Вселената… — Анита наистина не очакваше такъв въпрос. — Имаме данни, — продължи военният, — че в момента във Вселената същестуват мощни отрицателни полета от човешка мисъл, които ние не можем да открием… — И какво общо имат те с падините, — Анита не разбираше за какво става дума. Тревогата обаче неудържимо нахлуваше в съзнанието и и изведнъж тя проумя какво казваше мъжът. — Живи, оцелели Унищожители, това имаше пред вид той… ами падините — боже мой, започна се… мина като светкавица през ума и. А имаше и още.
— Разграничихме и свръзващи информационни полета между Отрицателните Манас и падините. Те са във връзка, проф. Бел, затова и се учудваме как е възможно да сте толкова уверена в еднородността на едното и другото … Как стана така, професоре, че точно вие ги предсказахте, вие която дори не сте Манас. — Установили сте взаимодействие между предполагаемите Унищожители и енергията на падините… Анита беше шокирана. Информацията се стоварваше върху нея като лавина и тя не се ориентираше добре. — Да, те са във връзка. Нещо повече. — Военният внимателно следеше реакцията и, — образованията, падините вече действат. — Действат — нищо повече не можеше да удържи емоциите на Анита. Светът се завъртя около нея…, особенно след следващите думи. — Да, — военният, който явно се наслаждаваше на ефекта на думите стовари и най-жестоката истина. — Преди няколко дни няколко от най- добрите ни крайцери бяха погълнати и изчезнаха безследно в една от падините, … заедно със звезните системи в околността. На една от тях имаше живот. Няколко милиона живота си отидоха, а вие го предсказахте, още преди две години…
— Искате да кажете, — попита с последни сили Анита, — че засмукването вече е започнало. — очите и гледаха невидждащо в единия от Близнаците на Алтея и тя не очакваше отговор. Устните и сами изговориха истината. Ремът подскочи и се засуети.
— Това е най-лошото, най-лошото и то се случи — говореше глухо жената. — Започна се. Това ще е краят, а ние нямаме време — думите бавно излизаха от гърлото и и оттекваха ужасено в пространството. Тя, беше забравила, че всичко се записва.
— И нищо повече ли няма да ни кажете, мис Бел — офицерът настояваше, виждайки че Анита говори сама със себе си. Тя обаче наистина не го чуваше и думите не бяха предназначени за него.
— Значи започва по-рано, клатеше глава тя, подпряна на Рема, който и подаваше нещо за пиене — Те именно ускоряват процеса на образуване на подините и те са виновни за катастрофата…
Анита постепенно идваше на себе си. Вече знаеше и какво се беше случило. Започна да чува и въпросите на военният, които не секваха. — Някой прикрива тези Унищожители мис Бел, говореше възбудено той — Обикновени хора ги отглеждат и може би ги крият, затова дойдохме при вас. Решихме, че знаете нещо.
— Да знам, — Анита го погледна изведнъж учудено. — Но аз нямам дори и най-малка представа, че тези Манас съществуват, — каза тя. Гласът и стана по-твърд — Изчисленията ми показваха известна отсрочка, нещата трябваше да започнат извън Вселената, а сега се получава нещо различно. — Но само вие и вашата група предвидихте катастрофата. Защо, защо тъкмо вие, проф. Бел, — продължаваше военният.
— Не знам, стана от само себе си, — отговори му Анита, отново объркана. Тя все още не можеше да разбере какво точно целяха офицерите. От една страна, и казаха тайни, в който бяха посветени малцина и твърдяха, че е била права през цялото време, а същевременно я питаха защо е направила тези открития. Твърде, твърде нелогично. Не можеше да им отговори нищо, особенно за Отрицателните Манас.
Така и си тръгнаха с празни ръце.
Малко по-късно Ремът ги изпрати, а Анита още по-озадачена съумя само да промърмори на себе си:
— Защо ли бяха донесли Анализаторът. В следващия миг се сети, че думите и щяха да останат на записа, но това вече нямаше значение. Най-лошите и предположения и предчуствия се бяха оказали факт. Сънищата бяха пророчески. Вселената загиваше. Човекът променяше съзнанието си, за да твори злини срещу другите и така сам се обричаше на гибел. Останала сама със страшните си предчувствия сред обърканата обстановка в кабинета си, Анита Бел изведнъж почувства, че не знае какво да прави и нищо не разбира.
