— Искаш да кажеш, че ти сънуваш Любовта, — Нуту вече беше почти вън от себе си от вълнение.
— Любовта?
— Да, любовта, — повтори пламенно той. — Исус е този, който дарява на хората идеята за любовта, за онази всеобемаща обич и отдаденост към Отца и към ближния, към Цялото и към всяка частица, която движи света, нещо забравено толкова отдавна, — въздъхна тъжно джуджето, — още от периода на Разгръщането, от периода на Земята в края на двадесети век.
— Нима искаш да кажеш, че между Амон и Исус има връзка и той е новото начало, кръгът с любов и нежност, новият Бог.
— Възможно е, кой знае…, разкажи ми още, прекрасно е, невероятно е, никога досега не съм чувал подобно нещо…дори на Земята…
Беше наистина очарован.
— Добре, но ще те предупредя, че следващия сън няма нищо общо с тези два. Той разкрива сцената от завръщането на Колумб в Испания и нищо повече, само завърщането и малко от срещата между Христофор и Исабел.
— Защо да няма, откриването на Новия свят — съзнанието за християнството, за любовта се разширява — цял огромен континент, — промърмори тихо Нуту без да я прекъсва, — има много общо… шепнеше си той.
— И аз се сетих за религията, но не открих нищо повече от това. Между другото между Колумб и следващия сън вече има очевидна връзка. Сънувам Вацлав Йортих и покоряването на Океаните, онзи момент, когато той открива енергията на светлинния етер, позволил на космическите кораби от края на 22- ри век да извършат първия скок в хиперпространството и оттам да овладеят Вселената. — Да, мореплавателят открива път към експанзията на човека на Земята, а физикът към властта във Вселена… защото, ако и сега има някаква религия тя пак е остатък от христианството… — Точно така, но и сънят за Йортих носи в себе си символа за Разширяване. Първо беше Началото — Лития, Предстоящият край — Александър, Новото начало — Христос и последващото Развитие — Колумб, а Йоргтих — явно още по- голямо Разширяване. — Ето значи има и някаква определена цикличност, — забеляза Нуту, а нали това е обект на твоята историческа наука. Не откри ли нищо, методиката ви е толкова добре развита… — За съжаление нищо, защото в тази уж явна цикличност, няма водеща връзка. Периодите са неравномерно отдалечени един от друг, събитията са разностранни, математическият анализ не ги свързва и не дава резултат. Няма точна логика и последователност… Освен в символите и то погледнато от твоя гледна точка. Но историята не разглежда фактите по този начин, като етапи от развитието на човешкото съзнание. Така че не може да се разбере нищо… — Какво имаш пред вид… — Ето, например, Епохата на Разрушението, която властва 6 хиляди години след Йортих, т.е. до 28 век в сънищата е предадена като Край, но историята разглежа този период само като голяма, пречистваща криза, още повече, че тогава цивилизацията макар и твърде агресивна е развивала бясно технологиите. Космосът е бил овладяван напористо и жестоко. — Да, — съгласи се Нуту това наистина са само две хиляди години мрак, тъмнина и ужас, но не и край, още повече че следващия период на Великата Дипломация само доразширява човешкия свят и той стига почти до краищата на Вселената. — В такъв случай не мога да намеря мястото на този край, който ми сочи съня, а още по-малко на следващия период на Великата Дипломация, даден в сънищата като някакво Начало. Съгласна съм, че по време на епохата на Разрушението Военните от Скорпиона почти са ликвидирали повечето хора и и са изпепилили много звездни системи, но това не е Край, а в сънищата е точно така. — Но може и да е. — Нуту вече мислеше нещо друго, макар и да не беше много убеден в него. — Май точно оттогава хората напълно забравят за древните цености, за кръга от Любов и нежност, оттогава няма религии, няма мистицизъм — сподели неуверено той.
— И затова е край. — Анита пое мъката, с която джуджуто съпроводи тези думи. — Помисли си, че вече май започва да го разбира, зачуди се, как сама не се беше сетила затова.
Нуту искаше да чуе още. — След Великата Дипломация идва сънят за Империята — династията на Лъва, която в съня е показана като последно начало преди окончателния край.
