— Защо не искаш да ми кажеш при кого ще ходиш. Аз ти имам доверие, но…, — Анита се опита да печели време. — Може би няма да я одобриш, защото никой не я харесва. Няма добра репутация, но затова пък аз и вярвам… и мисля, че тя може да ти помогне. Очите и могат, както да трасират космоса, така и да проникват в човешката глава. — Антима… говориш ми за пророчицата от Земята. — Може би, — не беше все още категоричен Нуту. — Тази, която дойде заедно с „Ра“ и, за която казват, че е виновница за халюцинациите на екипажа. — Може би, повтори отново съвсем равнодушно той. Явно не желаеше да дава ясен отговор. Анита даже улови спонтанния му опит да повлияе на мислите и на решението и. Овладя се обаче почти мълнееносно. Почувства се дори виновен затова.
— Нуту, защо не искаш да ми кажеш.
— Защото тя иска така. Освен това, тя знае дали ти знаеш за нея. Не мога да я излъжа или да направя каквото и да било друго. Та тя дори вече предполага, че искам да ходя при нея.
— Но аз се досетих, мисля, че е Антима. Потвърди ми…
— Това е само предположение.
— Добре, съгласна съм, — предаде се Анита. — Върви при твоята тайнств ена позната. В края на краищата щом вече знае всичко, какво значение може да има дали съм съгласна или не. Може и да помогне, нали е най-добрата… стресна се, защото чу шума зад себе си. Беше принцесата, появила се съвсем ненадейно иззад малиновите храсти с една огромна кошница с храна. Идваше от замъка в прекрасно настроение и дори не забеляза сериозните им изражения. Закиска се щастливо още щом ги видя и забъбри безгрижно:
— О, Анита, ти си тук и то толкова рано. Радвам се да те видя, въпреки че не си довела Кристин. Тя толкова обожава джуджетата. Къде е, къде е, изтананик тя. — Следващият път трябва да я вземеш със събе си, защото всички сме се затъжили за нея, даже и и Гаскон. Принцесата понижи гласа си и се наведе по- ниско, когато спомена името му. Огледа се с престорен страх и продължи с тих кикот. — Той не си признава, но е много привързан към нея, сигурна съм… Дано не ме е чул сега, защото човек никога не знае къде се намира. Надявам се, че не е при вас, — усмихна се още по-дяволито тя. След това с леки, игриви движения остави кошницата си на масата пред Нуту и Анита и седна при тях. Разговорът им беше окончателно прекъснат. Нуту не можа да и каже нищо повече. Направи и само знак, че всичко ще е наред. Всеки момент щяха да пристигнат и другите обитатели на гората и бъркотията щеше да стане пълна. Щяха да продължат обсъждането друг път. Анита щеше си да си тръгне оттук още по-объркана и смутена, защото беше почти сигурна, че Нуту е Манас и то от Благодетелните. Усещаше неприкритото си доверие в него, въпреки вида му и близките му връзки с Антима, същевременно обаче чустваше и някакво далечно притеснение. Защо един Манас беше дошъл в Детският град, защо беше се беше родил джудже и какво се криеше в миналото му — беше споменал Земята.
В Детският град всичко беше истинско. Героите от приказките не бяха хуманоидни роботи, а съвсем живи хора, които живееха тук по собствен избор. Повечето искаха да се изолират от действителността, други не можеха да забравят детството си, а трети по друг начин не можеха да станат артисти. Като цяло просто предпочитаха илюзията пред живота. Идваха във Вавилон, приемаха роля в някоя приказка и играеха историята и на живо. Нейни герои бяха и през останалото време. Не можеха да се обличат с други дрехи, да говорят по различно или да се представят за някой друг. Трябваше да бъдат кукли, принцове, принцеси, мащехи или крале, докато са там. Приказката и действителността и беше техния дом и истинския им живот.
