положение и с ниските честоти на вибрациите на мисловните си полета нямаше да съумеят да се адаптират към по-усложнения и ускорен свят, в който Всемира щеше да ги запрати. Загивайки, те щяха да послужат за храна на Стихията и СЪВЪРШЕНИТЕ щяха1 да се провалят. Те отговаряха пряко за хората, а бяха загубили контрола си над тях. Нещо повече — напоследък загубиха връзка и с Великите нива над тях и нямаше, кой да им помогне. И там ОТГОРЕ бяха обхванати от някакво странно и необяснимо мълчание. Затова говореха и тежките, обемисти и неясни послания, които преминаваха напоследък през света на СЪВЪРШЕНИТЕ. Информацията беше предназначена за Кълбото и за хората, но те СЪВЪРШЕНИТЕ не можеха да я разберат. Виждаха само, че тези съобщения бяха накъсани части от различни исторически етапи на човешкото развитие. Улавяше ги една жена, наречена Анита Фалкон Бел, която обаче за всеобща изненада не реагираше на съдържанието им и също като тях не ги разбираше.
Затова и сега за пореден път Ясна Светлина от клона на Лъчистия Спектър се опитваше да разясни положението, но чувствителните и мисли /емоционалното осъзнаване беше силната страна на Съвършените/ вървяха трудно. Бяха сухи и вяли, а и излъчванията на тялото — също. Гласът и беше почти затихващ. — Мисля, че данните за досегашните ни действия след всичко обсъдено досега, са ясни на всички… — Тя въздъхна, в същия момент и нюанс на дълбоко отегчение се разнесе в околността, карайки и останалите да потрепнат от тази сивота. Безнадежността ги заливаше с всяка нова дума.
— Установихме наличието на странни сигнали в Кълбото, — редеше безучастно Ясна, — които се появяват тогава, когато Анита Бел има връзка с Висшите нива на СПИРАЛАТА, за която тя, като всички хора няма никаква представа. Направихме и многократни опити да разберем смисъла и значението на тези послания, идващи от ВЕЛИКИТЕ, но всичко беше безуспешно. Нито ние, нито хората знаем за какво става въпрос. Явно дълго време сме се заблуждавали относно способностите на хората за контакт с нас и за силата на Любовта им, а оттам и на градивната им мисловно-логическа дейност. На практика се оказва, че те въобще не разбират своето място във Всемира… А най-лошото е, че загубихме и връзката с нашия представител във тяхната Вселена, с Лития.
— Да, откакто хората направиха оная глупост с пренасянето на нашата свръзка от Земята на другото място… — чуха се много от гласовете на Съвършените. Те още не бяха преодолели стреса от този удар. След пренасянето на огромната пирамида те съвсем загубиха представа за случващото се в Кълбото — Вселена. Освен това бяха оставили Лития без помощ и подкрепа, а това можеше да повлече към бездната и целия и роден Спектрален клон.
— Възможно е обаче и ние да грешим — Някой беше решил да разведри насторението. Мрачните чувства не трябваше да заливат Съвета, особенно преди вземането на някакви решения. — Може би ние не реагираме правилно, защото както знаете за грешките на по-слабите са отговорни по-могъщите, т.е. ние. Това предизвика леко оживление сред другите и цветовете им просветнаха за миг, но всъщност и това им беше известно и ни най-малко не им помагаше.
— Да, да, — съгласи се Ясна Светлина — вероятно има грешки и от наша страна, но защото тогава и хората не са наясно със себе си и дори не улавят посланията на Великите, а Анита Бел, която ги получава не разбира нищо. Нима и начина на въздействие на Великите е неудачен. Това според мен означава само, че се е появил нов и необичаен процес в разватието на човешкото общество, неизвестен дори и на Великите Творци. — Да, не трябва нито и за миг да забравяме и, че силите на Хаоса не бездействат и че вече сред хората има т. нар. Манаси, които притежават мощни, сравними само с нашите емоционално-мисловни възможности. — иронията се чувстваше силно в излъчванията на Отражение на Светлината. — Както знаете до нас неотдавна пристигнаха сведения, че Унищожителите вече твърде успешно могат да се прикриват от силите за сигурността. Охраната на Вселената не знае до момента, че има няколко възрастни Отрицателни Манас — до онзи момент… Вие знаете, какво имам пред вид, — потъмня мисълта на Съвършения, не дръзвайки дори ясно да я изкаже на глас. След това обаче реши, че всички трябва да погледнат истината в очите и почти гръмко потвърди информацията — Говоря за трите деца на Мрака — Манфред, Андрей и Алисия, които от известно време действат в различни точки на Вселената като нови ОБСЕБВАЩИ. С тях хората няма да могат да се справят, защото не могат да ги разкрият, а после ще е късно, — завърши той.
