развитието на индивидуалните мисловни полета трябваше да доведе до подобен резулат. Но още по — интересното беше, че след създаването на ОВОС тази школа беше забравена и дори информацията за дейността и унищожена. По това време бяха ликвидирани и няколко звездни системи в Старата Галактика, заради появилите се там чудовищни Манас. А за сигналите, идващи извън Вселената никой досега и не знаеше нищо.
Анита се заинтересува от школата на Шуковски едва, когато научи името и от своя … сън. Оттогава мисълта за това съноведение беше една от най-големите и тревоги. Проф. Бел беше наясно, че знанието, което получи така ненадейно, е и твърде опасно. Тя се опитваше дори да не мисли за съдбата на съветник Ясмин и затова дали неговата внезапна смърт преди че тири галактични века е била само въпрос на нещастен случай. Сега може би не случайно си припомняше този сън след посещението на Военните. Беше притеснена, защото знаеше, че те я проучват обстойно. А може би и още оттогава, от преди четири века криеха нещо.
Действително на Анита и през ум не и минаваше, че целта на офицерите беше много по-особена и че те знаеха за нея повече, отколкото тя въобще можеше да си представи. Не подозираше, че те дори се страхуваха от нея. Щеше да го научи в последствие, а сега само тревогата си оставаше в сърцето и.
Не беше изминало повече от половин час след срещата и с офицерите, когато красиво лице от екрана на видеозора прекъсна мрачните и мисли. Нова изненада. Момиче в униформата на екипажите на междугалактичните лайнери и съобщи, че има поръчан разговор от Космодрума. Оказа се Майкъл, когото очакваше едва на следващия ден. От изненада Анита дори помисли, че е объркала датите. Но не беше — денят беше — 17 юли 23461 г. Нещо се беше случило и Майкъл се беше приземил по-рано.
Екранът присветна, фонът се смени, а заедно с него се появи и образът му с неизменните тъмно къдрави коси и остър, леко насмешлив поглед. Видя я и започна пръв. Изглеждаше тревожен и дори вечната усмивка не можаше да скрие напрежението в очите. — Пристигнахме по-рано, защото попаднахаме на задействана антигравитационна падина, от твоите… Двигателите едва издържаха на ужасното привличане… "Лъчезарни "е извън строя, а ние…
Не можа да довърши, защото Анита го прекъсна нервно. — Значи е вярно Майкъл, почти извика тя, — и те не са ме излъгали. Погълнати са и хора и светове. — Ти си знаела,… знаеш за това… Пилотът не можеше да повярва, стори и се дори уплашен. — Военните току-що научиха за нас, как така ти си узнала…
— Не е така, Майкъл, те също знаят. Съобщиха ми го преди час.
Анита видя само как капитан Фрост тежко се отдръпна назад в креслото си и като прекара напрегнато ръка през гъстата си коса я погледна още по-мрачно.
— Става въпрос за друг инцидент. — И ние току-що разбрахме за засмуканите кръстосвачи на Андромеда. Явно са се активирали няколко падини и поглъщат Вселената.
— Т.е. най-лошите прогнози се сбъднаха, Анита изглеждаше отчаяно, а на него кой знае защо му се стори, че тонът и беше някакси ледено студен и дори насмешлив. Тръсна нервно глава. Мнителността не беше в природата му.
Майкъл Фрост, един от първите пилоти на Обединението пристигаше на Алтея за старта във Формулата — най — грандиозното шоу във Вселената — огромно междугалактическо състезание на най- мощните кораби във флота; едва сега си даваше сметка за огромния проблем, който възникваше в човешкия свят и за мястото си в него. — Ще се състезавате ли при това положение, — дочу той разтревожения глас на Анита. Почувства пак мрачното и отчаяние. Беше разстроена дълбоко и то не само заради трагичните новини. Познаваше я отдавна и знаеше, че се е случило и още нещо. Беше раздвоена и несигурна. Трябваше да разбере какво става, а си спомни и за задачата, която военните му бяха поставили. — Свръхскоростните ни докараха на буксир, — отговори бързо пилотът, като се стараеше1 да не предава сериозност на тона си. — Лайнерът е в ремонтното; не е много зле и може да го оправят преди състезанието. Всъщност нямам работа и, ако искаш можем да се срещнем още сега — внезапно предложи той.
