потърси с поглед Меслин и с радост го откри зад компютъра, който предаваше последните сведения за промените в Слънчевата система и за по-съществените изменения в Млечният път. Ред чакаше Вселенската прогноза.
Меслин, разбира се знаеше, че Нуту вече е долу; наблюдаваше го как слиза, без обаче да стане от мястото си. Беше особняк и рядко даваше воля на емоциите си, затова сега стоеше безмълвно и само очите му издаваха нетърпението и радостта от срещата. Чакаше Нуту сам да дойде при него и насмешливото му изражение създаваше впечатлението, че са се разделили едва преди час.
— От доста време знам, че тези дни, ще имам необичайно и много важно посещение от стар познат, но колкото и да мислех кой ще е той, не предположих, че точно ти ще се върнеш да видиш отречения си учител, — подхилваше се той. — Затова известието ти ме изненада. — Меслин стана от мястото си, за да го прегърне. Дрехите му, съставени от всички цветове на дъгата, просветнаха под ярката светлина, придавайки му необичайно чувство за движение, несъответствуващо на напредналата възраст.
— Самият аз съм изненадан учителю, — мърмореше смутено Нуту, докато Меслин го оглеждаше и потупваше по раменете.
— Знам, знам само важната причина, която почувствах, те е довела тук, а желанието да видиш учителят ти. Трябва да ми разкажеш.
— Наистина поводът е важен, пък и твърде странен. Мисля, че е като едно време.
Нуту усети как Меслин едва доловимо смръщи вежди, но след това продължи сякаш не го е чул.
— Наистина ли, — усъмни се той. — После ще ми обясниш, — махна с ръка магът. — А сега трябва да си починеш, да се видим, отсъствал си толкова много време от родината. Всъщност изглеждаш добре, но някак малко угрижен и изморен. — магът го забута настойчиво към един от столовете. — Седни, разполагай се. Може би искаш да пийнеш нещо. Сега ще се разпоредя, — бъбреше уж безгрижно той. — Роботите ще отнесат багажа ти и ще донесат закуски, от най-добрите, по-специалните ми рецепти, — усмихна се той игриво.
— Не знаех дали ще те намеря. Притеснявах се през целия път. Нали, исках да скъсам с миналото и не поддържахме връзка. Опасявах се, че пътуването можеше да е напразно и само щеше да върне спомените.
— Човек не може никога да скъса с миналото и със спомените си, — прекъсна го магът, — рано или късно животът пак ще го намери. Това е част от Големия Път на духа, който не може да се прекъсне. Ти добре знаеш това, въпрос на време. Беше част от обучението ти, ако си спомняш. Всъщност ти не беше лош ученик, — заклати поучително пръстът си Меслин, — но за съжаление не повярва в себе си и не завърши всички фази. Може би някой друг път — в тона на мага пролича носталгия. — Твоят случай беше най- трудният в живота ми…
— Да, ти вложи много сили и всичките си знания за преобразуването ми тогава, а след това доста време за образованието ми, но аз никога не можах да се отърся докрай. Във Вавилон се чувствувам по-спокоен, пък и след катастрофата …
Меслин внезапно го прекъсна. Изглежда се притесняваше от навлизането в спомените; напитките вече бяха донесени и можеха да поговорят.
— Спомена, че и сега е като преди, — рече магьосникът. Какво точно искаше да ми кажеш. Ако наистина е така, не знам дали ще е по-силите ми да ти помогна. Годините ми станаха много. Може би грешиш, тъй като тези неща рядко се повтарят в един и същи живот. Противоречи на закона.
— Но ти сам току-що каза, че миналото винаги се завръща и предназначението продължава, — възрази Нуту.
— Да, така е, но никога не е съвсем същото. А и толкова бързо.
— Не е свързано пряко с мен… Има една жена, Анита Бел, която идваше в приказния град. Има малка племеница и заради нея постепенно станахме близки. Един ден тя ми разказа, че има някакви странни сънища, за които не знае откъде идват и които не се поддават на психиче ския контрол. Дори ми описа някои от тях.
