положително няма никой, поне според нас и „Лъчезарни“ е вероятно празен и … следователно загубен. Вие сте го оставили сам срущу произвола на съдбата. — Хойлекер изпъшка още веднъж при тази мисъл и само предизвика нова защитна реакция на роботите си. Трябваше да им направи знак да не се месят повече, та дори и да умира. Отстрани ги.
— Не, не е така, — военните го гледаха съчувствено. — Майкъл Фрост е единственият човек на борда. Това е информация, която никой не знае и която искахме да ви съобщим. Той не е напуснал лайнера и точно затова сме при Вас. — Продължи след като за пореден път оцени, че Бенджамин е понесъл удара — най- добрият му пилот заедно с кораба си е пред бездната. — Боже мой, — мислеше си той, — какво ли още трябва да издържа през този най-ужасен ден в живота ми. Хойлекер отпи и последните глътки от чашата си и решен на всичко съобщи:
— Вече съм готов да чуя и най-лошите вести, защото както виждам има още, — гласът му беше станал равномерен и точен. — Какво точно искате от мен. — Добре, — съгласиха се също толкова спокойно отсреща. — Майкъл Фрост още отпреди две години изпълнява задача във връзка с новопояващи се напоследък падини, една от които е въпросната точка след системата Алистър. Вие още не знаете, но тези новоборазования вече заплашват самото съществуване на човека като засмукват част от космическото гравитационно пространство, а ние нямаме никаква позитивна информация за произхода, състава и целта на появата им. Притежаваме единствено данни за приятелката на Майкъл Фрост — проф. Анита Фалкон Бел, която както си спомняте, Г-н Хойлекер, търсихме на борда на Лъчезарни точно преди старта. За нея имаме подозрения, че е с Нечовешки произход, въпреки отрицателните резултати на направените досега анализи.
Въпреки решимостта си да бъде спокоен, Бенджамин отново не издържа. Гледаше ги смаяно, защото това наистина беше върхът — сега пък някакви други странни същества, не-хора и то на неговия кораб, на най-добрия му лайнер. Може би сънуваше или полудяваше. — Да, но нея я нямаше на кораба, — сети се той, в опита си да отхвърли и тези кошмарни твърдения. — Доколкото разбрах. Разбира се неволно…тя не беше там. — Стресна се, осъзна, че беше казал нещо неумесно. Никой не го беше информирал за това официално и той не трябваше да си дава вид, че знае. Понижи тона си и погледна виновно военните. Какво ли щяха да направят сега, помисли си той. Те обаче въобще не реагираха. Дори изчакваха да продължи:
— Та доколкото неволно разбрах, — коригира се Бенджамин, — тя е изчезнала и никой не знае къде е. — Има нещо такова. — Военните продължаваха да го гледат безучастно. Искаха от него просто сътрудничество — Предполагаме, — поясниха те, — че тя или е отвлечена от някоя трета организация, замесена в играта, или е на брода на „Лъчезарни“, попаднала и прикриваща се там по неизвестен за нас начин. Трябва да знаете, че Майкъл Фрост беше много удобен за изпълнението на тази задача, първо защото е „привлечен“ член на военната организация и командир на „Лъчезарни“, второ защото имаше интимна връзка с Анита Фалкон Бел. Още преди две години му поискахме съдействие, като разчитахме на войнската му чест. Сега обаче смятаме, че емоционалните връзки му пречат да бъде напълно лоялен към нас. Разбира се, не изключваме и някакви други причини. Предполагаме, че поведението му може да бъде наложено или пък да е инспирирано от нещо специално. Така или иначе, Г-н Холекер, не сме сигурни в реакциите му и затова ви молим за съдействие. Той също може да бъде под странни влияния. Затова искаме да говорим с операторите, които осъществяват връзката с „Лъчезарни“. Може би те ще успеят да измъкнат повече информация от Фрост или от обслужващите системата хуманоиди. С "Лъчезарни трябва да бъде установена връзка. Непременно. Разберете ни добре, Г-н Холекер, — прочувствено завърши мъжът. — Тук не става въпрос вече нито за пари, за слава, нито дори за пристиж или технологии, а за съдбата на човека. Имаме работа с чужда сила, с нова интелигентност и ум извън Вселената, излъчваща сигнали, които в момента може би се изливат като порои върху вашия и нашия лайнер. Заплашени са устоите ни, Бенджамин, а ние не знаем дори източника на заплахата. — Това означава ли, че Лъчезарни е отвлечен и Анита Бел е на борда му, — попита Хойлекер, осъзнал сериозността на положението. — Добре щеше да бъде, ако можехме да ви дадем отговора на този въпрос, — поклати отрицателно главата си