мисълта, че е заплашена цялата система за сигурност на човечеството, резултат нямаше. Нещата се развиваха по необясним начин, за който нямаха никакво понятие и изработени модели на противодействие.
Точно върху това размишляваха двамата военни, чакащи на входа на административния център на Космодрума. В ръцете на единия от тя беше цялата налична информация по случая — Анита Бел, както и последните, получени преди два дена, данни от Попивателните1 на Харисън Стоун.
Те обаче силно противоречаха на информацията, получавана от Фрост. Но експертите не смятаха, че са фалшиви. Това се потвърдаваше и от анализа върху паметта на Антонио, който показваше, че мислите му са отчели само корекност при разговорите му с Харисън Стоун. Следователно дедективът беше казвал истината. По-същия начин Детекторът категорично гарантираше и информацията от Попивателните — Фрост и Анита Бел бяха искрени и убедени в намеренията си. След това на борда на Лъчезарни Майкъл също не изглеждаше обезпокоен, както щеше да бъде, ако лъжеше за постъпките си, пък и проф. Бел не беше открита на лайнера. И все пак капитанът не беше съобщавал нищо на шефовете си за разговорите си с приятелката си, които откриха по-късно в Попивателните. Така се получаваше абсурдното положение, че няколко източника даваха достоверна, но взаимнопротиворечива информация. Тревожното беше друго. От Анита нямаше и следа. Очевидно тя беше отвлечена от хора, които са се представяли за военни. Непонятен беше и фактът, че записите от видеозора в момента на отвличането я представяха съвършенно спокойна, сякаш очакваща подобно посещение. Тя без никакви уговорки тръгва с тези лица, маскирани като истински представители на отдела, дори не иска потвърждение от ръководството на ОВОС. Държи се така сякаш няма общогалакически имунитет, а сбогуването с приятеля и е без значение за нея. Психолозите дори откриха при внимателния анализ на лицето и известна доза задоволство. С една дума нямаше вид на човек, на когото са объркали плановете, а напротив. Ситуацията беше твърде объркана. Затова най-необходимо беше да открият тези, които бяха наели и отвлекли Стоун. Предполагаха, че са Галакси Енерджи, защото отдавна ги подозираха, пък и когато ги споменаваха пред Антонио, реакциите му бяха положителни. Но най-труден се оказа въпросът с произхода на Анита Бел, защото всичко, с изключение на поведението и странните и спокойствие при арестуването и потвърждаваше човешкото и естество. Съмнения предизвикваше и Майкъл Фрост. А връх на всичко беше моментното спиране на излъчванията от падината точно, когато лайнерът се отправи по маршрута си, а преди това те се бяха пренасочили именно към него. Пълна бъркотия.
Сега двамата военни обзети напълно от тези мисли, очакваха всеки момент да получат достъп до третия етаж. Беше дошло време да посветят Хойлекер в качеството му на главен мениджър на Формулата в плановете на Правителството и на Генералният щаб относно елитния му лайнер. Разбира се, знаеха; на него никак нямаше да му се понрави новината, че „Лъчезарни“ може да потъне безвъзвратно в неизследваната бездна на падината, но нямаше какво да се прави, лайнерът можеше много да им помогне.
Пред вратата вече ги очакваше РЕМ-ът му, а самият мениджър щеше да пристигне всеки момент. Охраната минута по-рано решително се беше разправила с представителите на масовото осведомяване и те просто се бяха изпарили. Имаха завидното умение да разбират кога могат да се докопат до нещо и кога присъствието им е неудобно. Разбира се те щяха да дебнат, в момента, когато напрежението спаднеше, щяха да налетят отново с пресни сили и с нови идеи. Сега обаче пътят към деловата работа беше разчистен и Бенджамин можеше да заповяда. Той беше точен и секунда по-късно вече се ръкуваше с гостите си. — Надявам се да ме извините за закъснението, — притесни се той още щом ги видя на входа, — но ситуацията както знаете е много напрегната. — Покани ги в кабинета си и сам зая огромния си луксозен стол. Беше разположен пред огромна триизмерна крата на обитаемата Вселена, върху която със сребърни улеи — нишки беше очертан маршрутът на Формулата. В момента те светеха и очертаваха с мигащи точки местата, където се намираха отделните кораби. Червената сфера пък, в сектор на Олеандър, показваше „Лъчезарни“, който кой знае защо бавно променяше координатите си и излизаше от така ярко начертаното поле на звездната карта. Виждаше се как лайнерът решително поема нов курс и как съвсем скоро нямаше да може да се следи маршрута му върху стената — Кълбо. Вместо Лъчезарни щеше да остане само черната бездна на Космоса.
