Анита Фалкон Бел гледаше с явен интерес малкото джудже, защото събитията изведнъж се бяха развили много странно. Спонтанно беше дошла в Детския град и пак съвсем случайно беше започнала разговор за сънищата си с Нуту, който пък я удиви със знаинията и интереса си в тази област. Знаеше твърде много за подсъзнателните процеси в човешкия мозък, освен това ги интерпретираше нестандартно. Наведе я на мисълта да свърже виденията си с детския начин на мислене и да ги разгледа като съвсем точни символи. Сега го слушаше още по-внимателно. Думите на Нуту бяха повече от убедителни:
— В сънищата няма Да и Не. Те са просто пълни със символи, които показват причините на нещата. Ето, ти сънуваш, но не желаеш този сън, и въпреки това той се повтаря и потретя, присъства дори в съзнанието, когато си будна, обсебил е част от мозъка, от същността ти. Значи иска нещо да ти каже. Трябва да разтълкуваш символа и така ще разбереш посланието. Трябва да постъпиш като дете, което нищо не знае за света и затова, което вижда… това е то…
Анита поклати глава в знак на съгласие и като въздъхна унило, отговори вече съвсем объркано:
— Но сънищата са различни, макар и да се повтарят постоянно. Разбираш ли, от различни епохи са. Между тях няма нищо общо…
— Съвсем нищо ли, — не повярва Нуту.
— Мисля, че да. Прочела съм1 всичко за периодите, които сънувам. Сравнявах събитията, анализирах годините, дори изучих енергиите, които са използвани от древността досега, проучих имената и съдбите на историческите лица, но нищо. В сънищата няма нищо общо, поне не е нещо логично. Анита напрегнато се разсмя — Нуту, смятах, че подлудявам, и може да не ми повярваш, но не съм разказвала това на никого досега, дори на Майкъл. — Махна с ръка — Всъщност той ще обърне всичко на смях.
В гласа на Анита Бел се почувствува вълнение, защото тя вече от доста време се чудеше какво прави тук и защо споделя така открито най-съкровената си тайна. Въпреки това продължаваше разкритията си, сякаш напук на самата себе си.
— Разбира се, сетих се да търся посланието, но нищо не се получи и ти си първият, на когото признавам това. Сутринта дори не мислех да идвам тук. — тя тръсна небрежно главата си, сякаш да отпъди мислите за постъпките си. — Вече съм проверила всичко за сънищата като установих единствено, че историческите извори напълно подтвърждават достоверността им. Оказа се, че всичко в миналото, което виждам е било точно така, защото хората и местата са назовани абсолютно вярно, включително и думите които изричат. Забеляза, че Нуту се оживи отново при тази информация:
— Разкажи ми повече подробности, ако може разбира се — настоя той. — Знаеш ли, аз познавам добре историята. Родителите ми имаха нещо общо с тези неща.
— Нещо общо…
— Да те се занимаваха с митология, но това беше толкова отдавна, че всъщност вече няма значение. Затова искам да ми разкажеш Мога да те разбера, повярвай ми, — успокои я Нуту, виждайки колебанията и.
— Да разбира се, щом е така, — Анита не искаше да рови в миналото. — Всъщност вече ти споменах, че сънищата са от много и различни епохи. Първият е от дълбока древност, от епохата на брамините и неговата достоверност не може да бъде проверена, но и в този случай има нещо, което е доста озадачаващо. Научих го без да искам тази сутрин, от Чарлз.
— От Чарлз, от нашия Чарлз, — Нуту реши, че не е чул добре.
— Да, от нашия. Оказа се, че е работил на „Ра“ и е от тези, които получават страните халюцинации.
— И те имат нещо общо с съня ти, така ли, — Нуту сякаш съвсем неволно разпозна истината, но в този миг Анита почувства нещо странно в мисълта му. Той беше увеличила рязко концентрацията и силата и и май буквално беше доловил следващите и думи.
— Да, потвърди, учудено тя. — Със съня с Брахма, откъде разбра.
— Предположих, чувал съм разни неща за тези видения. — Нуту изглеждаше смутен, пък и мислите му вече не бяха същите. Излъчването беше съвсем обикновено и Анита реши, че може би и се е сторило.
— Значи си чувал, че те виждат една жена, която им говори за пирамидата.
Нуту поклати главата си в знак на съгласие. Имаше вид на човек, който е твърде осведомен по въпроса. — Да, и тя е против преместването им в друга Галактика, — каза той. Между другото така мислеха и моите родители. Тази акция силно ги разстрои тогава. Затова знам толкова много. Сякаш пак беше почувствал любопитството и.