— Анита Бел, Анита Бел, това име ми е познато, — промърмори Меслин, ала не можеше да си припомни точно.
— Вероятно да, известна е. Професор по история, която има собствена теория за еволюцията на човешкото общество.
— Близка е с нашите учения, нали. — Лицето на Меслин изведнъж се проясни. — Спомних си, — извика той. — Отнасяше се до индивидуалните мисловни полета, говореше се за развитието на менталния свят, който науката отрича.
— Точно така, учителю. Та сънищата и са исторически и то съвсем автентични, защото в тях всичко е такова, каквото е било в далечното минало — Колумб, Александър, Вацлав, създаването на ОВОС, дори школата на Шуковски и което е най-интересно проповедта на Христос пред храма.
— Но той е от Великите. — възкликна на глас Меслин. Беше необичайно възбуден и дори Нуту го изгледа твърде учудено, защото не разбра какво точно искаше да му каже Меслин. Но магът в същия момент се овладя, погледна го изпитателно и нетърпеливо го подкани да продължава.
— Най-впечатляващото обаче в тази история е, — мина бързо по същество Нуту, — че в последствие се оказа, че проф. Бел не сънува и тези сънища са излъчвания, послания с нечовешки произход, идващи от падините, които напоследък се появяват в края на Вселената и които удивително ми напомниха за тунелите между световете в Спиралата. Виждал съм ги в кристала като малък. И ти също. Месин вече въобще не можеше да прикрива възбудата си. Станал от мястото, започна да се разхождаше нервно напред назад като си мърмореше нещо под носа:
— Нима е възможно, нима е възможно това да се окаже истина.
А Нуту почувства, че трябва да продължи:
— И при мен беше така, учителю. Спомняш си как аз виждах неща от други светове, как те ме бяха обсебили. А има и още нещо. Силите за сигурност също се интересуват усилено от Анита Бел. Може би подозират нещо, прихванали са сигналите. Подобно е положението и при Галакси Енерджи, знаеш я енергийната компания. Хората от нея също искат да се възползват от ситуацията и дори изпозват с непозволени средства затова.
Меслин обаче явно не го чуваше.
— Това е послание Нуту, послание, не е същото като при теб. Нещо по-сериозно е. Много, много по- сериозно. Послание от Великите…
— Но Военните подозират, че тя не човек, точно като мен.
— Но, не е така, те грешат. — Меслин мислеше усърдно, изключително напреганато. — Тук е налице нещо много по-голямо.
— По-голямо.
Да, това е послание от Великите, сънят с Христос го отвърждава. Има едно предсказание, което ти разбира се не знаеш, и затова не си наясно, но сред нас то е широко известно още отпреди космичната епоха. Жена ще отиде в края на Вселената, за да покаже пътя на другите нагоре към светлината.
— Да, да, точно така е. Вероятно е вярно. — Нуту почти извика. — Тя отива там, наистина има такова намерение. Анита Бел има един приятел, сигурно си чувал и за него — Майкъл Фрост, голямият пилот с необичайни способности и невероятна интуиция. Тя вероятно сега е с него и заедно пътуват към падината. Така тя смята, че ще разбере смисъла на сънищата и тайната на съдбата на човечеството.
Магът го погледна укорително.
— Боже мой, Нуту, трябваше да започнеш с това. Кога мислиш, че са тръгнали.
— Преди два дена, когато започна Форулата. Вече сигурно са пред падината.
— Ще закъснеем, трябваше да почна по-рано, — завайка се Меслин, щом чу последните думи. Още по- развълнуван се насочи към светлинната си сфера. Едва сега Нуту видя, че тя работеше. Беше един огромен планински кристал с диаметър метър и осемдесет и се предаваше по наследство в определени фамилии от магическото съсловие, бидейки главен атрибут на братята на светлината. Застанал в центъра на залата громният монолит, ако беше открит, привличаше във себе си като във фокус слънчевите лъчи от кръглия таван. Когато те достигнеха определена наситеност, винаги започваше да издава своя специфичен жужащ
