на предишния период.
10. 15 123 г. от р. на Хр. — Начало на установяването на Галактичната Империя на Лъва като компромис между диктата на военните кланове и републикански настроените периферни и разпръснати Галактики. Овладяване на Крайните светове и усвояване на нови източници на енергия. Финансово и материално благополучие във Вселената. Дълъг период — около 8000 години. Създаване на Ремовете от първите класове.
11. 23 760 г. от р. на Хр. — Повторно надигане на военните кланове и създаване на Военния съюз. Процес на бавно републиканско преобразуване на Вселената от Центъра към Периферията. Усъвършенстване на хуманоидите и масовото им разпространение.
12. 25 160 г. от р. на Хр. — Създаването на ОВОС и повторно издигане на Алтея като център на световете. Разрушаване на школата на Шуковски за индивидуална работа върху мисловните процеси и появата на първите унищожителни Манас, вероятно поради липсата на контрол върху вече събудените от последователите на Шуковски изключително мощни психически сили. Изчерпване възможностите на Ремовете. Множество Благодетелни Манас, действащи във Вселената. Поява на антигравитационните падини, с дива енергия, аналогична, на отрицателния мисловен тип.
13. 25 561 г. от р. на Хр. — Катаклизмът във Вселената поради енергетичния дисбаланс, предшестващ завъртването на Двойната Спирала.
4 глава
Малко по-късно в централната сграда на Обединените светове се провеждаше един на пръв оглед доста обикновен, но в същото време твърде особен разговор. Анита Фалкон Бел трябваше за пореден път да излага пред Военните, добре известната им вече идея за енергетичния потенциал на индивидуалните мисловни полета. Тя не можеше да си обясни възобновения им интерес и това я караше и да бъде нащрек и да не претрупва нещата. От напрежение я болеше глава и си даваше сметка, че ако не спре и не приеме нещата по-спокойно, болката ще се изостри и ще съсипе ако не деня, то поне следващите няколко часа. Вече не и помагаше нито успокояващото въртеливо движение на сградата, нито усилията на системите за поддържане на оптимален климат в нея.
Построено преди четристотин години, зданието на ОВОС на Алтея, беше проектирано така, че да следва неотлъчно светилата на планетата. Така лекото му въртене облекчаваше сетивата на хората и роботите, а живителната светлина на двете звезди огряваше от ранна утрин до късна вечер помещенията. Топляше даже, когато на небосклона останеше само Втория Близнак. Разбира се, вътре имаше всякакви други удобства. Кабинетите бяха с максимално отворена навън широка част навън и притежаваха максимално омекотени и заоблени форми. Навсякъде множество сензори улавяха промените у хората и светкавично реагираха със смяна в обстановката, като незабележимо разместваха мебелите и украсата, променяха музикалния фон, живата растителност или вида на илюзорните пейзажи. Дори и съставът на въздуха беше съобразен с моментните настроенията. Но най-важното беше, че сградата, посторена като огромно кълбо, завършващо отгоре с конусообразна прирамида, беше напълно обезопасена. Всяка нейна част можеше да се обособи самостоятелно, както и да работи с всяка друга произволна част от общия комплекс. Всичко беше изключително подвижно, лесно разглобяемо и преносимо, като четири от най-големите транспортни лайнера стояха винаги в готовност да евакуират целия ОВОС. Така можеха да се спасят всички досегашни и бъдещи проекти на обитаемия свят и да се съхрани човешкия потенциал. Сградата беше съвършенна и неповторима.
Този път обаче нищо не ободряваше Анита. В кабинета и цареше хаос, обстановката се променяше буквално за минути, а ефекта от разместванията беше нулев. Сензорите продължаваха да отчитат състояние на стрес и предстоящ блокаж и дори хуманоидът, доведен заедно с военните, проявяваше видимо безпокойство. Роботите безпогрешно улавяха всяко неразположение у хората и затова винаги се стремяха да го предотвратят. Единствено тримата мъже не забелязваха смута в стаята и неспокойните реакции на РЕМ-а. Явно имаха нещо друго наум. Слушаха търпеливо и се намесваха само с малки лаконични забележки. Искаха да чуят всичко.