— Разбирам ги, много учени са реагирали така, — съгласи се Анита, но в случая по-интересно е друго. Жената от виденията е същата, която се явява и в моя съня. В него Брахма я създава от едно кълбо от светлина и след това тя сякаш потъва в Земята, в пуст… — спря се. Почувства внезапното, неконтрулируемо вълнение на джуджето отсреща. Думите и му действаха като огромен катализатор на чувства; интересът му към проблема вече се беше превърнал в нетърпение. Той беше само слух и мисъл и Анита придоби отново чувството, че той пак знае нещо повече.
— Същата ли, съвсем същата…, — питаше развълнувано Нуту като целия потреперваше. — Мисля, че да, поне външността и поведението съвпадат, — не знаеше как да отреагира тя. — Чарлз я описа точно като в съня. — Бяла дреха, диаманти в косите, кристална топка в ръката…, изреждаше Нуту, а Анита кимаше утвърдително. Беше смаяна. Откъде знаеше, всичко това той и защо беше този неприкрит интерес. Спомена името и, което дори Чарлз не знаеше. — Това е древната легенда за Лития, Анита, за пазителката на Земята, — повтаряше Нуту. — Да, точно Лития, така се казва, знам го от съня, но откъде ти… — Така е в легендата, — превари въпроса и джуджуто като продължи устремно предположенията си, — ти сънуваш легендата, а тя беше една от любимите в детството ми, най-добрата. Баба ми ми я разказваше често като приказка. Разбираш ли, сякаш съм се върнал обратно в миналото. — Нуту беше наистина радостен. — Не знаех обаче че тя се явява на екипажа на „Ра“… Много е странно, — чудеше се той. — Значи сънувам древна легенда, така ли, — попита пак жената. Въпреки вълнението в чувствата на Нуту, тя усещаше много повече от спомен; в съзнанието му той беше силен като преживяване…или дори нищо повече. — Да, чувал съм я хиляди пъти и е точно такава каквато я описваш, а и каквато се е появявала и в халюцинациите на екипажа на „Ра“…
— Да, но там не е като легендата, а само като преупреждение.
— Вероятно има защо, това с пирамидата беше глупост, — каза Нуту и Анита пак почувства вълнението, дори тъгата му по-нещо много далечно. — Възможно е Земята да е била наистина заплашена или да е разрушено нещо древно, искам да кажа в символен смисъл, поправи се той, като видя притеснената и физиономия. — А какъв е следващия ти сън, — смени темата джуджето. — Щом този е една древна легенда, какви ли са другите ти видения. — Беше категоричен в тона си и Анита разбра, че не иска да задълбочава по този въпрос. Явно беше казал всичко, защото му ставаше все по-тъжно. Може би това наистина беше носталгичен спомен от детството му. — Следващият, вторият сън е от епохата на Александър Велики. Онзи момент, когато той говори с Бога в пустинята и Амон му казва доста странни неща, в смисъл — „Аз си отивам вече и ти, Александър, ще довършиш мисията ми, докато се завър на, за да започна нов кръг с любов и нежност“.
— Кръг с любов и нежност, — повтори Нуту, това ли точно казва Богът. — Да, точно това, защо, — погледна го тя с все по-нарастващо учудване. Пак я обхвана чувството, че джуджето знае нещо повече. Беше права.
— Напомня ми нещо, Анита, — потвърди той в съвсем същия дух. — Затова много искам да чуя какъв е по-следващия ти сън. Мисля, че той ще докаже предположенията ми, особенно ако е свързан с религия. — Да, за Христос е, поученията в храма, онези думи, в които Той разказва откъде е, — отвърна бързо Анита. Дори не се замисли, искаше да разбере час по-скоро, какво общо можеше да има между двете толкова различни съновидения. Затова му изрицитира и пасажите от Евангелието, намерили място в съня и.
"Аз отивам и ще ме търсите, — прозвучаха странно древните думи в устата и. … — Където аз отивам, вие не може да дойдете…вие сте от долните. Аз съм от горните, вие сте от този свят, Аз не съм от този свят. И още:
„Затова ви казах, че ще умрете в греховете си, наистина ако не повярвате, че съм АЗ, ще умрете в греховете си, и после… — Анита спря за миг като се замисли, за да не сгреши думите и продължи уверено, Нуту дори усети тръпката, заложена в тези фрази… — и чак когато издигнете Сина Человечески, тогава ще узнаете, че съм Аз… и че нищо не върша от Себе Си, но както ме е научил Моят Отец, тъй говоря“.
