Военните. Все още не можеше да си обясни защо той, след като това беше военна тайна, и говореше така открито за случилото се с лайнера му. Искаше разбере това и да сподели с него другите си съмнения.
— Та какво точно се случи с Лъчезарни. — попита Анита, навлизайки направо в уж забранената тема. — Още не си ми разказал подробностите за това изпитание, за което военните ми споменаха.
— Да, това, че те са ти съобщили за инцидентите много ме учудва, но всъщност скоро всички ще знаят, опита се да уточни нещата той, а Анита почти физически усети как настръхна целия. Побърза да го успокои, не очакваше такава реакция.
— Да, разбира се, Съветът ще заседава днес точно затова, — поясни тя, ще говорят за цялата обсановка. — Анита беше повече от сериозна. — дори и не предположих, когато офицерът разказваше, че и ти си бил изложен на опасност. Разтревожих много… останалите вече са загинали, били са погълнати…
— Да, не сме първите, Майкъл дори леко удари по масата с ръка, щом чу това. Ние не бяхме предупредени, Анита, продължи развълнувано той. Това исках да ти кажа. Аз научих за погълнатите крайцери тук, на Алтея. Предали са ни, можехме да загинем, ако не беше мощта на кораба. — Въобще не са ни уведомили за това да внимаваме. — Затова ще поискам още днес сведения за тази безотговорност. — Точно затова се учудвам, тази информация е секретна и според военните никой не е осведомен, — продължаваше настойчиво Анита без да му дава секунда покой, защото искаше да разбере истината. — Дори не знам защо ми казаха тези неща сутринта, и предположих, че ти си в течение на тайната, — уточни тя. — Не, никой нищо не ни е съобщавал, нито ни е предупредил или инстуктир ал за каквото и да било, — отрече бързо и твърдо Фрост. — Но ще проверя още тази вечер, — закани се той, а Анита усети огромното напрежение, което премина през него. Остана с впечатление, че в същия миг Майкъл започна да се притеснява много по-силно. От една страна беше искрено изненадан и явно наистина не знаеше нищо за другите инциденти, но същевременно тази информация го натовари неимоверно много. Анита усети как пилотът застана нащрек, объркан и притеснен от някакви други, внезапно нахлули мисли. — Е, вече знаеш, мотолевеше той секунда по-късно, опитвайки се да разбере какво става — Ти предсказа тези неща и може би затова са ти казали. Не са ли те поканили на заседанието. Пък и те понякога преувеличават… — Майкъл очевидно се опитваше да организира разпръснатите си мисли. — Та ако се върнем към Лъчезарни, скачеше1 той от тема на тема, той почти изцяло блокира, когато приближи твоята падина. — Моята, — усмихна се Анита, опитвайки се да тушира напрежението му. — Да, ние така ги наричаме във флота и дори се учудвам, че още не са ги кръстили на твое име, — продължи съвсем сериозно Фрост. — След скока в хиперпространството изведнъж се озовахме в непосредствена близост до едно такова поле на антиматериалност. Не знаехме, че е опасно и затова не предприехме мерки за бързо отдалечаване. Усетихме се едва, когато компютърът съобщи, че не може да насочи лайнера по новите координати. Бяхме прихванати от странно енергетично поле и се наложи да използваме всички налични мощности, за да преодолеем силата му. Повече от тридесет часа бяхме на пълна мощност, след което нямахме възможност за нов скок. Цяло щастие беше, че се отървахме само с повреди в двигателите, защото в последствие се оказа, че образованието не е от най-мощните. Пък и ние не знаехме нищо, нали досега такова нещо не се беше случвало, поне ние не знаехме, — повтори той. — Едва се измъкнахме. Може би не сме били достатъчно близо. Кой знае. — Да, никой не знае как става това, не можем да открием защо се появяват, — потвърди Анита. Изглеждаше вече стресната, а не изучаваща. Тя едва сега осъзна, че само късметът беше спасил кораба, а с него и Майкъл. От друга страна, разказът му потвърждаваше информация от военните. Нещата бяха повече от тревожни. Видя, че Майкъл също беше по-разстроен, отколкото в началото и то не поради аварията. Той като нея мислеше за другите падини, които се бяха раздвижили и който правеха проблема много по-всеобхватен.