Сега Анита се намираше в „Снежанка и седемте джуджета“, любимата история на племеницата и Кристин, с която бяха чести посетители. Героите им бяха приятели, нещо повече; чувстваха се близки. Познаваха се, обсъждаха живота си, разказваха за отношенията си и за причините, довели ги в „Снежанка“. Беше забавно сред този свят — особен, нереален и неизменно по-щастлив, въпреки че и тук се оказа че има странни неща…
Скоро на поляната наистина се беше появил целия състав. Събираха се за сутрешната си закуска. Отрупаха се с лакомства. Засвири и китарата на Бертулучо, появи се даже Гаскон, най-опърничивият сред джуджетата. Веселието предстоеше. Скоро щяха да се появят първите деца. Денят в града набираше обичайната си скорост. Но Анита и присъединилия след поканите на гостоприемните джуджета Чарлз, само опитаха кифличките с малинов сок и почти веднага си тръгнаха. Тя обаче щеше да се върне утре, за да чуе какво щеше да и съобщи Нуту. Беше истински обезпокоена и от нещо друго. Установи, че дори и тук, в града на децата не беше сама. Следяха я постоянно, неотлъчно, методично. Сенките я следваха безшумно даже и на това спокойно място; защото явно някой прекалено много се интересуваше от нея…
Историята на човечеството е постепенен, непрекъсващ и многообразен процес на все по-голямо разгръщане на общочовешкото съзнание до пълното му интергриране в Цялостта на света, която то обогатява. Субективното несъобразяване с Цялото води до напрежение, конфликти, кризи и сривове в човешките цивилизации. Кризите са преломни моменти на застой в сферата на съзнанието и неговата непрестанна интеграция. Субективното /съзнателно/ съобразяване, любовта и отдадеността към Цялото /света/ води до безпроблемно разширяване на общочовешкото съзнание и така, до напредък в развитието на човешката цивилизация. Материалните постижения и неуспехи са последствие от всичко това, а не цел или поражение за човека.
Развитието на всеки човек е постепенен, непрекъсващ и многообразен процес на все по-голямо разгръщане на личностното му съзнание до пълното му интегриране в структурата на общочовешката и световна цялост, която то обогатява с неповторимата си, деференцирана индивидуалност. Личностното несъобразяване с Цялото и с другите хора води до напрежение, конфликти, кризи и сривове в човешкия живот. Съзнателното, личностно съобразяване с Цялото и с другите хора любовта, вярата и отдадеността към тях, води до напредък в развитието на човешката личност, до нарастване на нейната сила, неповторимост, деференциация и съвършенство в глобалното Цяло на Вселената.
Последно оределение на Анита Бел за историята и индивидуалните мисловни полета, преди Лъчезарни да се разтвори в тунела между световете.
1. Легендата за Създаването — неопределено по време в миналото
2. Разговорът на Александър с Амон в оазиса Сива — пролетта на 331 г. пр.Хр. Основаването на Александрия. Начало на похода в Азия и завладяването на Вавилон.
3. Служението на Иисус Христос — края на 779 г. от основаването на Рим до март-април 783 г. Рим е основан през 754-3 г. пр.Хр.
4. Завръщането на Христофор Колумб от Америка — 1493 г.
5. Вацлав Йортих — 2160 г. от р. Хр. — Овладяването на Океаните и откриване на енергията на светлинния етер, като основа за достигане на надсветлинна скорост и възможност за скок в хиперпространството. Приблизително 200 години след първото излитане на човек в космоса. Множество провали на опитите за създаване на изкуствен интелект и за превнасяне на качества от един индивид на друг, както и за онаследяване и опазване на паметта.
6. От 2160 до 4320 г. от р.на Хр. Овладяване на Млечния път — Старата Галактика и създаването на Галактичната Република.
7. До 6480 г. от р. на Хр. — Разгръщане към центъра на Вселената — Кълбо. Откриването на Алтея и обособяването и като бъдещ център на Общогалактическия Съюз. Първи по-успешни опити за създаване на хуманоидни роботи.
8. 8644 г. От р. на Хр. Военният преврат и начало на дългата епоха на Разрушението. Две хиляди години война между Автократния Център и Републиканската периферия. Унищожаването на много звездни системи в Галактиките. Откриване на нови Галактични системи в разпръснатия Космос, поради миграцията и гоненията на Военните. Използване на генетични чудовища, както от чисто човешки вид, така и чрез изкуствени материали. Самоунищожаването им с времето.
9. 10 871 г. от р. на Хр. начало на епохата на Великата Дипломация. Помирение между Отделните галактически съюзи. Дълъг период; около четири хиляди години на уталожване на страстите и координиране на връзките между отделните светове. Забрана на опитите за психическо усъвършенстване на хората, а също и върху хуманоидните роботи от всякъкв вид. Окончателно изчистване на Вселената от деформациите