военният. — Но и ние не знаем това. — Но вие претърсихте кораба и не открихте тази жена. Защо мислите че сега е там. Аз също бях на обиска. — Бенджамин смръщи челото си и промърмори. — Въпреки, че тогава Майкъл изглеждаше странно спокоен. — Да, ето виждате ли, дори вие се съмнявате. Тя наистина не беше там според групата, която обискираше, но не забравяйте, че имаме работа с друг тип цивилизация, с други технологии и с други начини на въздействие. — Да, да разбира се, — съгласи се Бенджамин. Беше готов за действие, забравил за състезанието и за шефовете си. Вече се беше свързал с Рем-а и предаваше съобщение до двамата оператори на „Лъчезарни“. Викаше ги спешно в кабинета си. Разговорът щеше да продължи с тях. Дано да можеха да помогнат. Всички окончателно разбраха, че състезанието навлиза в нова фаза, опасна и напълно непредвидима, а Бенджамин Хойлекер знаеше, че ако приживее тези напрегнати дни ще се оттегли, завинаги. В този момент той осъзна, че това беше върхът на кариерата му или по-точно на провалът. Така или иначе името му вече беше останало в аналите на състезанието като мениджър, създал най-голямото объркване в Галактиките или дори поставил началото на края на Вселенета. Всъщност, като се замислеше, дали това наистина беше толкова лошо. Кой знае. Несъзнателно Бенджамин търсеше във всичко реклама и бизнес, а само времето щеше да покаже правилността на действията му.
29 глава
Анита беше седнала зад бюрото на Майкъл и съсредоточено събираше писменните данни, изстрелвани от паметта на компютъра. Работата и очевидно беше обемна, защото изражението и беше прекалено сериозно, а и отчетливо се виждаха белезите на силно вътрешно напрежение, вероятно защото тя много бързаше. Толкова бързаше, че дори невероятната скорост на машината не я удовлетворяваше. Нервно вземаше готовите холограми, без дори да изчака естественото им освобождаване от принтера, хвърляше им по един бърз поглед и рязко задаваше новия си въпрос. Изслушваше отговора му и с нарастваща нервност изчакаше визията, която вече и беше известна, но и трябваше в обемно изражение. Проверяваше я за секунда и я подреждаше до другите. Нямаше план на работата си, защото се виждаше, че въпросите зависеха от отговорите и разположението на холограмите. Затова всеки път тя се и замисляше за миг и едва тогава поставяше новата задача. — Знам, че е трудно да се посочи определена дата, — говореше тя като крачеше нервно пред масата — да се посочи точната дата на прехода от символния тип мислене на хората към конкретното им настоящо изразяване, но затова пък е възможно, — гласът и остро наблегна на последната фраза, — да се извлекат чрез статистическа обработка на митовете, легендите и литературните произведения от всички епохи до Христа моментите, в които този преход се забелязва и речта става точна, конкретна и ясна, наблягаща на положителната си или отрицателната си страна, без излишни абстракции.
Необходимо беше да изчака няколко секунди, но дори и те и изглеждаха вечност. Толкова други въпроси се въртяха вече из главата и. Но компютърът явно и влезе в положението, защото само след миг равномерният му леко жужащ глас изпълни помещението със отговора си.
— Наистина мис Бел, вие сте права. Аз мога да посоча като такъв момент приблизително епохата около 4 век пр. Христа до началото на новата ера, т.е. време от около 360 земни години, когато наистина конкретността в човешкото изразяване започва отчетливо да се забелязва. Всъщност, в легендите, приказките, притчите и митовете тази тенденцията е много слаба. В тях всяка история продължава да се изгражда върху абсолютни символи с двояко или закодирано значение. Конкретността се открива в литературната дейност на по-широкия елит на развитите тогава цивилизации от нов тип, главно в Елинската култура.
— Кого имаш пред вид.
— Аристотел — Категории, — отговори бързо обемното кълбо — например израза му „От думите, изказвани без каквато и да е връзка, всяка една означава или същност, или качество, или количество, или отношение, или място, или време, или положение, или притежание, или действие, или ст радание“, т.е. десет категории, в чието взаимодействие са включени всички възможни явления на света„.
— Да. Това е началото на съвременната наука. Оттогава ли започва всичко конкретно.
— Да, тя е напълно точна и диферинцирана, за разлика от глобалните разбирания на жреците от предидущите епохи. — Но те не са постигнали това, което науката постига по-късно.