Щяха да се видят след час на космодрума. Анита изведнъж осъзна, че това окето най-много искаше в момента е именно една среща с близък човек. Съгласи се веднага и след като отложи следващата си задача и инструктира Рема за останалите часове тръгна към космодрума. Мисълта и бързо пресмяташе етапите до срещата; в този момент беше решила да разкаже на Майкъл всичко за сънищата и преследвачите. Чувстваше, че нещата не можеха да продължават по този начин.
Чарлз вече я чакаше на лентата за издигане, когато в съзнанието и се мярна тревожна мисъл за нещо, което кой знае защо не беше забелязала по време на разговора. Едва сега на път за Космодрума, тя се запита защо Майкъл и съобщи без никакво притеснение за падините след като онова, което се случваше там, беше тайна на Правителството и на Военните. Нима не ги бяха предупредили да мълчат въпреки логичното обяснение за случайност. Нали тя не биваше да знае за всичко това; пък и тази бързина на срещата… Главата я заболя още по-силно. Не можеше да си обясни нищо, съвсем нищо.
5 глава
Легендата разказваше, че не е невъзможно съществуването на Съвършени в по-ниските нива на Спиралата. Прехвърляния имаше винаги през големите кризи в Кълбото, които се появяваха ритмично на всеки 25 хиляди и 920 галактични години, интервал, в който Вселената бавно се преместваше с по един малък градус напред по дългия си път нагоре през Спиралата. Точно в такива моменти Великите винаги се намесваха и осъществяваха нова връзка с Кълбото. Използваха света на Вибриращ Възход само като преходно звено по пътя си надолу към Вселената. Сега обаче, при тази последна криза, Съвършените бяха оставени самички да се справят с проблемите. Великите не желаеха да се намесват и въобще не обръщаха взора си надолу. Братята на Вибриращ Възход загубиха връзката си тях и имаха усещането, че от много време там също ставаше промяна. И нищо чудно, щом цялата Спирала беше пред Завъртване.
Вибриращ Възход стоеше отпуснат от доста време и мислеше усилено, както за случилото се на Съвета, така и за събитията, състояли се след него. И макар тялото му да беше свободно разгърнато в пространството, емоциите му не можеха да намерят нито миг покой. Вярно, че беше надарен със завидната логика на свръхусещанията си, но ситуацията, в която изпадна беше повече от необикновена.
Предложението му предизвика остри реакции сред роднини, приятели и дори непознати. Майка му, Сияеща в Мига, пристигна почти незабавно от Светло-Трептящите полета зад Границите. И сега той чуваше непрестанно в съзнанието си първите и тревожни мисли.
— Не можеш да прекъснеш с лека ръка това, което нашия клон е постигнал с цената на толкова време и усилия — внушаваше му тя. — Ти знаеш основния закон, че всички ние сме обвързани един с друг и загуба на който и да било от клона може да унищожи останалите от семейството. Нима ще допуснеш това и ще ни причиниш тази мъка, питаше цялата и същност. Всъщност тогава Вибриращ Възход установи, че Сияеща в Мига не се тревожи толкова за себе си, колкото за останалите от Клона на Светлото Докосване, за всички негови близки и роднини. Оказа се трудно да я убеди в правотата си.
— Бях длъжен да постъпя така, — не отстъпваше той — Ти би могла да ме разбереш най-добре, защото познаваш целта и качествата, за които съм роден и възпитаван. Тогава ще усетиш, че нещо извън мен, а може би обратно дълбоко вътре в мен, ме накарало да направя това предложение.
При този спомен Вибриращ Възход отново като наяве почувствува тревогата в емоционалните си полета, когато се опитваше да разясни собственото си поведение. Спомни си и как едва продължи разговора. Трудно овладяваше големия разход на енергия, усвояван от тялото му, за да изрази усещанията на едно такова отговорно и рисково решение. Чувстваше учестените вибрации и на майка си, хилядите въпроси за бъдещето, които се въртяха в съзнанието и и най-вече убеждението, че той и сестра му бяха създадени за връзка с висшите горни нива, а не за преход в низшите степени на развитие.
— Защо след като си убеден, че Материализацията надолу може да бъде проведена от Съвършените, предложи точно себе си за извършител. — неудомяваше тя. Има клонове сред нас, като Спектралните например, сред които е и Лития, създадени точно затова. Но ти, както и Излъчваща Светлина, имате други, притивоположни задачи.
— Така е и аз зная това. Зная, че мога да проваля всичко направеното от Вас досега, дори да навредя на Цялото, но чувствам, че рискът си заслужава и, че ще оцелея, — увереността му се засилваше, а вибрациите му станаха толкова категорични в сиянието си, че очевидно не идваха единствено от него, а от