— Може би Лития ще се опита да ги обезоръжи или да ги разкрие на Охраната, — не губеха надежда Съвършените.
— Напротив те могат да я погубят, — Отражение на Светлината беше краен в прогнозите си — В момента не знаем нищо за нея, а според последните данни единият от Унищожителите вече рови около Карнак и подозира нещо. Ако се убеди в правотата си информацията ще достигне до Тъмните и те ще получат пряк достъп до нас.
— Да, дори не можем да и помогнем, — помръкнаха и други Съвършени, от Сиянието на Синевата. — Може би се нуждае от нас и силата на излъчването ни.
Мълчанието стана всеобщо и угнетяващо. Никакъв трепет, нито каквато и да било друга реакция не се забелязваше. СЪВЪРШЕНИТЕ все по-ясно осъзнаваха опасността; безпомощността ги овладяваше, а Сивотата раждаше нова сивота. Бяха надценили развитието на КЪЛБОТО, бяха пропуснали много време и възможности за въздействие, а се сблъскаха и с нов процес в еволюцията на хората, непредвидим и непознат даже и за Великите Творци. И ако не се справеха и не използваха последните благоприятни предстоящото Завъртване щеше да помете и тях. Те обаче нямаха идеи. Всеки се беше затворил в собственото си енергийно поле, почти не приемаше и не излъчваше сигнали към другите, противно на унаследения стремеж към съвместно разрешаване на проблемите. Връзките бяха нарушени.
Единствено онова по-светло излъчване в средата се усилваше, противопоставяйки се на фона на залязващите излъчвания на останалите. Беше Вибриращ Възход от клона на Светлото докосване и положителните му светлини сияеха все повече и повече, показвайки нарастващата му готовност за действие. Цветовете и усещанията, излъчващи се от него, бяха все по-ярки и по-обнадеждаващи. В един момент те преляха към околните и той трябваше да покаже причината за това учестено вибрационно трептене. Всички усетиха прилива на положителна енергия и обагрянето на обстановката в свежи тонове. Зачакаха, защото отдавна жадуваха промяната и новия тласък, още повече че и прогнозите отдавна сочеха това. Сега, в момент на пълно отчаяние, всички Съвършени поеха с явно облекчение светлините, а в това време Вибриращ Възход бавно приемаше формата на човек. В чудесното съчетание на светлините започнаха да се забелязват отделните части на обитател на Кълбото — илюзия за тесни и силно прилепнали дрехи, за наметало, характерно за повечето от човеците, с които имаха контакт, и които имаха водещата роля в развитието на този муден долен свят, а накрая дори и някаква шапка. Съвършените не знаеха защо беше нужно това преобразяване. Чудеха се какво ли бе намислил този член от младия клон на Светлото докосване.
В това време той приключи външната си промяна. Все още се колебаеше и това се чувстваше в лъченията му.
— Аз смятам — промълви нежно и тихо той, като разпръсна и една по-ентусиазирана нотка на светлината около енергийното си поле, — че най-вероятно при тази обстановка ще се наложи да прибегнем до частична Материализация и разкриване на част от нашата самоличност пред хората, там долу. Нещо, което Огледалните не могат да направят никога, защото действителния им образ е твърде ужасен.
Почувства как мислите на останалите го обляха от всички страни.
— Не, не, не може да бъде, това е недопустимо, усещаше се натиск от всички страни…Какво си мисли той. Нарушава закона, …нима не знае Основното правило… Излъчванията бяха ярки и разгневени, можеха дори да блокират общото поле за възприемане. Въпреки това той продължи, като дори се опита да се изолира срещу влиянията им.
— Това може да стане въпреки всичко, — настояваше Съвършеният. — Знам и усещам, че тази материализация може да доведе до огромни неприятности и опасност от сриване на енергийните ни източници, до проблем с Великите Измерения и възможенсблъсък със Стихията, но това е единственият ни изход. В противен случай, страхувам се, ние сме загубени… Думите му предизвикваха нов взрив на напрежение. Съвършените вибрираха с толкова голямото ускорение, че само след миг енегетичния хон стигна допустимия максимум. Задействаха се дори системите за отлив на енергия, защото опасността от пробив в полето стана реална. Решение от този тип за преминаване в друга част на СПИРАЛАТА беше нечувано — противоречеше на Законите. Прехвърлянето щеше да бъде съпроводено не само с непредвидим разход на енергия, но можеше да застраши и съществуването на материализиращия се. Нещо недопустимо,