Когато Анита пристигна в ОВОС тримата военни вече бяха там. Принадлежаха към средните чинове, затова външно бяха твърде благосклонни и учтиви, а и с присъщата за кастата си дипломатичност и прикритост трудно можеха да бъдат разбрани. Въпреки това Анита още в началото забеляза, че търсеха пропуските в разсъжденията и, неясните и объркани моменти в теоретичния план, както и други слаби места. Но всъщност и това не я разтревожи толкова, колкото нещо съвсем друго; тя улавяше странно енергийно излъчване, което Военните упорито се стремяха да не забелязват. Скоро беше и напълно сигурна. Разпозна Анализатора. Не можеше, разбира се да го докаже, но беше повече от убедена, че е обект на изследването му. След като тримата лъже излезеха щяха да имат пълна картина за нея и най-вече затова как самата тя се отнасяше към собствената си разработка. Попита се и защо го правеха тайно. Тя нямаше да има нищо против този анализ, още повече, че това не беше забранено в общността и можеше да се прилага дори на членове на Върховното обединение. Следователно, помисли си Анита зад тази потайност се криеше нещо друго, за което тя дори не подозираше. Притесни се и от това, че мисълта за Анализатора спонтанно довеждаше в главата и картините от сънищата и спомена за хората и машините, които я следяха и най-вече онова ужасно чувство за недоизказанност и необичайност на нещата. Така постепенно започна да възприема разговора като предизвикателство и заяждане. Придоби и чувството, че военните искаха да я накарат да избухне, да каже силни и прибързани неща, които иначе не можеха да бъдат чути. И накрая може би, мина и през главата тя нямаше да издържи и щеше да им каже какво мисли за тях, за неверието им и дори за това, че е разбрала за Анализатора.
— Ако менталните способности не се развият в близките 100–200 години е много вероятно да се появят нови, непредвидими опасности във Вселената и цивилизацията да бъде изгубена… вие знаете за появата на антигравитационните…, гласът и беше станал по-рязък, тя влезе в най-опасната тема. И тъкмо на място, един от военните почти подскочи щом тя спомена появата на падините. — Точно това исках да кажа, — заяви възбудено той. — Трябва да разгледаме преди всичко опасността от разширяването на антигравитационни падини, а не да се занимаваме с менталните изяви на хората. — Да, добре, дори и да е така — погледна го остро Анита. — Нима падините сами по себе си ни ви тревожат. — Особенно силно. Те са доказателство за верността на изследванията ви, но същевремнно не сме убедени, че имат връзка с човешките Манас. Пък и вие самата прекрасно знаете, че методът Ви неизбежно ще доведе до появата на онези …Унищожители, способни да разрушават за секунди цели звездни светове.
— Отрицателните Манас, които вие елиминирате още с появата им, отговори още настървено Анита. — Да, унищожаваме ги още щом се родят, но се страхуваме, че не бихме могли да го сторим, ако се появят в последствие… както вие предлагате, — военниято беше дори ироничен — в резултат на самостоятелното развитие на мисловното поле на вече възрастен човек, роден някога като нормално дете.
— Ще можете да го следите, Анита не виждаше проблема, пък и нямаше сили да отвръща на нападението — Процесите на трансформация в мозъка са твърде бавни и опасността може да бъде навреме забелязана… Имаме достатъчно апаратура затова. — Да, така погледнато е така, — съгласи се офицерът, но всеки забелязал, че се превръща в Унищожител ще се прикрива до момента, в който елиминирането му ще бъде трудно. Нали имате пред вид проф. Бел, че хората са милиарди, разпръснати по цялата Вселена — един пропуск и загива цял звезден свят. А и дори да открием Манаса навреме как ще го унищожим, когато той вече е създала своите социални контакти, има семейство, деца… Не това е много рисковано и …много нехуманно. Да не говорим за финасовите средства… — Да, много е скъпо, — съвсем се ядоса Анита, щом чу за парите, — но не е рисковано, нито пък нехуманно, защото това просто е по-малкото зло. — Пък и вие в момента не се интересувате от това. Всички знеам, че природата на антигравитационните падини е индентична с мисловните потоци на Манас, но вас ви вълнува повече друго — дали тази материя ще срещне тук, във Вселената, съпричастие или съпротива. — Анита видя как лицата на офицерите се изпнаха. За миг си помисли, че е разбрала проблема. Но не би, военният рязко зави в темата и дори я нападна.
— А откъде точно вие, проф. Бел знаете какво ще стане, коантрира я той — Другите учени мълчат по въпроса.
— Ами, много просто — вдигна учудено вежди Анита, — всичките ми изчисления отдавна сочат тази сродност между падините и умственото вещество, а вече дори и децата знаят, че предстои катаклизъм във