Нуту клатеше озадачено глава — А създаването на ОВОС какво е. — Прав си, аз сънувам и него, и то по един много странен начин, не като апогей на завладяването на Вселената, а като край, нещо, което съответства на съня за Александър, но е по-лошо… — Не разбирам, — дори Нуту се обърка, — Александър Македонски и създаването на Обединените светове индентични… — Да, сънувам, разговора между Съветник Ясмин и Солаксис Мор, в който изграждането на Обединените светове е показано само като подъл опит за ликвидиранер на школата на Шуковски. Нещо, което не разбирам. — Но може и да истина, Нуту се размърда нервно — защото Шуковски искаше да изследва човешкия мозък, а това никак не се харесваше на Енергийните компании… — Искаш да кажеш, че всичко това е истина и създаването на ОВОС е предзнаменование за край. — Възможно е…
Джуджето отново беше вложило двусмисленост в предположенията си. — А какво ще кажеш за циклите има ли някаква логика в тях. — Почти не, налице е логика само в четността на годините. Всички събития от сънищата са през 2, 4 и 6 хиляди години, но друга последователност няма, — махна с ръка Анита, — и това се забелязва едва в космическата епоха. Например между Александър и Христос има само три века, а между началото на Новата ера и Колумб са неопределените хиляда и петстотин години. Както виждаш няма точна връзка нито в циклите, нито в символите. Това, което ние, историците, смятаме за възход и просперитет, в сънищата е край или упадък, още повече че легендите въобще не могат да се считат за история, а и … Христос… От друга страна някои тълкувания съвпадат, … пълен хаос… — Да странно е, а и са толкова различни по съдържание, — мислеше на глас Нуту. — Началото — Брамините, Края — Александър, Началото — Христос, Развитието и Разгръщането — Колумб и Йортих, …дори създаването на ОВОС като недостоен акт, наистина пълна бъркотия… — Но не съвсем, прекъсна го Анита — като се има пред вид, че сегашните анализи говорят за предстоящ колапс във Вселената; това е част от моята теория. — Да не искаш да кажеш, че някой чрез сънищата ти показва предстоящо Разрушение на историята на човека, — изуми се Нуту.
— Не знам, но до по-умен извод не съм достигнала, а и ти сега ми подсказваш същото, но по друг начин…, чрез религиите, съзнанието и мисленето, а не чрез фактите. Задавам си логичния въпрос, кой би могъл да ми го посочва? — Не знам кой е, но има наистина сложен начин на изразяване, — подхвърли Нуту. Мислеше усилено. Анита усети как дори прихваща мислите му. Пак бяха много силни, този път толкова силни, дори мощни като на …, не не можеше да бъде. Едно джудже не беше в състояние да има спосбобностите на Манас и то особено, ако пребиваваше в Детския град. Сигурно пак и се беше сторило… Затова се опита да прекъсне мислите му, знаеше че ако беше Манас, щеше да усети енергийния удар върху съзнанието си и да го долови в очите му. Направи го… минаха няколко мига. Не постигна нищо. Нуту дори не трепна. — Наистина не мога да открия защо тези сънища се повтарят непрекъснато и защо се разместват точно по този начин, — почти извика Анита, изпращайки силни мисловни вълни. Опитваше се да го провокира и по друг начин. — Показват ти кулминационните моменти в историята, — отговорът беше бърз и спокоен. — Върховите моменти в развитието на човешкото съзнание, а не на видимите човешки победи. Знаеш, че тези две неща по принцип не съвпадат във времето, макар и единни в същността си. — Свръхконцентрацията в съзнанието на джуджето беше спаднала, но и ефект от намаляването и нямаше. Анита просто не знаеше какво да мисли.
В този момент почувства и една нова вълна в съзнанието му. Той вземаше някакво решение. Нима можеше да мисли1 като Манас и същевременно да не нарушава нормалното си поведение, да преминава с такава лекота от едното в другото състояние, без характерното съпътстващо напрежение. Това беше напълно ново и невероятно.
— Хм, каза вече на глас той, …Дойде ми едно нещо на ум… Мога да отида при един човек, не искам да споменавам името и… която би могла да хвърли светлина върху твоя проблем. Сънищата излизат от сферата на познатия ни свят и затова само тя е в състояние да каже откъде са… Вероятно утре ще мога да ти дам отговор. Пък и през нощта и аз ще помисля още… Нуту я погледна очаквателно. Анита трябваше да му разреши да действа.
А тя мислеше за странните, мощни мисли, които улавяше в него, за силния му интерес към сънищата, за необикновените му идеи относно детските приказки и подсъзнанието. Беше озадачена от познанията му в историята и просто не знаеше какво да му отговори. Чак сега в тези последни секунди си даде сметка, че не знае почти нищо за него. Животът му преди да дойде във Вавилон тънеше в недомлъвки и мъгла.