— Всичко това означава, че тези полета ще стават все повече и повече и могат фатално да стеснят космическото пространство, — разсъждаваше мрачно той. Ако се окаже, че наистина са опасни, ще възникне огромно обръкване с междугалактическите полети. Никой няма да знае къде точно ще го изхвърли поредният скок. Като си помисля, че точно ти предвиди появата им, качествено различния им енергиен състав от всичко съществуващо досега, както и невъзможността да им повлияем…
— Да, аз предполагах съществуването на някои от тези неща, — съгласи се Анита, — но те се оказаха толкова необичайни, че объркаха дори моите планове. И без това не мога да убедя общността в правотата на моята теория; сега, когато започнаха да изникват отвсякъде, те непрекъснато ме проучват. Дори днес, когато бяха при мен, Военните донесоха Анализатор със себе си. — Тя подсъзнателно усети как Майкъл се стресна и как изражението му се изостри. Целият се напрегна вътрешно. Поведението му беше много странно. — Не, не е възможно, ако не са те попитали, — отрече той. Сякаш ги защищаваше.
— Наистина не съм сигурна в това, но го почувствах, Майкъл, беше Анализа тор. Знам, че трябваше да попитат, но не го направиха, а и говорят така за падините, сякаш не искат да осъзнаят, че те са заплаха, срещу която ние нямаме потенциал. Въобще не обръщат внимание на изхода, който аз предлагам, правителството също. Подлагат всичко на съмнение, ровят и нищят около мен, а не мога да разбера защо. Вече имам чувството, че аз съм довела тези падини, а не съм ги предсказала. И сега, когато те се оказаха наистина опасни, а положението още по-драматично, донесоха Анализатора, вместо да се замислят върху теорията ми и да обърнат повече внимание на развитието на индивидуалните мисловни полета. — Да, мисловните полета, — повтори Майкъл. — Ти още си убедена, че те са сродни по качество с енергията на падините, въпреки че засега това е само твоя теория, която не е доказана…
Видя, че Анита едва се сдържаше, но не осъзна, че това беше заради него. Тя усещаше, че Майкъл е все по-разконцентриран след информацията за Военните; той криеше нещо. Чак се подразни от това. Мислите му все по-осезаемо оставаха неизразени, нещо което забеляза и при офицерите. Улавяше това телепатично. На всичкото отгоре реагираше като тях; от друга страна беше искрено загрижен за състоянието и.
— Няколко мои теории вече се сбъднаха, Майкъл, — започна да го убеждава отново тя. — Подините се появиха и се оказа, че не съм сгрешила и в другото, — че ще се намесят в живота на Вселената. Нещо повече, вече е установена връзка между някакви неиндифицирани отрицателни Манас и тези нови места. Мисълта на Майкъл сякаш избухна:
— Установено е какво, — почти извика той. — Връзка между отгледани от съвсем обикновени хора Унищожители и тези падини и то точно, откакто инцидентите в Космоса са започнали.
— Искаш да кажеш, че падините се задвижват отвътре, както предполага теорията ти…
— Не знам, аз не твърдя това, а военните, — Анита стана язвително иронична в този миг. Те смятат, че аз знам нещо по въпроса.
— Значи това ще е онзи зловещ и унищожителен катаклизъм, който човечеството очаква толкова отдавна, — измърмори сама на себе си Майкъл. В следващия момент обаче сякаш се стресна от последната и фраза и пак я повтори не разбрал докрай. — казаха, че ти знаеш нещо по въпроса… ти, — питаше цялото му същество, като поглъщаше Анита с поглед.
— Да, аз, — отвърна му спокойно тя, — затова бяха при мен с Анализатора… Но за тяхно съжаление, аз нямах представа от проблема. Не предполагах, че самите хора ще ускорят края си… просто не мислех, че сами ще стигнем дотам.
— Но нали точно това искаше — разработка на индивидуалните мисловни полета на повечето хора, — продължаваше да се вълнува пилотът. — И ето го резултатът, — почти викаше той. — Манасите просто не могат да бъдат контролирани. Нима мислиш, че си права.
— Права съм, Анита в този момент стана непоклатима. — Да, наистина е трудно да се проумее, Майкъл, но те не са се появили случайно в резултат на безконтролност, както си мислиш, а са създадени съвсем преднамерено от други хора. Те ги прикриват и то с такива технологии, че и военните не могат да открият месторазположението им.
— И не могат да ги ликвидират, — Майкъл рязко се дръпна назад, сякаш да се предпази от нещо. Имаше вид на човек по-добре запознат с проблема, отколкото предполагаше Анита Бел.
— Да, дори с цената и на цели звездни системи, — потвърди ужасната вест тя, като продължаваше да следи внимателно състоянието му. — Не могат да локализират районите в Галактиките, където се намират. Явно някой с по-разрушителни идеи от моите ни е изпреварил… и сега вместо да създаваме благодетелни Манаси, някой е подкрепил Разрушителните.
— Искаш да кажеш, че положението се е влошило.
— Хилядократно, — отвърна му твърдо Анита, — защото според мен сега падините ще стават все по-