Опита се да мисли за резултатите от разговора, за този противен Анализатор, за странното сбогуване, за нелогичното поведение на военните, за прескачанията в мислите и настроенията им, за връзката между Манасите и падините, за увлечените от тях кръстосвачи, за загиналия свят. Не успя. Поне болката в главата и понамаля, но вместо нея в онова потайно ъгълче на съзнанието и изникна кой знае защо един от сънищата. Да, съноведението беше толкова ярко, че елиминира дори умората и ужаса и. Върна я години назад. Анита добре познаваше холограмите от създаването на Голямото междугалактическо обединение, но не знаеше нищо за вътрешното споразумение между Нотабилусите при учредяването му. А сега виждаше отново точно това. Тук, в тази сграда, където стоеше в момента, преди малко повече от четири века представителите на Четирите Велики Свята бяха създали Общността. За около половин година върху красивата Алтея се бяха събрали представителите на съществуващите около два милиона Галактически Купове, всеки един от тях обединяващ десетки отделни Галактики. Всички те тогава сключиха Споразумение за единодействие в рамките на четирите основни, велики общности на Вселената. Така след тривековното обединение на Военните кланове последва и политическото съглашение. Бяха създадени ОВОС и Правителството на Алтея. Това беше добре отразено в записите от онова време, но Анита не сънуваше тях, или онова, което беше написано за събитието; нито дори това, което беше останало като анализ в историята; сънуваше единственото Тайното събрание между четиримата Нотабилуси и групите от съветниците им. За това събиране не се знаеше нищо. Нямаше материали, не беше излъчвано по галактическите канали, нито бе коментирано от пресата. Даже пиратските частни мрежи не се бяха докопли до някаква информация. Носеха се само смътни слухове и някои историци дори се съмняваха в провеждането на събранието. Естествено и Анита не знаеше нищо, до момента, в който започна да сънува. Оттогава всяка дума, всеки жест и поглед се бяха запечатали в ума и. Знаеше, че и това, което вижда е самата истина. Съвсем случайно преди година беше попаднала на един фрагмент от започнат и недовършен мемоар на Ясмин, един от съветниците на Солаксис Мор — Нотабилус на Великите светове, където той дословно беше записал репликите от …съня и. Беше загинал малко след написването на тази част. Една малка извадка, обаче незнайно как1 се беше запазила върху паметта на хуманоида, обработвал материала. Сега Рема служеше при нея. Беше нейният скретар — робот. От него тя с удивление чу така познатите думи, изречени от съветника и повторени векове по-късно в съня и.
"Трябва обезателно да блокираме чрез ОВОС развитието на психологическата школа на Шуковски, — настояваше Ясмин пред Солаксис Мор, — В противен случай, скоро ще се изправим срещу могъщи сили, които не можем да овладеем и които са опасни за многобройните правителства и Военни кланове в Галактиките. Гласът и поведението на Ясмин бяха повече от пристрасни. Той очевидно имаше личен интерес от погрома над Шуковски, преувеличаваше опасността и много бързаше.
А може би и криеше нещо. Анита винаги се озадачаваше от неуловимостта на съветника.
— Дори мисля, че добре е да приложим сила, нотабилус Мор, упорстваше той, другите мерки са някак бавни…, несигурни… А така с един удар…
— Вие очевидно знаете нещо различно, съветник, Солаксис Мор очевидно или не разбираше или беше на друго мнение, но дори не искаше да слуша. — Ако е така кажете ми…
— Странните сигнали, сър. Вие знаете, че само те ме тревожат. Военните крият информацията, но всички посветени знаят, че те идват от източник извън Вселената.
— Непотвърдено, а и защо мислите, че Шуковски имат нещо общо.
— Убеден съм, сър. Послушайте ме и проучете въпроса. Става въпрос за Охраната на Вселената.
— А и затова, че вие, съветник също преди време сте бил член на групата на Шуковски. Страх ли ви е или знаете1 нещо специално.
Ясмин беше пребледнял. — Опитах се да напиша доклад, сър, още тогава, но никой не ми повярва. Улавях чуждо въздействие и то по два … как да кажа по два противоположни канала… извън Кълбото. Не знам нищо повече…
Анита беше проучила школата на Шуковски и с удивление беше забелязала големи сходства между нея и собствената си теория. Това течение в психологията се беше зародило в Млечният път, в първата Галактика, преди няколко века и представляваше компилация от много древни учения за психическото усъвършенстване на човека. Беше много ефективно и Анита неслучайно си мислеше, че масовата поява на хората-Манас, която странно съвпадаше по време с дейността на тази школа, е тяхна робата. Всъщност и