Бенджамин проследи погледите на двамата мъже и разбра интереса им. Те също гледаха стената зад него и движението на „Лъчезарни“ върху нея. — Както сами виждате, — започна той, — проблемът е сериозен и засега неконтрулируем. — Лъчезарни съзнателно се отклонява от курса и нищо не може да го спре, освен, разбира се, вашите кръстосвачи. Аз едва ли ще мога да ви дам някаква съществена информация. Но все пак ще ви кажа всичко, което знаем дотук. — Не получи отрицателен отговор и затова продължи. — Съвсем неочаквано преди час и двадесет минути ни докладваха информация от „Сивия орел“ — и Бенджамин показа движението му върху картата, — че е получил сигнал за бедствие от евакуиралия се вече екипаж на Лъчезарни. В момента той се намира ето тук. Ето тази миниатюрна червена точица. Със самия лайнер обаче няма свръзка. Никой не отговаря на повикванията, въпреки че на борда му би трявало да има хуманоиди, а може би и хора. Ендновременно с това — което е най-тревожно, — планетарните ни съоръжения не отчитат данни за нарушение в механиката и целостта му. Също така установихме, че компютърните системи, които поемат управлението му при напускането на хората са били напълно блокирани. Направихме си извода, че лайнерът е минал на ръчно управление, което е пък по силите само на човек или на хуманоид. За съжаление всички мълчат, а все още не знаем колко хора и хуманоида са се прехвърлили на спасителния кораб. Не ни е известно дали има останали на кораба, които също по някаква причина са изключени, елиминирани или съзнателно им е забранена връзка.
В този момент от обясненията си Бенджамин забеляза, че военните го слушаха по скоро от уважение, отколкото като необходимост; явно са мислели, че знае повече. Той спря и смутено смутолеви:
— Но навярно това вече ви е известно, господа, въпреки че в началото останах с впечатлението, че ви интересува. — Да, това е важно за нас, — съгласи се единият от военните, — но ние също получихме тази информация. Нещо повече, ние вече я очаквахме, — заяви младият мъж като погледна косо главния мениджър. Той пък от учудване дори не реагира в първия момент. — Какво, какво говорите, — заекна Бенджамин секунди по-късно. — Как така очаквали. — Той почувствува как го обхваща огромно вътрешно напрежение. Стомахът му безнадежно се сви, топли вълни заляха цялото му същество. Усети се като като мишка в капан, която разиграват. — Г-н Холекер, — продължи военният, като прецени че мъжът вече може да възприема. — Проблемът, както виждате е много по-сериозен, отколкото вие си мислихте и затова ви оставихме да говорите, за да видим какво знаете. Нещата обаче са по-важни и засягат цялата Междугалактическата сигурност, поради което ние сме тук сега. — И какво мога да ви помогна, — уморено разтвори ръцете си главният мениджър на Формулата. — Явно вие знаете повече от мен. — Отпи голяма глътка от освежаващия сок на масата. — Да, ние знаем повече от вас, но вашите хора са тези, които познават по-добре от всеки друг системите на „Лъчезарни“. Затова именно те сега са ни много необходими. Вашите оператори най-качествено могат да осъществяват връзка с него, защото той — военният леко се запъна. — Г-н Холекер, Лъчезарни ще трябва да се приближи с изследователска цел да новообразуванието … — И затова екипажът е напуснал. — Бенджамин разбра само за миг истината. Почувствува как отново се изпотява и как светът започва бързо да се стеснява около него. Стана му необичайно горещо. Пред очите му се завъртяха лицата на Управителния съвет, на колеги, на спонсори и всичко се обърка в една голяма каша. Видя как обслужващият робот се втурна с голяма чаша вода в ръка като същевременно алармираше и медицинската служба. Тя обаче не се наложи да пристига. Поел глътка течност, главният мениджър дойде на себе си и продължи. Беше длъжен да разбере всичко, защото беше сигурен, че Лъчезарни ще загине. — Но лайнерът струва трилиони долари, — не разбираше той. — В него има огромно количество нови неизпробвани още разработки. Нима ще ги хвърлите просто ей така, на вятъра. — Именно затова Г--н Хойлекер, именно затова, — беше категоричен военният. — Лъчезарни е най-съвършеното творение на човешката мисъл. Само той евентуално би могъл да устои на близостта до падината, която напоследък се оказа опасна. Корабът вече го доказа веднъж, когато се измъкна от подобна ситуация. Беше експримент и други лайнери при същите условия нямаше да се справят. Но той успя. Затова избрахме него — и офицерът посочи материала пред себе си. — Освен това Лъчезарни се управлява от един от най-добрите пилоти в четирите свята — Майкъл Фрост, — намеси се вторият мъж, който до този момент само слушаше разговора. — Вие добре знаете, — подчерта той, — че всички ваши пилоти са членове на нашия Военен съюз и са длъжни да ни сътрудничат.
— Да, да знам, — клатеше глава Холекер, разбираше всичко, но все пак усещаше, че нещо не е наред. Чувстваше го с цялата си същност. Миг по-късно скочи. — Но Фрост не е на кораба, — извика той. — Там
