защото основно правило в техния свят беше абсолютната непрекосновеност на живота на всеки от СЪВЪРШЕНИТЕ. Разрушаването, дори и временно, на формата на някой от тях, водеше до нарушаване хода на историята и се отразяваше неблагоприятно и върху Горните, по-висши нива.
Техният поток през Спиралите се отличаваше със свръхразвитие на съзнателния емоционален живот и достигане на съвършенство във Формите и Пропорциите. Всъщност такива нямаше и тъкмо в това се състоеше техния принос. Никой в Спиралите преди тях не беше развил толкова гъвкави, непрестанно променящи и способни да приемат живота форми. СЪВЪРШЕНИТЕ притежаваха невероятна градивност на емоциите, а и можеха да влизат и във връзка с ЦЯЛОТО, с двете СПИРАЛИ, така широки и тежки долу и така ефирни, бързи и леки във висините си. Това им помагаше да вземат най-правилните решения за себе си и да се развиват по един твърде плавен, линеен път. Единственият проблем бяха енергийните източници. Те си набавяха енергия от всичко, което се намираше около тях и което те разграждаха. Отнемането на тези вълни обаче лишаваше околното пространство за дълго време от самостоятелност и способност за собствено развитие, поради което използването на ресурсите беше строго контролирано. А едно прехвърляне извън границите на техния свят към Кълбото — Вселена щеше да изиска колосални източници на енергия и щеше да доведе до изразходване дори и на резервите. Вибриращ Възход естествено твърде добре знаеше това, но въпреки това беше решил да отстоява идеята си докрай.
— Всъщност аз съм решил за себе си един важен въпрос и смятам, че той ще намали емоционалните Ви терзания. Просто трябва да ме изслушате докрай.
В същия момент почувства вълната на облекчение и преди да се учуди, сам видя, че с необяснимата си вътрешна убеденост беше провокирал едно много мощно излъчване на Златен Лъч от собствената си същност. Той именно беше стреснал останалите и ги беше успокоил за секунда, защото появата му беше сигнал за предопределеност. Въздействието беше толкова силно, че дори групата на Сиянието на Синевата промени. Бяха му приятели и най-бързо бяха почувствали правотата му.
— Може би наистина е по-добре да почувстваме мислите му, явно знае нещо, усетете светлините му, те ни говорят най-добре, вижте Златния лъч, който никога1 не се появява без одобрение от Цялото, — мислите им все по-убедено прорязваха пространството. Жизнеността и надеждата пробиваха.
А Вибриращ Възход продължаваше. Вече имаше подкрепа, единението се оформяше.
— Аз отговарям пряко за Анита Бел, каза той и затова познавам хората добре. Мисля, че мога да се прехвърля в тунелите между ЗАВЪРТВАНИЯТА без особен риск.
Почувства леката тъмна ивица на съмнението, която бързо се мярна и стопи пред полето му. Не трябваше да допусне да се разширява и затова продължи още по-учестено — Както знаете, напоследък във КЪЛБОТО-ВСЕЛЕНА се появиха нови места, където загубите на енергия са незначителни и практически могат да се пренебрегнат. Следователно там съществуват условия на антивещественост и същества от нашия свят, изградени на основата на мощни високочестотни емоционални етерни енергийни полета могат, спокойно да издържат. Пребиваването в едно такова място ще позволи на нашия представител да влезе в контакт с Анита и да разреши проблема с посланията от Великите Творци.
Положението сякаш беше овладяно. Всички енергично обменяха мислите си и излъчванията им се установиха около един постоянен макар и висок праг на напрежение. Лъчите бяха крайно разнообразни, от светлите щастливи тонове на Сияйните, до гневните, почти мрачни тонове на стария Спектрален клон. Вибриращ Възход трябваше да настоява. Тази мисъл усили собственото му лъчение и го насити с нови още по-ярки тонове… Златният лъч пак засия в пространството. — Прехвърлянето в областта на антигравитационните падини ще доведе до пряк контакт с хората и ние директно можем да ги подготвим за прехода към другото по-широко ниво на развитие. Освен това ще възстановим и прекъсната връзка с Лития и можем директно да се противопоставим на силите на Обратната страна.
Вибриращ Възход беше все по-настъпателен. Усещаше и новата вълна на облекчение. Беше обгърнала и останалите.
СЪВЪРШЕНИТЕ винаги можеха още в самото начало да проверят правилността на дествията си като наблюдават отражението на емоционалните си вибрации в околността. Вярната посока винаги предизвикваше хармония и увеличаване на светлите нюанси. А сега беше така. Всички, дори и Спектралните и тези от Синевата, бяха обагрени от светлина. Искрящите цветове напираха неудържимо заедно с мисълта на Вибриращ Възход. Категоричното отхвърляне вече не съществуваше. — Може би трябва да се свържем с Великите, да проверим в аналите, да изчислим запасите, да обмислим, да обсъдим, да прогнозираме погрешността, да надникнем в бъдещето… — се блъскаха мисли отвсякъде. А Вибриращ Възход настояваше и все по-силно излъчваше светлина:
— Съществува опасението, че антигравитационните падини са и проходи, създадени за навлизане на тъмна, всмукваща материя от Втората Спирала — Мрак. Ако не го предотвратим ще загине и нашия свят. Стихията ще нахлуе във Вселената и ще разруши и нашите полета. Само предпазването на хората от Водовъртежа на Огледалната страна може да спаси и самите нас. Затова ми позволете да осъществя прехода между Измеренията. Макар и Съвършен, моята история е от най-кратките и най-неразгърнатите в световете ни и затова евентуалният риск от временно прекратяване на съществуването ми ще доведе до малки изменения в Системата.
Всички Съвършени вибрираха с много високи, почти максимални честоти на излъчване, цветовете се движеха и променяха бързо, идеята проникваше и се разрастваше, а Вибриращ Възход усещаше това със сетивата си, трептящи в хармония с обкръжението.
Единствено леко обръкани бяха роднините му от Светлото Докосване, въпреки че и те чувстваха светлината на надеждата. Явно станалото имаше смисъл и само бъдещето щеше да покаже правилността на новите реалности в света на СЪВЪРШЕНИТЕ. Засега обаче всичко зависеше от усещанията им и от тяхната единност. Освен това щяха да изчакат и одобрението на Цялото, а то вероятно щеше да бъде положително. Дано само да им стигнеше времето. Надеждата беше дошла.
3 глава
Колкото и да беше чудно само двама души седяха пред малката кокетна къщичка в Детският град и говореха оживено. Може би заради ранния час, но около тях нямаше никой и навсякъде цареше спокойствие и тишина. Беседката беше празна, животните не бяха излезли, нямаше ги дори децата и човек можеше всецяло да се наслади на вълшебствата около себе си. Далеч напред, на цели два километра на северозапад се издигаше замъка на Кралството, където живеше Царицата, заобиколена със слуги и пажове. Тук обаче сред гъстата растителност на кралския парк беше тихо и никой не безпокоеше седемте малки къщички и също толкова дребните им обитатели. В гъсталака суетнята на деня започваше много по-късно. Едва когато слънцата на Алтея се издигнеха над хоризонта и преплетяха лъчите си в едно, пристигаха и първите деца от замъка. Но дотогава времето за двамата събеседници беше предостатъчно.
От едната страна на беседката пред къщичката, боядисана в жълто стоеше едното от малките джуджета. Беше облечено в червено и зелено, а на главата му стоеше смешна шапка с голям изрисуван диамант. Широките му панталони, ръкавите с множество дантели, спускащи се на пластове от раменете му и огромната плисирана яка около врата контрастираха странно с ниския му ръст и подсилваха комичността на изражението. Създаваше усещане за доброта и непренуденост. Всичко около него беше топло и уютно, предразполагащо към свобода и широта. Но това явно съвсем не действаше на младата жена отсреща, която беше далеч от спокойното излъчване. Напрегната, доста объркана, тя въобще не се вписваше в обстановката. Семплото и тъмно облекло ярко се отличаваше от пищното обкръжение; тя не се интересуваше от мекотата и изяществото на околността. Беше се отдала всецяло на разговора с джуджето, което енергично и обясняваше нещо като ръкомахаше със смешните си ръце и от време на време докосваше сърцето си.
— Историята на приказките е история на символите, — говореше разпалено той. — Детският свят не е точен и логичен като света на възрастните, а е пълен със символизъм. Децата нямат навици и личностно съзнание и възприемат всичко директно без да се стараят да си го обяснят. Представите им са по- непосредствени и точни, а реакциите по-вярни.
— Значи, както разбирам, подхвана жената, — след като пораснем от този свят на символи остават само сънищата. Те са връзката ни с детството, с общото и с непосредствената истина, така ли.
— Да, — беше лаконичния отговор. — Сънищата са връзката ни с общото в света.
